Определение № 29 от 14.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 451/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ТРАКТУР” ЕООД срещу решение № 1914/26.07.2019 г. по в. т. д. № 673/2018 г. на Апелативен съд София в частта, с която е потвърдено решение от 10.10.2018 г. по т. д. № 1790/2017 г. на Софийски градски съд за осъждане на дружеството касатор да заплати на „БУЛЕЛЕКТРИКС“ ООД сума в размер на 25 574, 96 лв. – възнаграждение за извършени СМР по договор от 02.12.2015 г. с предмет изграждане на електрическа инсталация на обект „Затвора – Д.“, бл. В1, ведно със законната лихва върху сумата от 16.05.2017 г.

В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че са налице касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Релевират се доводи, че въззивният съд неправилно е отказал да уважи своевременно направени доказателствени искания по чл. 192 ГПК и чл. 171, ал. 2 ГПК, както и е направил необоснован извод относно обема извършени от „БУЛЕЛЕКТРИКС“ ООД СМР и този на установени и приети от възложителя СМР. Отделно от това, не е анализирал обстоятелството, че като основен изпълнител по книжата на обществената поръчка фигурира единствено „ТРАКТУР“ ЕООД. В жалбата е посочено, че въззивното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка, поради което се явява необосновано.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се обосновава достъп до касация с приложение на чл. 280, ал. 1, т. 1, чл. 280, ал. 1, т. 3 и чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК. Формулирани са следните въпроси, за които се твърди, че са включени в предмета на делото и са обусловили правните изводи на въззивния съд:

1. „Следва ли при постановяване на въззивното решение съдът да изложи свои собствени мотиви като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им и доказателствата, на които те се позовават в подкрепа на тезите си и които имат значение за решението по делото?“

2. Относно задълженията на въззивния съд да мотивира решението си като обсъди всички доказателства и защитни позиции, включително всички възражения на страните.

3. „Следва ли въззивният съд в своето решение да обсъди всички относими доказателства и всички направени от страните доводи и възражения, както и да обоснове защо приема едни и не приема други относими към спора доказателства?“

Формулирани са твърдения, че въззивният съд е процедирал в отклонение от приетото в задължителна практика на ВКС – т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК, както и отклонение от решение № 12/16.02.2016 г. по гр. д. № 2184/2015 г. на III ГО, решение № 42/05.03.2014 г. по гр. д. № 5488/2013 г. на IV ГО, решение № 283/14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на IV ГО, решение № 40/04.02.2015 г. по гр. д. № 4297/2014 г. на IV ГО, решение № 157/11.02.2016 г. по т. д. № 3638/2014 г. на I ТО, решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на II ТО, решение № 202/21.12.2013 г. по т. д. № 866/2012 г. на I ТО, решение № 76/12.06.2012 г. по т. д. № 377/2011 г. на II ТО, решение № 581/30.09.2010 г. по гр. д. № 1019/2009 г. на III ГО, решение № 28/06.03.2019 г. по т. д. № 205/2018 г. на II ТО, решение № 43/04.06.2014 г. по гр. д. № 213/2012 г. на ТК, решение № 235/04.07.2011 г. по гр. д. № 513/2010 г. на IV ГО.

От касатора е формулирано искане за постановяване на акт, с който въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 ГПК. Претендира се присъждане на разноски за трите съдебни инстанции.

От ответника по касация „БУЛЕЛЕКТРИКС“ ООД е депозиран отговор. В него се изтъкват мотиви, че поставените в изложението на касационни основания въпроси не покриват критериите за достъп до касация и са свързани с несъществуващи процесуални нарушения на съда. Навеждат се доводи, че въззивното решение е законосъобразно постановено.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба отговаря на изискванията за редовност, подадена е от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

За да постанови своя съдебен акт, въззивният съд е приел, че предявеният от „БУЛЕЛЕКТРИС“ ООД срещу „ТРАКТУР” ЕООД иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 25 574, 96 лв. е основателен, а предявеният иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 4 878, 90 лв. е неоснователен. Въззивният съд е очертал фактическа обстановка, според която между страните по делото е бил сключен договор за изпълнение на СМР с цел изграждане на електрическа инсталация на обект „Затвора – Д.“, блок В1, при цена от 40 657, 51 лв. без ДДС, платима както следва: 20 % - авансово до 5 дни след подписване на договора и междинни плащания в общ размер до 80 % от стойността на договора без ДДС на база действително извършените работи след подписване на протокол обр.19 и представяне на фактури и окончателно плащане в размер на разликата между стойността на всички признати от възложителя, чрез подписване на съответните протоколи от негова страна, извършени от изпълнителя работи и сумите по авансовото и междинните плащания, в срок до 30 календарни дни след окончателно приемане на възложената работа, удостоверено с протоколи и предоставяне на оригинална фактура. Съдът е приел за безспорно между страните обстоятелството, че на 02.12.2015 г. от възложителя е изплатен уговорения аванс в размер на 9 757, 80 лв. с ДДС, както и, че не всички възложени СМР са били изпълнени. Преценил е, че неизпълнените работи не са предмет на спора. Установил е, че за реално извършените работи са съставени двустранно подписаните актовете обр. 19 от 20.04.2016 г., 21.04.2016 г. и 07.07.2016 г. на стойност 29 443, 97 лв. без ДДС или 35 326, 76 лв. с ДДС, от която, след приспадане на получения аванс в размер на 9 757,80 лв. с ДДС, за изпълнителя е дължима сумата от 25 574, 96 лв. В мотивите на решението си въззивният съд е обсъдил противопоставените от ответника възражения и събрани по негово искане доказателства и е формирал извод за тяхната неоснователност. Показанията на свидетеля Х. С. е анализирал като дадени от непряк наблюдател на процеса по извършване на възложената работа и поради това негодни да обосноват тезата на ответника /касатор в настоящото производство/ за невярно отразяване на приетите СМР. Решаващият съд е анализирал и приетите в рамките на първоинстанционното производство съдебно – счетоводна и съдебно – техническа експертизи като е счел, че същите установяват основателността на заявените от ищеца твърдения за извършени СМР на обект „Затвора – Д.“, блок В1 и не доказват твърденията на „ТРАКТУР“ ЕООД, че в действителност „БУЛЕЛЕКТРИКС“ ООД не е изпълнило описаните в трите протокола обр. 19 СМР, съответно, че сочените протоколи са с невярно съдържание. Въззивната инстанция изцяло е споделила изложените от първоинстанционния съд мотиви, към които на основание чл. 272 ГПК е препратила.

Не е налице твърдяното от касатора основание за директен достъп до касация.

С новосъздадената през 2017 г. /ДВ бр. 86/2017 г./ алинея 2 на чл. 280 ГПК се предвижда, че независимо от предпоставките за допускане на касационно обжалване, регулирани в алинея 1 на чл. 280 ГПК, въззивното решение се допуска до касация при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. С решение № 15/06.11.2018 г. на Конституционния съд на Република България /КС/ по к. д. № 10/2018 г. е отхвърлено искането на тричленен състав на ВКС, ГК, III ГО за установяване противоконституционност на чл. 280, ал. 2 ГПК в частта „….както и при очевидна неправилност“. В мотивите на решението е посочено, че главната цел на новата разпоредба е да предотврати влизането в сила на въззивни решения и определения, които са нищожни, недопустими или неправилни поради някое от трите основания за това – нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Въведеното основание „очевидна неправилност“ се разглежда от КС като самостоятелно такова и различно от основанията, визирани в алинея 1 на чл. 280 ГПК, поради което не е обусловено от формулиране на правен въпрос. В решението още е посочено, че ВКС е призван да разкрие правния смисъл на бланкетния законов текст. След постановяване на соченото решение от КС ВКС при произнасяне в различни свои актове е изтълкувал съдържанието на нововъведената разпоредба като е счел, че „очевидна неправилност“ е квалифицирана форма на неправилност, която е налице, когато решението страда от толкова съществен порок, че същият може да бъде констатиран „на пръв поглед“, prima facie, без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта /съответствие с материалния или процесуалния закон, както и обоснованост/. Такива са нарушенията при подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, при приложение на закона в неговия обратен смисъл при нарушение на основополагащи съдопроизводствени правила или при драстично нарушение на правилата на формалната логика.

В процесната хипотеза касаторът с твърдения за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати процесуални нарушения и нарушение на материалния закон се опитва да обоснове наличие на очевидна неправилност, който порок, поради тежестта си, дава възможност за пряк достъп до касационен контрол. Сочените от него нарушения в действителност обосновават единствено неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК. За да приеме за установени описаните в решението факти, въззивният съд не е допуснал драстични нарушения на основополагащи съдопроизводствени правила, нито изводите му противоречат на формалната логика, доколкото за формирането им той се е позовал и на констатациите и изводите на двамата експерти, базирани на притежаваните от тях специални знания. Липсва явстващо от мотивите грубо нарушение на логическите правила при обсъждане на експертните заключения, които са били оспорени от касатора. В обобщение - не се установява наличие на сочения селективен критерий за достъп до касационен контрол, регламентиран в чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК.

Поставените от касатора въпроси могат да бъдат обобщени в един - в какъв обем следва да са извършените от въззивната инстанция процесуални действия, за да бъде удовлетворено изискването на чл. 12 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, осигуряващи постановяването на законосъобразно решение.

Няма съмнение, че при постановяване на решението си съдът е длъжен да изложи мотиви, в които да се съдържа преценка на доказателствата и фактическите констатации, които са релевантни за спора и това следва директно от цитираните по – горе три разпоредби на ГПК. ВКС многократно е имал възможност да посочи, че въззивният съд следва да обсъди правно релевантните твърдения на страните, от които зависи разрешаването на спора, илюстрация на което са и цитираните от касатора решения, както и служебно известните на съда решение № 59/14.04.2015 г. по гр. д. № 4190/2014 г. на ГК, IV ГО и решение № 27/28.06.2017 г. по т. д. № 2430/2015г. на ТК, I ТО. Решението на Апелативен съд София не е постановено в отклонение от формираната по приложението на процесуалните правила, осигуряващи постановяването на мотивирано съдебно решение, съдебна практика. В същото са обсъдени наведените от ответника /касатор в настоящото производство доводи/ възражения, касаещи действителното извършване на описаните в трите протокола обр. 19 СМР, отделно са анализирани всички, ангажирани от него доказателства с цел опровергаване съдържанието на протоколите. Що се касае до оплакванията в касационната жалба, че въззивната инстанция не е уважила направените от „ТРАКТУР“ ЕООД доказателствени искания, то следва да бъде посочено, че същата не е имала процесуалното задължение да стори това.

Следва да бъде посочено и обстоятелството, че касаторът само формално се е позовал на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК без да обоснове приложението й, съгласно разясненията, дадени в т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Не е изяснено според него коя правна норма, приложена от въззивния съд, е неясна и непълна и съдържанието й трябва да бъде изведено по тълкувателен път, нито пък е обоснована необходимост от осъвременяване на съдебна практика по приложението на такава правна норма.

Настоящият състав намира, че не са изпълнени изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и на чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на Апелативен съд София.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС