Определение № 633 от 01.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2189/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Спийди 911” ООД, гр. София, срещу определение от 13.06.2022г. по в.ч.т.д.№451/2022г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, в частта, с която е потвърдено определение от 10.02.2022г. по т.д.№1541/2019г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, в частта, с която е прекратено производството по предявения от „Спийди 911” ООД иск за установяване, че Красен А. К. има качеството на изпълнителен директор и председател на Съвета на директорите на „Кепитал В.“ АД. Частният касационен жалбоподател счита, че определението е незаконосъобразно, тъй като по отношение на него е налице правен интерес от водене на обективирания в исковата молба установителен иск, който се извежда както от въведените в исковата молба доводи, така и от приложенията към нея. Поддържа, че въведените обстоятелства относно начина на формиране на членствения състав на съвета на директорите на „Кепитал В.“ АД – всеки акционер излъчва свой представител при наличие на трето, независимо лице, обосновават за ищеца правен интерес да иска от съда да бъде признат за изпълнителен директор посочения от него представител. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК жалбоподателят „Спийди 911” ООД се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Поставя като обуславящ изхода на производството следния процесуалноправен въпрос: „Разполага ли с правен интерес акционер, който е посочил определено лице като член на орган на управление за негов представител, в случай на незаконосъобразно проведено заседание на този орган и взети решения за освобождаването на този член като представляващ, да предяви установителен иск срещу дружеството с искане това лице да бъде признато като изпълнителен директор?“ Поддържа, че въпросът е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение №133 от 22.11.2011г. по т.д.№17/2011г. на ВКС, ТК, I т.о. Позовава се и на очевидна неправилност на определението. Ответникът по частната касационна жалба „Кепитал В.“ АД, чрез своя пълномощник адвокат О. Я., е депозирал писмен отговор, в който поддържа, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване / в титулната част на отговора наименованието на страната е посочено погрешно като „Кепитал фанд“ АД, но в текста на отговора е посочено правилното наименование/. Излага съображения и за неоснователност на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. За да потвърди определението на Софийски градски съд, съставът на Софийски апелативен съд е споделил извода за недопустимост на предявения от „Спийди 911” ООД, [населено място], в качеството на акционер в „Кепитал В.“ АД, иск за установяване, че Красен А. К. има качеството на изпълнителен директор и председател на Съвета на директорите на „Кепитал В.“ АД. Посочил е, че предявеният иск е за установяване на правоотношение между определено лице и ответното дружество, а не за факт, но е недопустим поради липса на правен интерес от предявяването му. Изтъкнал е съображения, че евентуалното уважаване на иска няма да премахне твърдяното накърняването на имуществените права на ищеца като акционер в ответното дружество, тъй като решението ще има сила на присъдено нещо само между страните по делото, но не и между страните по правоотношението – ответника и третото лице Красен А. К., което не е страна по делото. Наред с това е посочил и че ищецът има интерес от отмяната или признаването на нищожност на самите решения на СД от 29.07.2019г., към която цел е насочен предявеният по същото дело иск по чл.71 от ТЗ. Настоящият състав намира, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Формулираният от частния касационен жалбоподател въпрос е относим към предмета на спора, но по отношение на него не е налице допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Не е налице соченото противоречие на изложените от САС мотиви и приетото в решение №133 от 22.11.2011г. по т.д. №17/2011г. на ВКС, че установителният иск е допустим, само когато с установителното решение ще се постигне целеният резултат и не ще се наложи да се води след това друг иск. Нуждата от защита чрез подобен иск се поражда при правен спор, когато едно субективно право е смутено или нарушено. Правният интерес от установителния иск предполага оспорване на претендираното от ищеца право или претендиране на отричано от него право. Липсва правен интерес от установителен иск, когато спорното право може да бъде предявено чрез осъдителен иск или конститутивен иск. В същото решение е прието, че ищецът е обосновал правния си интерес от предявяването на исковете за нищожност на договор за ипотека, сключен от дружеството, в което е съдружник, доколкото обременяването на дружествените активи с ипотека за чужд дълг рефлектира, макар и опосредено, и върху имуществените права на съдружника, които са елемент от неговото членствено право. Съставът на ВКС е изтъкнал, че правен интерес от водене на подобни искове е налице не изобщо по отношение на съдружник в търговско дружество, а с оглед особеностите в конкретно разглеждания случай. В настоящия случай въззивният съд не е отрекъл правния интерес на акционера да получи защита срещу решение на съвета на директорите на акционерното дружество за освобождаване на един от членовете му като представляващ дружеството /изпълнителен директор/, а е посочил, че защитата на членствените права на акционера ще се постигне чрез отмяна на това решение на съвета на директорите, съответно чрез обявяването му за нищожно. По този начин съдът е извършил преценка на обстоятелствата по делото и е стигнал до извод за наличие на правен интерес на ищеца като акционер за защита по исков ред, но не чрез предявения от него установителен иск, а чрез иска по чл.71 от ТЗ, с евентуалното уважаване на който ще отпаднат правните последици на решението на съвета на директорите, накърняващо неговите права. Процедирайки така въззивният съд не се е отклонил от последователната практика на ВКС, че правният интерес от предявяване на иск е винаги конкретен и се преценява от съда с оглед заявените от ищеца факти и обстоятелства и наличието на друг ред за защита на накърнените права на страна. Наличието на практика на ВКС, с която въззивното решение е съобразено, изключва и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Не е налице основанието по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК за допускане на обжалването поради твърдяната в изложението очевидна неправилност на въззивния акт. По смисъла на цитираната норма въззивното определение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика или на основополагащи принципи на съдопроизводството. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на осъществените процесуални действия на съда и страните и съобразяване на събраните доказателства и тяхното съдържание, е относимо към преценката за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 от ГПК. В настоящия случай, доводите, с които се обосновава „очевидната неправилност” на въззивното определение, не са свързани с наличието на такива особено тежки пороци. Според частния касационен жалбоподател очевидната неправилност се изразява в неправилна преценка на правния интерес на ищеца като предпоставка за допустимост на предявения иск по чл.124 от ГПК. Това твърдение съставлява оплакване за неправилност по чл.281, т.3 от ГПК. Следователно в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК липсват допълнителни аргументи относно очевидната неправилност на обжалваното определение, а са преповторени съдържащите се в частната касационна жалба доводи за неговата неправилност. Основанието по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК не е тъждествено на касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК и неговото приложно поле следва да бъде ясно обосновано. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, предл.1 и 3 и ал.2, предл.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно определение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд