Определение № 168 от 12.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 1071/2011 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], против постановеното на 24.06.2011 год. от Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, решение по т.д.№ 577 / 2010 год., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд, ТО, VІ отд.,12 състав, постановено на 29.09.2009 год. по т.д.№ 2545 / 2009 година, отхвърлило предявения от касатора против [фирма] иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД, за обявяване за окончателен сключения между страните предварителен договор за прехвърляне право на собственост върху недвижими имоти, чрез покупко - продажба. Навежда се основание за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост. В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване, касаторът обосновава три материалноправни въпроса, които в съответствие с правомощието си да конкретизира и уточни, съгласно т.1 на ТР №1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2010 год. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав прецизира, както следва: 1/ Чие волеизявление - на кой орган или органи - съставлява и валидно изразява формираната воля на едноличния собственик на капитала на Е., за извършване на разпоредителни сделки с недвижими имоти на същото, когато самият едноличен собственик е Е., съгласно чл.147 ал.2 вр. с чл.137 ал.1 т.7 от ТЗ и какви следва да са формата и съдържанието на волеизявлението / волеизявленията /; 2/ За вземане на валидно решение за разпореждане с недвижими имоти, едноличният собственик на капитала подчинен ли е на правилата за свикване на Общо събрание, с цел управителят на дружеството, различен от едноличния собственик, да упражни правото си на съвещателен глас и 3 / Достатъчно ли е съгласието на управителя на едноличното дружество с ограничена отговорност – продавач за действителността на сключения предварителен договор за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот и само облигационно ли е действието на този договор. Ответната страна оспорва допустимостта на касационната жалба, като счита ,че касаторът изопачава предмета на спора и релевантния към изводите на съда въпрос, тъй като решението не е обусловено от извод относно фактически състав на вземането на решението за разпореждането, включващ и друг елемент, освен съгласието на едноличния собственик на капитала на Е. - продавач. Изводите на въззивния съд - чие е конкретно необходимото волеизявление за разпореждането в спора между страните, ответната страна намира обусловено от фактите по делото и интерпретацията им от съда, което е извън правните му аргументи по приложението на закона и практиката и касае правилността му, преценима по чл.281 т.3 от ГПК. Вторият въпрос страната не намира относим към решаващите изводи на съда, а третият изобщо не намира свързан с конкретен правен извод на съда, при безспорност в съдебната практика ,че предварителният договор няма вещноправно, а единствено облигационно действие. Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и редовна съгласно чл.284 ГПК и че въззивното решение подлежи на касационно обжалване, намира следното: Предявен е иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен предварителен договор за прехвърляне право на собственост върху недвижими имоти, между [фирма], в качеството на продавач и [фирма], в качеството на купувач. Едноличен собственик на капитала на дружеството - продавач е [фирма], чийто едноличен собственик на капитала е [фирма]. Съгласие за разпореждането е дал С. на директорите /СД/ на [фирма], като предварителния договор е сключен от управителя на [фирма], впрочем управител и на [фирма], въз основа на така даденото съгласие. Въззивният съд е приел, че на основание чл.28 ал.1 от Устава на [фирма], СД на дружеството разполага с остатъчна компетентност / извън тази в правомощията на Общото събрание, респ. едноличния собственик на капитала - Столична община /, в която се включва вземане на решение за продажбата и същото съставлява съгласие на „ волеобразуващия” орган на дружеството - едноличен собственик на капитала на [фирма] – [фирма]. Приел е ,обаче, че тази воля следва да бъде валидно изразена от управителя на едноличното дружество с ограничена отговорност – собственик на капитала на едноличното дружество с ограничена отговорност – подавач, в качеството на „ волеизразяващ „ орган, т.е. от управителя на [фирма]. Поради липсата на последното, съдът е приел, че предварителният договор е нищожен, поради липса на съгласие и като такъв не може да бъде обявен за окончателен. Следователно е формиран и извод, че само волеизявлението на управителя на [фирма] – дружеството - продавач - не е достатъчно за действителността на предварителния договор. Като съпътстващ довод за нищожността на предварителния договор е посочена подчинеността на едноличния собственик на капитала на Е., / в случаите когато е различен от управителя /, на правилата за свикване на Общо събрание, с оглед упражняване правото на съвещателен глас от управителя. В обосноваване на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по първия въпрос, касаторът е посочил съдебна практика, както следва: решение № 144 / 29.10.2009 год. по т.д.№ 79 / 2009 год. на ВКС, ТК ,І т.о.; решение № 741 / 05.12.2008 год. по т.д.№ 885 / 2007 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; решение № 607 / 08.04.2008 год. по гр.д.№ 1030 / 2008 год. ВКС, ГК, ІІІ г.о. и решение от 07.06.2009 год. по гр.д.№ 4885 / 2007 год. на СГС, ГК, І-во отд. – 6 състав, а относно съдържанието и формата на волеизявлението на управителя на дружеството – едноличен собственик на капитала на дружеството продавач - реш. № 886 / 22.11.2010 год. по гр.д.№ 217 / 2010 год. ІV състав на САС / без доказателства за влизане в сила /, реш.№ 1073 / 22.12.2006 год. по т.д.№ 646 / 2006 год. на ВКС, реш. № 621 от 03.07.2008 год. по т.д.№ 238 / 2008 год. на ВКС / неприложено /. Касаторът акцентира на обстоятелството, че в никое от посочените решения не се прави разлика между „ волеобразуващ „ и „ волеизразяващ” орган, чиито волеизявления да се явяват съпътствуващо необходими елементи - по формиране и изразяване волята на едноличния собственик на капитала, за разпореждане с предмет от компетентността на Общото събрание на ООД - чл.137 ал.1 т.7 от ТЗ. Относно формата и съдържанието на съгласието на „волеизразяващия орган „ счита, че в цитираната съдебна практика не се обосновава необходимост от нарочен протокол, материализиращ съгласието, стига волята за разпореждане да е ясно и категорично изразена. Като съставляващо нова и напълно различна преценка на правомощията и функциите на органите, формиращи валидно волеизявление за разпореждане с недвижими имоти на Е., в конкретната хипотеза - с едноличен собственик на капитала друго Е., касаторът счита че допускане на обжалването би осигурило тълкуване чл. 147 ал.2 вр. с чл.137 ал.1 т.7 ТЗ, осигуряващо еднакво прилагане на закона от съдилищата / чл.280 ал.1 т.3 ГПК /. По втория въпрос е посочено разрешаването му в противоречие с друго въззивно решение - № 94 / 30.04.2009 год. на Великотърновски АС по т.д.№ 132 / 2009 год. / чл.280 ал.1 т.2 ГПК / и е наведен формален довод по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. По третия материалноправен въпрос се сочи разрешаване в противоречие с практиката / чл.280 ал.1 т.2 ГПК / - реш. 741 / 05.12.2008 год. по т.д.№ 885 / 2007 год. на ВКС, ІІ т.о. и решение на Варненски окръжен съд по т.д.№ 1460 / 2010 година, като за последното липсват доказателства да е влязло в сила. По първия от формулираните въпроси, с оглед спецификата на казуса, настоящият състав намира, че отговора на същия обуславя решаващите изводи на съда и в този смисъл отговаря на общия критерий за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК .Не е налице допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, доколкото цитираните съдебни решения не са относими към идентична хипотеза на разпореждане с недвижим имот – собственост на еднолично ООД, чийто собственик се явява също еднолично ООД. Поради това, от неформирането на изводи за кумулативно изискуеми волеизявления на „ волеобразуващ „ и „волеизразяващ „ орган в същите решения, не могат да се направят изводи за прилагане на чл.147 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.137 ал.1 т.7 от ТЗ в противен на възприетия от въззивния състав смисъл. Въпросът по тълкуването и прилагането на чл.147 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.137 ал.1 т.7 от ТЗ, в тази конкретна хипотеза, се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което и на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК касационното обжалване следва да се допусне, изключая отговор на въпроса за съдържанието и формата на волеизявлението на „ волеизразяващия „ орган. По такъв въпрос въззивният съд не е формирал решаващи мотиви, приемайки, че няма такова обективирано волеизявление, което само по себе си да би било преценявано с оглед съдържание и форма. Идентични са съображенията ,за покриване на общия и допълнителния по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК критерий, по третия от формулираните въпроси, в частта касаеща отговор на въпроса дали за действителността на предварителния договор / независимо от съдбата на окончателния, с оглед наличие на съгласие за разпореждането от едноличния собственик на капитала на Е. / е достатъчно волеизявлението на управителя на Е. - продавач, на който въззивният съд, видно от извода си за нищожност на предварителния договор е отговорил отрицателно. Няма спор в съдебната практика относно облигационния характер на предварителния договор, но досежно съгласието на едноличния собственик на капитала, като обуславящо действителност на предварителния договор, независимо от изразената воля за сключването му от представляващия Е. – продавач управител, въззивният съд е формирал извод противоречащ на други влезли в сила съдебни решения / реш. № 741 от 05.12.2008 год. по т.д.№ 885 / 2007год. на ВКС, ІІ т.о., а също и решение № 607/08.04.2010 год. по гр.д.№ 1030 / 2008 год. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., макар да е цитирано към първия от правните въпроси /. Следователно е установен допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Отговорът на втория от формулираните въпроси – относно подчинеността на едноличния собственик на капитала на правилата за свикване на ОС на дружеството, с оглед упражняване от управителя, когато същият е различно от собственика лице, право на съвещателен глас, не обуславя самостоятелен решаващ извод на съда, поради което и не отговаря на общия критерий по чл.280 ал.1 от ГПК. Съдът го е разгледал като относим към формиране съгласието на едноличния собственик на капитала, в аспект на действителността на предварителния договор при липсата му, в който смисъл е налице припокриване с решаващия извод на съда, обусловил допускането на третия от поставените правни въпроси. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, ІІ т.о.