Определение № 2803 от 07.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3859/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД, със съдебен адрес гр. Пловдив, подадена чрез адв. Н. Ш., срещу въззивното решение № 258 от 29.06.2023 г., постановено по в. т. дело № 284/2023 г. на Апелативен съд - П., с което е потвърдено решение № 57 от 15.02.2023 г. по т. дело № 1151/2021 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е уважен предявеният от ищеца „Мини Марица - Изток“ ЕАД иск по чл. 405 КЗ вр. чл. 409 КЗ и ответното дружество - касатор е осъдено да заплати сумата в размер на 17 514,61 лв., представляваща остатък от застрахователно обезщетение по застрахователен договор МТ-36 от 24.01.201* г. във връзка с настъпило в рамките на неговото действие застрахователно събитие, ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба на 23.02.2021 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата в размер на 16 312,02 лв. – обезщетение за забава за периода от 22.08.2018 г. до 01.06.2021 г. В касационната жалба се подържа, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон, и необосновано. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което искът бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Ответникът по касационната жалба „Мини Марица - Изток“ ЕАД, представляван от изпълнителния директор И. Ч., оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, приподписан от юрк. З. К.. Счита, че твърденията на касатора са неоснователни и необосновани, а обжалваното решение е правилно и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Претендира присъждане на направените разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Предявеният иск е по чл. 405 КЗ, вр. чл. 409 КЗ. Установено е, че след проведена обществена поръчка на основание чл. 112 ЗОП между страните е сключен договор МТ-36/24.01.201* г., съобразно който ищецът е възложил, а ответникът се е задължил, да предостави срещу възнаграждение и при условията на договора застраховане на имуществото, собственост на застраховащия „Мини Марица – Изток“ ЕАД, като в тази връзка страните са се договорили, че изпълнителят, в качеството му на застраховател, поема в полза на възложителя, като застраховащ, риска от увреждане или погиване на имуществото на застраховащия, причинени от възникнали в срока на договора застрахователни събития, посочени в Техническата спецификация на възложителя /Приложение № 1 към договора/, в т. ч. вреди нанесени на сгради, съоръжения, машини, оборудване, транспортни средства без Д. К. №, ж. п. транспортни средства, компютърна техника, стопански инвентар, активи в процес на изграждане, материали, продукции, незавършено производство, стоки и амбалаж, като при настъпването им застрахователят ще заплати на застраховащия обезщетение за причинените в тези случаи вреди. Съдът е приел, че независимо, че процесният договор е сключен по реда на ЗОП, по същността си той представлява застрахователен договор, чийто предмет е описан в приложение № 1, представляващо Техническа спецификация и условия за изпълнение на поръчка с предмет Застраховка на имуществото на „Мини Марица – Изток“ ЕАД, и отговаря на изискванията на чл. 345, ал. 1 КЗ. Посочено е, че с клаузата на чл. 1, ал. 2, изр. второ от процесния договор страните са уговорили, че към договора не са приложими каквито и да било Общи условия по застраховки, предлагани на пазара от застрахователя. Прието е, че посочената клауза не е нищожна, като няма пречка страните да изключат приложението на Общите условия по съответната застраховка. Този извод на съда не е разколебан от обстоятелството, че ищецът е декларирал в застрахователната полица, че е запознат с общите и специални условия по застраховката и ги приема, тъй като е приел, че липсват предпоставките на чл. 348, ал. 1, изр. второ КЗ – липсват доказателства екземпляр от Общите условия да е бил предаден на ищеца при сключването на договора. В тази връзка е подчертано, че при определяне и заплащане на застрахователното обезщетение не следва да се прилага предвиждането в Общите условия, с което не се покриват вреди от пожар в резултат на дефекти в изолацията, както възразява ответника, тъй като Общите условия не намират приложение в отношенията между страните. Направен е извод, че процесният застрахователен договор следва да намери приложение в отношенията между страните, ведно с приложенията, неразделна част от него, вкл. Приложение № 1 към договора, представляващо Техническа спецификация и условия за изпълнение на поръчка, Приложение № 2 към договора, представляващо Образец на предложение на изпълнителя на поръчката, както заедно с тези документи и КЗ, което е посочено в чл. 52 от договора, отнасящ се до приложимото право. Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства е установено настъпването на 01.06.2018 г. на застрахователно събитие – пожар, представляващо покрит основен риск по т. 1, б. А, т. 1 от Техническата спецификация, неразделна част от застрахователния договор. От протокол за разследване на инцидент - пожар от 05.06.2018 г. – е констатирано, че пожарът на 01.06.2018 г. е възникнал при първоначалното включване на маломасления прекъсвач на силов трансформатор № 2, първоначално на празен ход с последващо прехвърляне на товара на подстанцията, като е последвал гръм на комбиниран измервателен трансформатор, средна фаза В, след което са пламнали и обгорели останалите два съседни комбинирани трансформатори с фази А и С. Посочено е, че застрахователното дружество е уведомено за възникналото събитие, като е образувана щета № 0110-600-009-2018 г., по която е заплатена сумата 40 864, 17 лв. Изплащането на сумата е станало въз основа на изготвен окончателен доклад от 12.09.2018 г., в който са описани обстоятелствата и щетите, причината за възникналия пожар – дефектна изолация на трансформатор, като се приема, че не се дължи обезщетение за трансформатора, от който е възникнал пожарът, а само за нанесените вреди по съседно разположените други два трансформатора на основание т. 2, чл. 2, клауза А, б. Б от Общите условия. От съдебно-счетоводната експертиза и допълнителното заключение към нея е установено, че увредените съоръжения са заведени в инвентарната книга на ищеца на 01.02.2007 г., като съоръжения п/я 110/20/6, 3 КВ Б. под един номенклатурен № 204201000438 /т. нар. силов трансформатор № 2 – комбинирани измервателни трансформатори/, с цена на придобиване 74 350, 64 лв., начислена амортизация 24 787 лв., отч. балансова стойност 49 563, 64 лв. Установено е още, че възстановителната стойност във връзка с възникналата щета съставлява общ размер на разходите за вложени материали и труд по поръчка №[ЕИК], с която е извършен ремонт и на трите съоражения, и е на стойност 58 378, 78 лв., в която сума са включени разходи за материали 55 612 лв., в т. ч. 48 642 лв. за 3 бр. тр-р комбиниран КОТЕФ 123 4 Н 75/5/5/5, ном. номер 30000017379, въз основа на искане-авизо от 22.06.2018 г., 6 970 лв. за 1 бр. резистор, ном. номер 300000102109, въз основа на искане –авизо от 26.07.2018 г., както и разходи за труд 2 696, 43 лв., описани в таблица, разходи за използвана механизация 70, 35 лв. По делото е назначена и съдебно-техническа експертиза, като съдът е посочил, че няма да коментира първото изготвено заключение, доколкото вещото лице се е отвело от делото. От последващото заключение, кредитирано от съда като компетентно и обосновано изготвено, е установено, че настъпилата авария се изразява в експлозия във вътрешността на комбинирания измервателен трансформатор, причинена от силно завишено налягане казана без да може да бъде уточнена конкретната причина за това. Проследен е механизмът на аварията и причинно-следствената връзка с настъпилите вреди върху съоръженията - процесният трансформатор дефектира, възпламенява се, разпалва се трансформаторното масло, съдържащо се в него, огънят се поддържа и се увеличава температурата от горенето, постепенно обхваща и другите два трансформатора, компрометирана е годността им за работа. Крайният извод на вещото лице е, че констатираната авария на процесния комбиниран измервателен трансформатор тип ЗТНМО-110, ф. № 270625 на фаза В се дължи на вътрешни процеси, водещи до влошаване на качествата на трансформаторното масло, съдържащо се вътре в него. Вещото лице е установило, че по съоръжението е извършена планова профилактика на 09.05.2018 г., за която е издаден наряд № 10, а по трите трансформатора са правени електрически измервания според протоколи № 392 и № 393 от 16.05.2013 г., при които са проверявани изолационните съпротивления на намотките, като резултатите покриват изискванията. Според вещото лице няма регистрирани измервания в регламентирания 3-годишен период, предхождащ датата на аварията, според чл. 156, ал. 2 от Наредба 16-116/08.02.2008 г. за техническата експлоатация на енергообзавеждането, с който да бъдат проследени изолационните свойства на трансформаторното масло. В тази връзка съдът е разгледал възражението на застрахователното дружество, че ищецът не е действал с грижата на добрия стопанин и не е полагал достатъчно грижи за укрепване на своята собственост. Прието е, че ищецът не е изпълнил предписанието в чл. 156, т. 2 от посочената по-горе наредба да извърши профилактични изпитвания на маслонапълнителните съоръжения най-малко един път на три години. За да е изпълнен фактическият състав на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, уреждащ отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, следва това неизпълнение да е довело до възникване на аварията. Съдът е приел, че не се установява причинна връзка между неизпълнение на задължението по цитираната наредба и възникналия пожар, и ищецът е полагал грижи за имуществото, като по-малко от месец преди аварията е била извършена планова профилактика на електросъоръжението, регламентирана с вътрешни инструкции. Направен е извод, че не са налице предпоставките на закона за отказване на обезщетение и възражението на застрахователя е отхвърлено като недоказано. В заключение е прието, че застрахователното дружество дължи застрахователно обезщетение съобразно установения от констатациите на съдебно-счетоводната експертиза размер и тъй като не е заплатена част от него, а именно процесната сума 17 514, 61 лв., следва застрахователното дружество да бъде осъдено да я заплати, както и акцесорната претенция за сумата 16 312, 02 лв. обезщетение за забавено плащане. В изложението на основанията по чл. 284, ал. 3 ГПК са посочени касационните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК и са формулирани следните въпроси: 1/ Полагането на грижи за опазване на застрахованото имущество с цел предпазването му от вреди включва ли се в обема на дължимата от застрахования грижа на добър търговец по отношение на застрахованото имущество и при неизпълнение на това задължение следва ли да намери приложение разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ? 2/ При условия, че е налице изрично изключен от закона риск по смисъла на чл. 395, ал. 1 вр. ал. 4 КЗ, следва ли да се прави преценка за интереса на застрахователя в хипотезата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ? 3/ Кои са критериите, при които едно неизпълнение на задължение от страна на застрахован следва да се приеме като значително по смисъла на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ? Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира следното: Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Във връзка с първия въпрос в обжалваното решение изрично е посочено, че за да намери приложение хипотезата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ е необходимо да са налице кумулативно две предпоставки, обуславящи възможността застрахователят да откаже изплащането на обезщетение - неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор, и едновременно с това неизпълнението на това задължение да е довело до възникване на застрахователното събитие. В конкретния случай е прието, че не е налице втората предпоставка – не е установена причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението и причиняването на аварията. Аргументите на касатора във връзка с поставения въпрос повтарят наведените в хода на производството възражения и изразяват неговото виждане върху спорните между страните въпроси. Доколкото въпросът касае правилността на обжалваното решение по същество, която не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК, то не следва по него да бъде допуснато касационно обжалване. Вторият въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция. В обжалваното решение е посочено, че преценката на интереса на застрахователя единствено е съобразена, но основните изводи, въз основа на което е постановено решението, е, че не е установена причинна връзка между неизпълнение на задължението на ищеца и възникналия пожар. С оглед посоченото третия въпрос също не обосновава допускането на касационното обжалване, доколкото преценката дали неизпълнението на задължението на ищеца е значително с оглед интереса на застрахователя не е от значение за изхода на делото. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК - очевидна неправилност. Постановеното решение не е необосновано, нито е налице нарушение на материалния закон или съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 281, т. 3 ГПК. Мотивите на съдебния акт са дали отговор на твърденията и възраженията на страните, обсъдени са доказателствата, изложени са фактически и правни изводи. Мотивите са вътрешно безпротиворечиви и изчерпват очертания предмет на доказване. Не е налице противоречие между доказателствата и установените факти, следователно въззивното решение не е очевидно неправилно и не следва да бъде допуснато до касационен контрол. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 ГПК касаторът дължи на ответника юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 200 лв. Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение