Определение № 528 от 26.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1804/2020 г.

Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ГПК.

С въззивно решение № 990/27.02.2020 г. по гр. д. № 553/2019 г. на Благоевградския окръжен съд е отменено първоинстанционното решение, като вместо него е постановено ново по същество, с което е отхвърлен предявеният от Б. Г. Р. срещу Г. П. Н. иск за признаване правото на собственост върху площ от 314 кв. м., съставляваща част от УПИ ** в кв.29 по плана на [населено място], [община], с площ 878 кв. м., представляваща част от собственото й дворно място: имот пл. сн. № * в кв.33.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена в срока по чл.283 ГПК от адв. Л. А. като пълномощник на ищцата. Поддържат се основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, както и основанието по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК – очевидна неправилност.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката е поставила следните материалноправни въпроси, формулирани от настоящата инстанция съобразно правомощията й по т.1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС: 1. може ли да се приеме за приложен регулационен план от 1929 г., приет по време на действието на Закон за благоустройство на населените места в Княжество /Царство/ България, ако по същия се придава част от съседен имот, която не е завзета; сочи се противоречие с решение № 304/12.07.2010 г. по гр. д. № 263/2010 г. на ВКС, второ г. о., решение № 1/26.02.2009 г. по гр. д. № 4227/2007 г. на ВКС, четвърто г. о. и решение № 780/13.11.2009 г. по гр. д. № 3024/2008 г. на ВКС, трето г. о.; 2. може ли да се приеме за приложен регулационен план от 1929 г., приет по време на действието на Закон за благоустройство на населените места в Княжество /Царство/ България, в случай че парцелите са отредени за два имота на един собственик или на различни собственици; сочи се противоречие с решение № 122/06.06.2014 г. по гр. д. № 6600/2013 г. на първо г. о.; 3. може ли да се приеме за приложен регулационен план от 1991 г., ако по същия се придава част от съседен имот, когато придаваемата част не е завзета и заплатена; 4. може ли да се приложи чл.33, ал.1 ЗТСУ /отм./ и да се приеме регулационния план от 1991 г. за приложен, без да се изхожда от основанието за изменение на ДРП от 1929 г., предвид различието на двете хипотези по ал.1 и ал.2; сочи се противоречие с ТР № 3/15.VІІ.1993 г. на ОСГК на ВС и решение № 157/20.06.2011 г. по гр. д. № 1513/2010 г. на второ г. о.; 5. може ли да се приеме за приложен ДРП, ако за придаваемите части не са изпълнени кумулативно условията за заемането им, както и самото им заемане, като владението върху тях да е продължило десет години; 6. може ли да се приеме за приложен регулационния план от 1991 г. по чл.33, ал.1 ЗТСУ /отм./ на основание, че придаваемите части по същия са заети и владението е продължило повече от десет години, ако планът от 1929 г. не е изменен на основание чл.32, ал.1, т.2, т.4 или т.5 ЗТСУ /отм./.

Ответникът по жалба, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.

При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:

Ищцата е изложила твърдения, че на основание договор за дарение, сключен с нотариален акт № 192/1975 г., е придобила правото на собственост върху имот пл. № * в кв.33 по плана от 1929 г. на [населено място], с площ 1 836,35 кв. м. Д. Г. и П. П. /нейни родители/ са се легитимирали с констативен нотариален акт № 165/1960 г., издаден въз основа на обстоятелствена проверка. Плановете от 1929 г. и 1991 г. не са били приложени. Правото й на собственост върху имот пл. № * съществува в обема, описан в нотариален акт № 192/1975 г., като включва и процесната част.

Ответникът е посочил, че ищцата участва в съсобствеността на УПИ **. Процесната част попада в същия съобразно приложения дворищно-регулационен план от 1991 г. Поддържал е, че върху придадената част е упражнявал фактическа власт повече от 10 години.

С констативния нотариален акт № 165, т.1, н. д. № 295/1960 г. е удостоверено правото на собственост в полза на Г. К. П. върху дворно място, съставляващо имот пл. № * в кв.33, при съседи: К. Б., Г. П. и път, образуващо парцел * в кв.33 и парцел * в кв.35 и върху дворно място, представляващо парцел ** в кв.33, при съседи: наследници на А. Г., Г. П. и Б. Г..

С нотариален акт от 1965 г. Г. П. е продал на Г. Г. имот пл. № *, включен в парцел * в кв.35, при съседи: улица, И. Р., М. П., Е. К. и А. А..

С договор за дарение, сключен с нотариален акт № 192, т.6, н. д. № 1643/19.06.1975 г., Г. и П. П. са прехвърлили на дъщеря си правото на собственост върху дворно място, съставляващо имот пл. № * в кв.33, при съседи: К. Б., Г. П. и път. П. П. е починала през 1984 г., а Г. П. – през 2011 г., като са оставили низходящи – ищцата Б. Р., Р. К., Е. Я. и Н. Н. - майка на ответника.

С договор за издръжка и гледане от 01.11.2011 г. Г. П., Н. Н. и Р. К. са прехвърлили на ответника собствените си общо 8/10 ид. ч. от УПИ ** в кв.29, целият с площ от 878 кв. м., заедно с построената в него жилищна сграда. С нотариален акт № 177/2016 г. Е. Я. е продала на ответника собствената си 1/10 ид. ч. от гореописания недвижим имот, придобит по наследство.

Установява се, че за населеното място са действали два регулационни плана: от 1929 г. и 1991 г. По първия за имот пл. № * са отредени парцел * и парцел * в кв.33 и парцел * в кв.35, а за имот пл. № * е отреден парцел * в кв.33. Площ от 160,94 кв. м. от имот пл. № * е включена в парцел . По плана от 1991 г. УПИ е идентичен с парцел , а УПИ с парцел ** по плана от 1929 г., като от първия се придава част от 173,25 кв. м. На комбинираната скица границата по плана от 1929 г. е обозначена в синьо, а по плана от 1991 г. - в черно.

Във въззивното решение е прието, че на основание договора за дарение ищцата е придобила правото на собственост върху парцел ** в кв.33 по плана от 1929 г. Притежаваната от наследодателите част от имот пл. № *, включена в парцел * в кв.35, е била отчуждена в полза на трето лице /с договор за продажба от 1965 г. преди сключването на договора с ищцата/. Регулацията от 1929 г. е била приложена, независимо от липсата на данни за уреждане на регулационни сметки, тъй като парцели * и * са принадлежали на едно и също лице. След смъртта на майката през 1984 г. е възникнала съсобственост върху парцел **. Посочено е, че съобразно ТР № 3/15.VІІ.1993 г. на ОСГК на ВС стабилизирането на отчуждителното действие на плана настъпва при наличието на алтернативни хипотези: заплащане на парично обезщетение за придаваемите части; заемането им по законоустановения ред чрез доброволно отстъпване по реда на чл.111 ЗТСУ /отм./ или чрез въвод във владение след снабдяване с нотариален акт за собственост по регулация на новия собственик след погасяване на вземането за обезщетение на бившия собственик по давност /чл.134, ал.3 ЗТСУ-отм./, или след изтичане на десетгодишен срок на владение на придаваемите места. Налице е завземане на частта, придадена с плана от 1991 г. от съсобствениците, прехвърлили идеалните си части на ответника. Обсъдени са свидетелските показания, от които се установява, че на границата между двата имота били поставени каменни плочи от Г. П. /предвид съществуващата денивелация между тях/. Ответникът владее имота си именно в тези граници.

Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението първи и втори въпрос, които са разрешени в съответствие със съдебната практика. Тълкувателно решение № 3/15.VІІ.1993 г. на ОСГК на ВС има отношение не само към дворищнорегулационните планове, изработени при действието на ЗТСУ /отм./, но и към тези, които са приети при действащите преди това закони – ЗПИНМ, ЗБНМ от 1949 г., Закон за благоустройство на населените места в Княжество /Царство/ България. Това е така, тъй като ако не е бил приложен планът, приет при действието на ЗТСУ /отм./, съдът следва да проследи дали е бил приложен някой от предходните планове, приети при действието на по-стари закони и тълкувателното решение не е изгубило значението си и при действието на ЗУТ и ЗКИР. Това следва от разпоредбите на § 6, ал.2 и §8, ал.1 и 2 от ПР на ЗУТ, които придават значение на прилагането на дворищнорегулационните планове, действащи към момента на влизане в сила на ЗУТ. В случай, че такъв заварен дворищнорегулационен план не е могъл да бъде изменен по реда на чл.33, ал.1 и 2 от ЗТСУ /отм./, той не би могъл да бъде изменен и при условията на § 8, ал.2, т.2 от ПР на ЗУТ /в цитирания смисъл е решение № 200 от 11.05.2011 г. по гр. д. № 439/2010 г., ВКС, І г. о./. В съответствие с така възприетото в този съдебен акт е изследвано и приложението на плана от 1929 г. по отношение на спорните имоти.

Не се разкрива противоречие с решение № 122/06.06.2014 г. по гр. д. № 6600/2013 г. на ВКС, първо г. о., в което е разгледан начина на доказване на факт дали регулацията по отношение на два съседни имота е била приложена, като е прието, че при спор за собственост върху част от имот, за която се поддържа, че е била придадена по регулация към съседен имот, в тежест на лицето, което твърди, че регулацията е била приложена, е да докаже това. Твърдението може да бъде доказано чрез свидетелски показания, ако се поддържа, че върху придадената част е била упражнявана фактическа власт повече от десет години, каквато именно е настоящата хипотеза. В представеното решение е посочено, че ако от един общ имот са били образувани два самостоятелни урегулирани имота от съществено значение е кога е била прокарана вътрешната регулационна граница, къде е била ситуирана и дали в последващите регулационни планове е предвидена промяна по отношение на тази граница, свързана с необходимостта да бъде заплатено обезщетение за придадени към съседния имот части. В случай че към момента на изменението на регулационния план и двата съседни имота са принадлежали на едно и също лице, заплащане на обезщетение не се извършва. Независимо от прилагането на горното разрешение и посочването, че не може да става въпрос за уреждане на регулационни сметки по плана от 1929 г., тъй като парцели * и * са принадлежали на едно и също лице /парцелите са отредени съответно за имот пл. № * и пл. № */, решаващият извод е направен въз основа завземането на придаваемата част и упражняването на владение в необходимия период от време. Преценката за приложението на заварения от ЗУТ действащ дворищнорегулационен план е извършена на основание завладяването на придаваемата част и изтекли към 31.03.2001 г. десет години. Обуславящите изхода на спора изводи са свързани с придобиването от ищцата на правото на собственост върху парцел в кв.33 по плана от 1929 г., както и със стабилизиране отчуждителното действие на плана от 1991 г. Към момента на неговото одобряване парцел /идентичен с УПИ ** по действащия план/ е бил съсобствен между бащата Г. П. и неговите низходящи, а към настоящия момент – между страните /ответникът притежава 9/10 ид. ч. от него, а ищцата – 1/10 ид. ч./.

Поставените въпроси от трети до шести включително са обосновани с постановките на ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС, в което са разгледани различните хипотези на прилагане на влязъл в сила дворищнорегулационен план - чрез заемане на придаваемите части по законоустановения ред или когато са изминали десет години от заемане на придаваемите части в хипотезата на чл.33, ал.1 вр. чл.32, ал.1, т.т.2, 4 и 5 ЗТСУ /отм./. С него е прието, че дворищнорегулационният план следва да се счита за приложен тогава, когато настъпи трансформация на регулационните линии в имотни граници в хипотезите на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗТСУ /отм./. Разяснено е, че при действието на ЗТСУ /отм./ дворищнорегулационният план има непосредствено отчуждително действие по отношение на частите от имоти, придадени към съседни парцели. Собствеността върху придаваемите части преминава по силата на самата регулация, но докато планът не бъде приложен, той може да бъде изменен по реда на чл.33, ал.1 и 2 ЗТСУ /отм./, при което новият план се създава по въз основа на положението на имотите преди регулацията - т. е. отчуждителното действие на регулацията отпада. Когато обаче старият план е бил приложен, новият план зачита парцелните граници по стария план като имотни. Разгледани са различните хипотези на прилагане на плана – чрез заемане на придаваемите части по законоустановения ред, но също и когато са изминали десет години от заемане на придаваемите части, без този ред да е спазен. Последната хипотеза намира опора в разпоредбата на чл.33, ал.1, изр.2 ЗТСУ /отм./. Същата има за цел да съобрази фактическото завземане на придаваемите по регулация части и владението им за период повече от десет години от собственика на парцела, към който те се придават. С тълкувателния акт е прието и това, че ако предшестващият план не е приложен, се отива към по-ранния, докато се установи приложен план или положението на имотите към първия одобрен дворищнорегулационен план на населеното място. Именно цитираната по-горе норма /която е относима както за плана от 1929 г., така и за този от 1991 г./ намира приложение в случая, с оглед на което следва да се приеме, че отчуждителното им действие е налице, тъй като придадените по регулация части са били заети и владението върху тях е продължило повече от десет години. Горното разрешение е относимо и за настоящата хипотеза, като преценката за осъществяването на фактическа власт въз основа на събраните гласни доказателства не може да бъде проверена в производството по чл.288 ГПК.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по така поставените въпроси и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по същите е налице съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване. Не съществува и основанието по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК – очевидна неправилност, установима пряко от мотивите на обжалвания акт.

С оглед изхода на делото касаторът дължи заплащане на ответника на направените разноски в касационното производство в размер на 1 000 лв. /за адвокатско възнаграждение/.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение