Определение № 348 от 17.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 627/2012 г.
ВКСII гражданско отделение17.10.2012 г.докладчик Емануела Балевска
Диспозитив
ПРЕКРАТЯВА касационното производство, образувано по касационната жалба вх. Nо 64517/14.06.2012 година на Р. Р. И. от [населено място], заявена чрез адв. Е. Ф.- САК срещу въззивно Решение Nо 3017 от 04.05. 2012 година по гр.възз.д. Nо 1762/2012 год. на Софийския градски съд, с която е потвърдено Решение Nо 1- 44-104 по гр.д.Nо 22806/2010 година на Софийския РС и ВРЪЩА касационната жалба като процесуално недопустима, на основание чл. 280 ал.2 ГПК. ОСЪЖДА Р. Р. И. от [населено място] ,с.Б.-П. [улица]Nо 29 с ЕГ Nо [ЕГН] да заплатят на Р. И. И. и Л. И. К., и двете от [населено място] сумата от 1000 лв. / хиляда лева/, разноски по делото за адвокатска защита пред касационния съд, на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 и ал.4 ГПК. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, в седмичен срок от съобщението до страната- касатор, по реда на чл. 274 ал.2 ГПК. На основание чл. 7 ал.2 ГПК на страната, имаща право на жалба да се изпрати препис от настоящото определение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 64517/ 14.06.2012 година на Р. Р. И. от [населено място], чрез адв. Е. Ф.- САК срещу въззивно Решение Nо 3017 от 04.05. 2012 година по гр.възз.д. Nо 1762/2012 год. на Софийския градски съд, с която е потвърдено Решение Nо 1- 44-104 по гр.д.Nо 22806/2010 година на Софийския РС. С посоченото решение, Софийският градски съд в правомощието на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на районния съд, с което е уважен заявения от Р. И. И. и Л. И. К. срещу Р. Р. И. иск за признаване правото на собственост, придобито на основание чл. 225 ЗЗД, на ½ идеална част от недвижим имот находящ се в [населено място], С. о., м.”Л.”, обозначен по скица като парцел * кв. 49 [населено място], съгласно ПУП, одобрен 2008 г. целият с площ 915 кв.м. и предаване на владението, на основание чл. 108 ЗС, както и е отменен НА Nо */2004 год. на основание чл. 537 ал.2 ГПК. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение в обжалваната част е неправилно, като постановено в нарушение на съществени процесуални правила при преценка на доказателствата по делото, материалния закон- чл. 79 ал.1 ЗС и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се обосновава с тезата, че по въпроса длъжен ли е въззивния съд да извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства и да основе решението си на доказаните факти, въззивният съд се е произнесъл в нарушение на т. 19 на ТР1 /04.01.2001 година на ОСГК на ВКС. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация, с която се заявяват възражения за недопускане на касационното обжалване поради лиса на основания за това - липса на изведен конкретен обуславящ изхода на спора правен въпрос, както и се развиват доводи за неоснователност на касационната жалба при евентуално допускане на касационното обжалване. Претендират се разноски за касационното производство. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, но с оглед на данните за данъчната оценката на спорния недвижим имота – л. 13 и изрично посочената от ищеца цената на защитимото вещно право от 2428.90 лв., следва, че касационната жалба е процесуално недопустима,, поради цената на заявения и разгледан граждански иск за собственост по чл. 108 ЗС - под 5 000 лв. По делото на – л.13 от производство пред районен съд е представено Удостоверение за данъчната оценка изх. Nо 1043/13.04.2010 година на недвижимия имот с обозначена стойност от 2 428.90 лв. Ищците по делото са заявили иска си за собственост на ½ идеална част от имота, но посочвайки цената на целия от 2 428.90 лв. При тази данъчна оценка на вещното право, съгласно действащите към датата на предявяване на иска правила на чл. 68 и 69 ГПК, следва, че исковия процес касае гражданско правен спор за вещно право с цена под минимално определения с чл. 280 ал.2 ГПК /ДВ. изм. бр.100/2010 г./ праг за допустимост на касационното обжалване от 5000 лв., поради което касационната се явява процесуално недопустима. На основание разпоредбата на чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, при условията на иззета компетентност, настоящият състав намира, че касационното производство следва да бъде прекратено поради недопустимост на обжалване на въззивното решение, а подадената касационна жалба, се върне на касатора. По направеното искане на ответниците по касация Р. И. И. и Л. И. К. за присъждане на разноски. Искането е направено своевременно с отговора на адв. М. Б. –САК на касационната жалба, представени са безспорни писмени доказателства за заплатен адвокатски хонорар / Договор за правна защита и съдействие Nо 0204682/ 24.07.2012 година / в размер на сумата 1000 лв. / хиляда лева/, поради което и на основание чл. 78 ал.3 и ал.4 ГПК и чл. 81 ГПК искането следва да бъде уважено за посочената сума. По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия