Определение № 50087 от 15.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2458/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община] против решение №57/28.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 20/2022 г. от състав на Окръжен съд – Габрово. От ответника по касационната жалба не е постъпил писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр. е основателен, признал е за установено наличието на дискриминация по отношение на ищеца по делото и е осъдил ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лева. Съдът е приел, че ответникът, чрез бездействието си е дискриминирал ищеца по признак "увреждане", тъй като в приетата Наредбата на Общинския съвет за реда за престой и паркиране на ППС на територията на [община] (приета с решение № 135/26.07.2018 г., изм. с решение № 69/30.04.2020 г., изм. с решение № 44/25.02.2021 г.) не се установява регламентиране на броя на местата обозначени с пътен знак Д21, на което лицата със съответната карта, с международен знак "Инвалид", да са определени в съотношение на броя на местата за паркиране в съответните паркинги към обществени сгради, което е в противоречие с Наредба № 4 от 01.07.2009 г. (отм.) Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 01.07.2009 г. (отм.) броят на достъпните места за паркиране на автомобили на хора с увреждания пред сгради за обществено обслужване в паркинги до 50 места, какъвто е настоящия - 47 места зад сградата на съда, следва да се определят най - малко три места за паркиране. Видно от отговора на ответната Община на процесния паркинг зад съда са били обозначени две такива места, т.е. с бездействието си Общината не изпълнила нормативно установеното изискване в Наредба № 4 и е нарушено правото на ответника до достъпна среда и поставянето му в понеблагоприятно положение спрямо другите лица с оглед установеното увреждане. Неблагоприятното третиране е бездействието от страна на Общината с което се засягат правата и законните интереси на жалбоподателя за достъп до средата съобразна неговите нужди. На основание гореизложеното по предявения иск с пр. осн. чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. съдът е приел, че е осъществена дискриминация по признак "увреждане" спрямо ищеца от ответната Община, която не е осигурила достъпна среда на ищеца, осигурявайки съответния брой места за паркиране на хора с увреждания на 12.10.2020 г. на паркинг с до 50 места (не по - малко от три), намиращ се зад сграда на съда в [населено място], в противоречие с глава 5, чл. 19, ал. 1 от Наредба № 4/01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хора с увреждания (отм.). В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочат правни въпроси, които според касатора са разрешение в противоречие с практиката на ВАС, както и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. По първия поставен правен въпрос относно задължението на общината да осигури паркоместа за хора с увреждания на общински паркинг и неосигуряването им представлява ли дискриминация по смисъла на разпоредбите на ЗЗДискр. се сочи противоречие с решение на ВАС. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касационното основание по тази разпоредба е налице тогава, когато съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и с практиката на ВКС. Решенията на ВАС не представляват съдебна практика на смисъла на тази разпоредба, поради което и дори и да е налице противоречие, същото не представлява касационно основание, на което се позовава касаторът в изложението на касационните основания. Втория правен въпрос е, притежанието на карта за паркиране на места, обозначени за такива за хора с трайни увреждания, дерогира ли забраните за паркиране и освобождава ли лицето от заплащане на такса за паркиране. Този въпрос е неотносим към спора, доколкото мотивите на съда относно основателността на предявения иск не са свързани с произнасяне по този правен въпрос, а изцяло с неспазване на цитираната в решението наредба и неосигуряването на определения в нея брой место за паркиране на лице с трайни увреждания. Въпросът за заплащането на почасово паркиране не е относим към спора, като по него съдът не е формирал правни изводи и въпросът не е относим към извода за наличие на предпоставките за основателност на предявените искове. Очевидната неправилност, на която се позовава ищеца се обосновава единствено с противоречие, /според касатора/ с решение на ВАС, което не представлява очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС