Определение № 3291 от 21.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1908/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от ищците в производството Ш. И. И., З. Д. Д., Ш. Д. И., В. Д. И. и Д. Димитров И. срещу определение № 211 от 09.05.2025 г., постановено от Апелативен съд - Бургас по в.ч.гр.д. № 135 описа на съда за 2025 г., с което е потвърдено определение № 175 от 22.01.2025 г., постановено от Окръжен съд – Бургас по т.д. № 1683 по описа на съда за 2024 г., с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на наказателното производство по ДП № 687/2023 г. по описа на Второ РУ – Бургас, пр.пр. № 6399/2023 г. по описа на ОП – Бургас. В жалбата се излагат подробни оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно определение, иска се отмяната му и връщането на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по същото. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа наличието на такива по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 от ГПК. Очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт се поддържа с твърдения, че спирането на гражданското производство е наложително само когато при разглеждането на гражданското дело се разкрият престъпни обстоятелства, от които зависи изхода му, но които не могат да бъдат установени със средствата на гражданския процес или когато наказателното производство по повод престъпление, съставляващо и процесния в гражданското такова деликт е в съдебна фаза. По отношение наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК се твърди противоречие на обжалваното определение с определение № 450 от 06.11.2020 г. по ч.т.д. № 1446/2020 г. на ВКС, II т.о., определение № 733 от 11.11.2013 г. по ч.гр.д. № 6790/2013 г. на ВКС, IV г.о. и определение № 150 от 29.03.2021 г., постановено по ч.т.д. 461/2021 г., на ВКС, Първо ТО по следните въпроси: 1. Основание за спиране на гражданското производство по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ ли е образуваното наказателно дело срещу водача, чиято отговорност е застрахована, в досъдебна фаза? 2. Винаги ли при предявен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ и наказателно производство в досъдебна фаза срещу лицето, чиято гражданска отговорност е застрахована, гражданското дело следва да бъде спряно или само ако бъдат установени престъпни обстоятелства, които не е възможно да бъдат установени със средствата на ГПК? 3. Изисква ли се съдът да посочи какви са причините, които обуславят невъзможността един факт да бъде установен в гражданското производство, за да спре същото на основание чл. 229, т. 5 от ГПК до приключване на наказателното производство в досъдебна фаза? 4. Необходимо ли е за уважаване на иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ съдът да изследва обстоятелството дали деянието съставлява престъпление? От значение за гражданския процес ли е фактът дали виновното и противоправно причиняване на смърт в транспорта е престъпление по смисъла на НК за изхода на гражданския процес? Ответниците по жалбата оспорват същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което е допустима. За да се произнесе настоящият състав взе предвид следното: Въззивният съд е изложил в мотивите си, че от обективирана по делото информация от ОП - Бургас е установено, че по досъдебно производство, което се разследва във Второ РУ на МВР Бургас двамата водачи, сочени от ищците като деликвенти /преки извършители на увреждащото деяние, обезщетение за вредите от което е предмет на делото/ са привлечени в качеството на обвиняеми за извършено престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“, вр. с ал. 1 вр. с чл. 342, ал.1 НК, което обуславя спиране на производството по гражданското дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Съдът е приел, че видно от исковата молба и изложението на обстоятелствата в същата е налице идентичност между описаните неправомерни действия по извършване на твърдяния деликт, обуславящ гражданската отговорност на ответниците и елементи на изпълнително деяние по НК, за което е образувано досъдебно производство. При това въззивният състав е заключил, че установяването на вината на застрахованите при двамата ответници водачи и евентуално съпричиняване от страна на наследодателя на ищците е пряко свързано с гражданското производство, понеже вредите, описани в исковата молба са функция от виновното поведение на застрахованите при ответните застрахователни дружества водачи. Посочено е, че установяването на извършено престъпление е от съществено значение за разрешаване на гражданскоправния спор между страните, защото вината предпоставя обема на отговорност на застрахователя, който при установяване на съпричиняване от страна на починалото лице ще бъде в намален размер. При условие, че по правилото на чл. 300 ГПК гражданският съд е задължен да вземе предвид влязлата в сила присъда относно извършване на деянието, неговата противоправност и наличието на вина на дееца БАС е счел, че решението на наказателния съд и формата на вина ще предопределят размера на претендираното обезщетение, а образуваното досъдебно производство е предхождаща фаза, подпомагаща прокуратурата да внесе обвинителен акт и да повдигне обвинение против виновното лице. Според съда затова крайното разрешение по висящото досъдебно производство и оттам насетне - евентуално наказателно такова ще е от съществено значение, защото е пряко свързано с паричния еквивалент на твърдения деликт. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, съобразена с постановките в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационен контрол на въззивния съдебен акт се допуска въз основа на осъществени обща и допълнителни предпоставки - формулирани в изложение към касационната жалба, респ. частната касационна жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК или чл. 280, ал. 2 ГПК. Обжалваното определение не е очевидно неправилно. Очевидната неправилност на съдебен акт като основание за допускане на касационното му обжалване е дефинирана в практиката на ВКС най-общо като допуснати при постановяването му толкова тежко нарушение на закона - материален или процесуален, толкова явна необоснованост или толкова явно противоречие с правилата на формалната логика, че съответният му порок да може да бъде установен пряко от съдържанието на акта, при това – при обикновен прочит, без за това да се налага някакъв нарочен и задълбочен анализ на приетото в мотивите и постановено от съда и при прочит на обжалваното въззивно определение настоящият касационен състав намира, че същото не разкрива белезите на такава очевидна неправилност. Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. За да бъде въобще преценявано наличието на някой от допълнителните критерии за селектиране на жалбата измежду уредените в т.т. 1-3 на ал. 1 от чл. 280 на ГПК, по делото следва да е формулиран правен въпрос – годно общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, разяснен по задължителен за съдилищата начин с т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. и в случая поставените от жалбоподателя въпроси не съставляват такова основание. Първият въпрос е формулиран общо и абстрактно, поради което отговорът му зависи от конкретните обстоятелства по делото, съответно – и въпросът е относим към правилността на обжалвания въззивен акт, а не към наличието или не на основания за допускане на касационното му обжалване. Отговорите на останалите въпроси по начина по който са формулирани и обосновани същите не са обусловили изхода на делото във въззивната инстанция. Мотивите на въззивния съд за спиране на производството не са основани нито на приемане от страна на съда, че именно винаги в случаи на предявен иск като процесния и наказателно производство в досъдебна фаза срещу лицето, чиято гражданска отговорност е застрахована гражданското дело следва да бъде спряно /втория въпрос/, нито на приета от съда невъзможност определен факт бъде установен в гражданското производство /третия въпрос/, нито на необходимостта да се изследва обстоятелството дали деянието, включително причиняването на смърт в транспорта съставлява престъпление /четвъртия въпрос/. Главният извод на въззивния състав, обусловил изхода на делото във въззивната инстанция е основан на установеното по делото освен наличие на наказателно производство по разследване на процесното увреждащо ПТП в досъдебната му фаза, но още и на /решаващото за изводите на съда, обусловили изхода на делото/ обстоятелство, че сочените в исковата молба като деликвенти – преки причинители на процесните вреди физически лица са привлечени по същото като обвиняеми, в какъвто смисъл съдът е цитирал практика на касационната съдебна инстанция, с която актът му е съобразен /срв. в изложения смисъл и служебно известните на настоящия състав определение № 290 от 01.09.2020 г. по ч.т.д. № 1303/2020 г., цитираните в него актове и др./. За пълнота на изложението следва да се посочи, че евентуалната бъдеща присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския такъв само при условията и в пределите на чл. 300 от ГПК, т.е. по отношение изтъкваните от въззивния състав съпричиняване и размер на претендираното обезщетение присъдата би била обвързваща само в случай, че същите са елемент от обективна страна и на престъпния състав/състави, по които е постановена. Наличието на само общо заявеното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК не се обосновава с конкретни твърдения в насока на изложените в задължителното за съдилищата тълкуване на съдържанието на същата законова разпоредба, дадено в т. 4 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., поради което и на това основание касационно обжалване не може да бъде допуснато. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение