Определение № 60909 от 21.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1928/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от М. С. Д., чрез пълномощника адв. Р. К., против въззивно решение № 260086 от 09.03.2021 г., постановено по в. гр. д. № 74/2021 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, с което е потвърдено решение № 260248 от 27.11.2020 г., постановено по гр. д. № 84/2020 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, с което е отхвърлен предявения от М. С. Д. против К. Й. Д. иск с правно основание чл. 284, ал. 2, вр. чл. 292, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД за осъждане на ответника да прехвърли на ищцата правото на собственост върху недвижим имот УПИ-І-32 в кв. 4 по плана на [населено място], общ. С., обл. П., [улица], с площ от 730 кв. м. при съседи: от двете страни улица, УПИ *- 32 на наследници на Й. В. С. и УПИ *3 – Н. В. С., ведно с построените в него: едноетажна масивна жилищна сграда с площ от 65 кв. м., паянтова жилищна сграда с площ от 35 кв. м. и паянтова жилищна сграда с площ от 15 кв. м., както и УПИ ХVІ-32 в кв. 4 по плана на същото село, административен адрес: [населено място], общ. С., обл. Пазарджик, [улица], с площ от 705 кв. м. при съседи: улица, УПИ І- 32 – наследници на Й. В. С. и УПИ ХV- 35 – Г. Бл. С. и С. Б. С., както и собствеността върху лек автомобил марка и модел „Опел Вектра“ с рег. [рег.номер на МПС], цвят червен, с идентификационен номер* и двигател без номер и са присъдени съдебни разноски. Касаторът счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата К. Й. Д. в писмен отговор, подаден чрез пълномощника адв. И. П., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и излага съображения за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от М. С. Д. против К. Й. Д. иск с правно основание чл. 284, ал. 2, вр. чл. 292, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД за осъждане на ответника да прехвърли на ищцата правото на собственост върху недвижим имот УПИ-*** в кв. 4 по плана на [населено място], общ. Септември, обл. .П, [улица], с площ от 730 кв. м., ведно с построените в него: едноетажна масивна жилищна сграда с площ от 65 кв. м., паянтова жилищна сграда с площ от 35 кв. м. и паянтова жилищна сграда с площ от 15 кв. м., както и УПИ *** в кв. 4 по плана на същото село, административен адрес: [населено място], общ. С., обл. П.к, [улица], с площ от 705 кв. м. и собствеността върху лек автомобил марка и модел „Опел Вектра“, с рег. [рег.номер на МПС]. Ищцата твърди, че дълги години е живяла и работила в чужбина, като със спестените парични средства желаела да закупи недвижими имоти и лек автомобил. Тъй като не се намирала в страната и според нея разпоредителните сделки не можели да се осъществят в нейно отсъствие, с ответника – неин син, устно се уговорили, той от свое име да сключи договори за покупко- продажба, с които да придобие собствеността върху имотите и лекия автомобил, като заплати цените по договорите с парични средства, изпратени от ищцата, а след завръщането й в България да й прехвърли собствеността върху тях. Сочи, че постигнали тази уговорка помежду си по телефона непосредствено преди датата 18.06.2015 г. За сключване на въпросните сделки ищцата превеждала по банков път на името на ответника суми, на обща стойност 7695 евро или около 15 000 лв. като подробно се посочва всяка от отделните сумите по размер и дата на превеждането й. С тези пари и в изпълнение на уговореното между тях, ответникът закупил процесните два имота. На продавачите на описаните имоти им е било известно обстоятелството, че същите се купуват за сметка на ищцата. На 23.11.2017 г. от влог в спестовна книжка, издадена от Банка „ДСК“ клон П., дъщерята на ищцата изтеглила сумата от 2500 лв. и я предала на ответника за закупуване на лек автомобил. С посочената сума и в изпълнение на уговореното с ищцата на същата дата, ответникът сключил договор за покупко-продажба на МПС, марка и модел „Опел Вектра“. Въпреки завръщането й в България още през 2018 г. до настоящия момент, ответникът не е изпълнил задължението си по сключения между страните договор за прехвърляне собствеността върху гореописаните недвижими имоти и МПС. По делото е установено, че в че на 18.06.2015 г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 176, том I, рег. № 1436, дело № 133/2015 г. на нотариус В. Г., с район на действие Районен съд - Пазарджик, вписана по № 612 в регистъра на НК, свидетелят Й. Ц. и В. Ц., в качеството си на продавачи са продали на ответника, в качеството му на купувач, процесните недвижими имоти за сумата от 2910 лв. С договор за покупко-продажба на ППС от 23.11.2017 г. П. Х. Ф., в качеството си на продавач е продал на ответника, в качеството му на купувач, процесното МПС за сумата в размер на 300 лв. Видно от приложените по делото преводни нареждания на парични средства направени от ищцата, последната е превела за периода от 10.09.2013 г. до 02.11.2017 г. на ответника общо сумата в размер на 7695 евро. От завереното копие на спестовната книжка на ищцата е установено внасяне и изтегляне от наличните парични средства. Отразено е, че на 23.11.2017 г., от сметката са изтеглени парични средства в размер на 2500 лв., но не е посочено лицето, което ги е усвоило. Съгласно договор за потребителски паричен кредит * от 22.11.2010 г., договор за потребителски паричен кредит * от 10.04.2012 г., договор за потребителски паричен кредит PLUS-10311143 от 21.08.2013 г. и договор за потребителски паричен кредит *** от 17.06.2015 г. на ответника са отпуснати в заеми сумата в общ размер на 6458,28 лв. от кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Във връзка с изплащането на заемните суми са представени удостоверения за изплатен кредит. Приложени са и удостоверения за изплатени и други кредити, за които не са ангажирани доказателства относно техния размер и датата на отпускането им, както и удостоверения за липса на задължения по кредити към „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. Въззивният съд е приел, че исковете са останали недоказани. Посочил е, че поръчката е дадена за придобиване на вещни права върху недвижим имот от името на довереника и следва да е сключена в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Цитирана форма на договора за поръчка е за валидност, поради което неспазването й прави самия договор за поръчка нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 3-то ЗЗД. Доказателства на налична такава писмена форма не са налице. Договорът за поръчка е нищожен поради липса па форма и няма как да породи права и задължения за страните. Относно процесния лек автомобил не съществува изискване за форма за валидност на договора и наличието на устна договореност между страните и тя действително може да се установява със свидетелски показания предвид стойността на договора, но събраните по делото доказателства не установяват твърденията на ищцата за такава уговорка. От показанията на разпитаната по делото свидетелка на ищцата – продавачката по договорите за продажба на процесните недвижими имоти и на свидетелката на ответника се установява, че ответникът е закупил имотите и лекия автомобил за себе си. Във връзка с оплакванията на ищцата въззивният съд е посочил, че няма основание посочените свидетелски показания да не се кредитират. Приетите по делото платежни нареждания са за периода на закупуване на процесното МПС, но в тях липсва отразяване на каквото и да е основание за извършване па превода. Сумите не съвпадат по стойност – цената на лекия автомобил посочена в процесния договор е 300 лв., а платежните нареждания са за сумата 2500 лв. Не са ангажирани никакви доказателства за връзката между платежните нареждания и договора за МПС. В тях са отразени различни суми, платежните нареждания са както преди сключването на договора за МПС, така и след това. Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е изложил оплаквания за неправилност на въззивното решение, но не е формулирал правен въпрос, като общо основание за допускане на касационно обжалване. Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но не сочи материалноправен или процесуалноправен въпрос, който счита, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГК на ВКС. Само за изчерпателност следва да се посочи и, че бланкетното посочване на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е достатъчно, за да се приеме, че е налице претендираното специално основание, а изложението на касатора следва да съдържа и мотивировка защо повдигнатият въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 540 лв. – за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение