Определение № 3001 от 24.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1093/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца П. П. Й., чрез адв.В. О. от САК, срещу решение № 107 от 06.02.2025г. по възз.гр.д. № 130/2024г. на САС. С него е потвърдено решение № 261334/02.12.2023г. по гр.д.№ 11882/2020г.на СГС за отхвърляне на предявения от П. П. Й. против „ЗАД Армеец“ АД, [населено място], частичен иск, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина му М. Й. при ПТП на 10.02.2017г. в предявения размер от 150 000лв.

В касационната жалба е релевирано, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на процесуалния и материалния закон и необосновано. Оспорвайки извода, че липсва противоправно поведение на застрахования водач, касаторът поддържа, че са налице нарушения на чл.23, ал.1 ЗДП, тъй като не е спазена надлъжна дистанция от 40 м пред движещия се пред него автомобил, и на чл.20, ал.2, изр.1 ЗДП, тъй като не е съобразена скоростта на движение с всички негативни фактори на движението. Релевира оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неправилно и без мотиви оставяне без уважение на направеното във въззивната жалба доказателствено искане за допускане на повторна авто-техническа експертиза, за игнориране и необсъждане на всички събрани по делото доказателства, неправилна оценка на заключенията на САТЕ, фрагментарна, необективна и едностранчива интерпретация на доказателстата по делото, довела до преекспонирането на отделни факти, практически игнориране на писмените и гласни доказателства, вкл. заключенията на единичните САТЕ, и основаване на изводите на хипотетични и дори произволни разсъждения и умозаключения. Оспорва извоза за наличиена „случайно деяние“ по см. на чл.15 НК, като противоречащ на ТР № 28/28.11.1984г. по н.д.№ 10/1984г. на ОСНК. Оспорва правилността на извода, че застрахованият водач не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП чрез аварийно спиране, тъй като във всички случаи пешеходецът е попадал в обхвата на дължината на опасната зона за спиране, като извършен в нарушение на чл.202 ГПК, тъй като е основан единствено на заключението на тройната САТЕ и показанията на застрахования водач, без да е извършена оценка на заключението, заедно с другите всички доказателства по делото, като не са отчетени изцялата промяна на показанията на застрахования водач относно механизма на ПТП и материалната доказателствена сила по см. на чл.179 ГПК на неоспорения констативен протокол за ПТП относно причината за настъпване на ПТП. По всички тези съображения искането е за отмяна на решението и за уважаване на предявения иск. Претендира за присъждане на направените по делото разноски за всички съдебни инстанции.

В приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следните процесуалноправни въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и да извърши анализ на относимите към тях и събрани по надлежния процесуален ред доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност?

2. Допустимо ли е липсата на вина и противоправност в поведението на причинителя на произшествието да бъде преценявана единствено на база само гласни доказателства и други изготвени заключения на САТЕ?

3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и цени заключението на вещото лице, заедно с другите доказателства по делото, и да обсъди доказателствената му стойност? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, а, когато по делото има разноречиви доказателства, да посочи кои възприема и кои отхвърля, а също да обясни защо приема едни, а отхвърля други?

Касаторът поддържа, че въпрос № 1 е разрешен в противоречие с ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и с постановените по чл.290 ГПК решение № 55/03.04.2014г. по т.д.№ 1245/2013г., I т.о., решение № 63/17.07.2015г. по т.д.№ 674/2014г., II т.о., решение № 263/24.06.2015г. по т.д.№ 3734/2013г., I т.о., решение № 111/03.11.2015г. по т.д.№ 1544/2014г., II т.о., решение № 222/06.04.2017г. по т.д.№ 425/2015г., II т.о., и др.; а въпроси № 2 и № 3 - в противоречие с решение № 43/27.05.2021г., по т.д.№ 200/2020г., II т.о., решение № 20/09.03.2011г. по т.д.№ 311/2010г., II т.о., решение № 142/20.06.2017г. по гр.д.№ 3673/2016г., V г. о., решение № 120/31.07.2018г. по гр.д.№ 2908/2017г., IV г.о., и решение № 8/05. 06. 2019г. по гр.д.№ 1295/2018г., I г.о.

С писмен отговор ответникът по касация „ЗАД „Армеец“ АД, [населено място], чрез юрисконсулт Л. М.-Л., оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, съответно основателността на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съставът на I т.о., въз основа на данните по делото и доводите на страните, приема следното:

От фактическа страна въззивният съд е приел за установено и безспорно, че на 10.02.2017г., в [населено място], на [улица], в тъмната част на денонощието, ок.18.40ч., е настъпило ПТП с участието на товарен автомобил, управляван от застрахован водач по ЗЗ „ГО“ на автомобилистите при ответното дружество и пешеходец - сина на ищеца - М. Й., в резултат на което той е починал. Относно механизма на произшествието въз основа на заключенията на вещите лица от САТЕ по делото въззивният състав е приел за установено и безспорно, че управляваният от застрахования водач товарен автомобил се е движел в посока център със скорост от ок.82-83 км/ч, според която опасната зона е ок. 73м., когато пешеходецът е предприел пресичане на пътното платно в нарушение на чл.113, ал.1 ЗДП на участък, на който е забранено преминаване на пешеходци. По пренесения и във въззивното производство спорен въпрос относно наличието на виновно и противоправно поведение на застрахования водач въз основа на доказателствата по делото въззивният състав е счел, че е непредвидимо събитие предприемането от пострадалия пешеходец на пресичане на платното на [улица]в нарушение на чл.113, ал.1 ЗДП на участък, на който е забранено преминаване на пешеходци, в тъмната част на денонощието в интервал от време, когато движението там е изключително натоварено, а ограничението на скоростта от 80 км/ч е с 30 км/ч по-висока от максимално разрешената в града. Приел, е че ПТП е било непредотвратимо, тъй като застрахованият водач не е имал техническа възможност да предприеме аварийно спиране, тъй като във всички случаи пешеходецът е попадал в обхвата на дължината на опасната зона за спиране. Въззивният състав е констатирал противоречие в показанията на св.И./застрахования водач/ по отношение на скоростта на движение на пешеходеца и дали същият се е намирал пред или зад неизвестния автомобил, но е приел, че това е без значение за крайния извод. При обсъждане на довода на ищеца, че застрахованият водач е трябвало да спазва надлъжна дистанция от 40м от движещия се пред него автомобил, въззивният състав е констатирал, че такъв извод действително е направен в заключенията на първоначалната и повторната САТЕ пред първоинстанционния съд, но е приел, че същият е теоретичен и не е свързан с конкретната ситуация и спецификата на пътната обстановка на [улица]в [населено място], натовареното движение към момента на ПТП/ 18.40ч./ и колоните от автомобили във всички ленти за движение. Обсъдил е и оплакването на ищеца за необоснованост на заключението на тройната САТЕ, но го е намерил за неоснователно, приемайки, че не може да се вмени в задължение на застрахования водач задължението за спазване на надлъжна дистанция от 40м преди движещия се пред него автомобил. При обсъждане на оплакването, че не е взет предвид издадения констативен протокол, съставът на апелативния съд е изтъкнал, че той няма материална доказателствена сила относно механизма на ПТП, съответно, че е без значение това, че в него не е удостоверено наличието на виновно и противоправно поведение на пешеходеца, тъй като длъжностното лице-актосъставителя не е очевидец на произшествието. Въз основа на доказателствата по делото в обжалваното решение е прието, че в случая следва да се счита за изключена и вината на застрахования водач – налице е налице случайно събитие по чл.15 НК, тъй като появата на пешеходеца е била внезапна и в опасната зона на спиране на автомобила. Направен е краен извод, че изключителна причина за настъпване на произшествие са неправомерните действия на пострадалия, вредоносните последици са били непредвидими и непредотвратими от застрахования водач, поради което липсват основания за ангажиране на деликтната отговорност на застрахования водач, което освобождава от отговорност и неговия застраховател.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато.

Поставените от касатора процесуалноправни въпроси не могат да бъдат определени като обуславящи за изхода на конкретното дело в смисъла, изяснен в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК. За обосноваване на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалване по тях касаторът е релевирал оплакване за необсъждане н тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, относими към механизма на ПТП. Тези доводи са идентични с релевираните в касационната жалба доводи за неправилност на въззивното решение, като представляват по своята същност оплакване за допуснато процесуално нарушение във връзка с преценката на доказателствата по делото и с обсъждане на доводите и възраженията на страните. Въпросите не кореспондират и с мотивите на решението, видно от които, решаващият състав е изложил мотиви по заявените във въззивната жалба оплаквания, като е обсъдил събраните по делото гласни и писмени доказателства, включително заключенията на съдебните автотехнически експертизи по делото. При обсъждане на довода на ищеца, че застрахованият водач е трябвало да спазва надлъжна дистанция от 40м от движещия се пред него автомобил, съставът на апелативния съд е извършил оценка на заключенията на САТЕ по делото и е изложил мотиви защо възприема извода на вещите лица от тройната експертиза, а не – на другите две вещи лица от първоначалната и повторната САТЕ. Въз основа на анализ на всички доказателства в тяхната съвкупност е направен извод за неоснователност на иска, поради отсъствие на осъществен деликт от застрахования водач на лекия автомобил. Правилността на направените в резултат от това обсъждане изводи е извън предмета на производството по чл.288 ГПК.

Поради изложеното, не следва да се допуска обжалване.

При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден, на осн. чл. 78, ал.8 ГПК, да заплати на ответника по касация разноски за юрисконсултско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба в размер на 200лв.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.: