Определение № 50210 от 25.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2939/2022 г.

Производството e по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№ 6949 от 20.05.2022 г., подадена от Р. М. К., чрез адвокат Ж. М. от АК - Бургас, срещу въззивно Решение № 314 от 13.04.2022 г. по в.гр.д.№ 1815/2021 г. на Окръжен съд – Бургас, ІІІ възз.гр.състав. Жалбата, като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, отговаряща на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК, придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК и насочена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, е процесуално допустима. Ответниците по касация С. И. И., Д. Г. Л., М. Г. И., К. П. Е., С. П. М. и Й. Н. С. са депозирали отговор чрез адвокат Й. К. от АК – Бургас. Възразяват, че отсъства основание за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Претендират присъждането на разноски. По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното: С обжалваното решение, действайки в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК и след отмяна на Решение № 260795 от 26.05.2021 г. по гр.д.№ 4345/2020 г. на Районен съд - Бургас, окръжният съд е постановил осъждането на ответника по иска с правно основание чл. 109 ЗС - Р. М. К., да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищците С. И. И., Д. Г. Л., М. Г. И., К. П. Е., С. П. М. и Й. Н. С. да упражняват правото си на собственост върху собствените им имоти, представляващи жилища, находящи се в сграда в [населено място], [улица], вх. А, като допусне ищците в собствения си апартамент в [населено място], [улица], вх. А, ет. 5 и в сервизното му помещение за извършване от тяхна страна на неотложен ремонт на двете хоризонтални канализационни отклонения – от подовия сифон и от тоалетното гърне. В представеното изложение на касационните основания по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателят навежда твърдения, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по конкретно формулирани въпроси, както и с доводи за вероятна недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение – основания по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и предл. 3 ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по ал. 1, въззивният акт се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Предвид редакцията на текста, преди да се пристъпи към обсъждане дали са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, ВКС следва да прецени дали данните по делото сочат на наличие на основание за служебно допускане на обжалването в някоя от хипотезите по чл. 280, ал. 2 ГПК. В случая прочитът на осъдителния диспозитив и уточнения петитум на исковата молба (съобразно молба с вх.№ 786 от 21.01.2022 г.) налага извод за съответствие между сезирането от ищците и произнасянето на съда. Същевременно, съобразно мотивите към т. 1 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, предявяването на иск по чл. 109 ЗС има за задача да даде защита на правото на собственост на ищеца като се постанови да бъде преустановено упражняваното от ответника неоснователно въздействие върху собствената на ищеца вещ или да бъдат премахнати последиците от него. Предмет на делото е несъществуването на ограничения върху правото на собственост на ищеца, неправомерността на накърненията, установени или поддържани от ответника, както и преустановяването на неправомерните въздействия и възстановяване в положение отпреди нарушението. Когато предявеният негаторен иск съдържа осъдителен петитум, както е в случая, евентуално постановеното осъдително съдебно решение ще подлежи на изпълнение - доброволно или принудително. Последното налага изискването в диспозитива да бъдат посочени конкретните действия, които ответникът следва да извърши или от извършването на които ответникът следва да се въздържа. С оглед правилото по чл. 6, ал. 2 ГПК такъв диспозитив може да бъде постановен при сезиране с отправено към съда искане, отговарящо на изискването за описание на изискваните от ответника действия. В случая петитумът на исковата молба е двукомпонентен. На първо място се иска ответникът да предостави на ищците достъп в жилището си и в частност в сервизното помещение. На второ място – по същество е поискано ответникът да бъде осъден да претърпи извършването от страна на ищците на строителни дейности в собствения му имот, окачествени като „неотложен ремонт на двете хоризонтални канализационни отклонения – от подовия сифон и от тоалетното гърне“. Така формулираният петитум - в неговия втори компонент, не кореспондира с изискването ответникът да бъде осъден да извърши определено действие или да се въздържа от извършването на конкретно действие. На следващо място петитумът е бланкетен – не е уточнено какви ремонтни действия се иска да бъдат извършени или какъв краен резултат следва да бъде постигнат. Постановеният в отговор на формулирания петитум осъдителен диспозитив е неясен и по тази причина или е неподлежащ на принудително изпълнение, или обратно – открива път за въздействие върху собствената на ответника вещ по волята и неподлежащо на контрол усмотрение на ищцовата страна. Нито първата, нито втората от тези хипотези разкрива белези на съответствие между осъщественото с исковата молба сезиране и предмета на иска по чл. 109 ЗС, разяснен с т. 1 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК. Изложеното мотивира настоящия състав да приеме, че исковата молба страда от нередовност – несъответствие между изложеното в обстоятелствената част (сочещо на иск по чл. 109 ЗС) и петитума, с който се търси защита по вид и в обем, некореспондиращи с допустимия предмет на защита чрез предявяването на негаторен иск. Това несъответствие е констатирано от въззивния съд с Определение № 72 от 12.01.2022 г., но е останало неотстранено с подадената молба с вх.№ 786 от 21.01.2022 г. Доводи в тази връзка отсъстват в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, но касационната инстанция служебно следи за допустимостта на въззивното решение, предпоставка за което е наличието на редовна искова молба. Последното е поставено под съмнение, което мотивира касационния съд да приеме, че е налице предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, за да се провери неговата допустимост – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК. Това прави безпредметно обсъждането на наведените от касатора основания за допускане на обжалването по формулираните питания в контекста на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. При допускане на касационното обжалване, страната касатор дължи внасяне на пропорционална държавна такса, която в случая възлиза на сумата 100 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,