Определение № 60598 от 24.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 1695/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „АЛВАС“ АД ЕИК:[ЕИК] срещу решение №260061 от 15.04.2021 г. по т.д. № 68/21 по описа на АС-Варна, с което е потвърдено решение №260337/11.11.2020 г. на ОС-Варна, постановено по т.д. №67/2020 г., с което е оставена без уважение молбата на дружеството- касатор за откриване на производство по несъстоятелност на „Ив-Ян“ООД, ЕИК[ЕИК] със седалище [населено място], на основание неплатежоспособност. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи чл.280 ал.1, т.3 и ал.2 ГПК. От страна на пълномощника на ответното дружество е подаден писмен отговор, в който се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски в размер на 1300 лева-адв.възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и подлежи на касационнен контрол, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел следното: Молителят по молба за откриване на производство по несъстоятелност следва да установи, че се явява кредитор на длъжника по търговска сделка, с оглед неговата материалноправна легитимация, тъй като само наличието на негово непогасено парично вземане към ответника го прави активно легитимиран да предяви молба за откриване на производство по несъстоятелност. От страна на молителя се твърди, че е носител на вземане за връщане на даденото от него по договор за превоз на товар поради едностранното му разваляне, с оглед неизпълнение на основното задължение на ответното дружество да извърши превоза. Ето защо, според съда, молителят следва да установи обстоятелствата свързани с възникването на превозното правоотношение, наличието на предпоставки за разваляне на договора, отправено изявление от изправната по договора страна за неговото разваляне, достигнало до другата страна, евентуално – даване на подходящ срок за изпълнение, след изтичането на който кредиторът ще счита договора за развален. Съществените елементи на договора за превоз са вид и количество на товара, направление, товародател, получател и навло. Съдът е счел, че от събраните по делото допустими писмени доказателства, не може да се извлече съдържанието на нито един от реквизитите на договора за превоз – нито вид и количество товар, нито направление, нито товародател и получател, нито навло. За извършеното по фактура № [ЕГН]/25.06.2018 г. авансовото плащане, липсват доказателства за конкретното съдържание на възложените транспортни услуги, а и самата фактура не съдържа някой от посочените по-горе реквизити, отнасящи се до договора за превоз. Липсват и заявки за вътрешен транспорт, поради което недоказването условията по договора за превоз, прави невъзможно заплатеният аванс да бъде отнесен към конкретни доставки, които молителят твърди, че не са осъществени от ответното дружество. По изложените съображения е счетено, че не е налице валидно сключен договор за превоз на товар, респ. търговска сделка, което да обоснове позоваването на молителя на чл.608, ал. 1 ТЗ. С оглед недоказаността на валидно сключена между страните търговска сделка, съдът е счел, че за ищеца не са налице основание за разваляне на договора по чл.87 от ЗЗД и отправеното едностранно изявление за разваляне на договора за превоз от 25.06.2018 г., не е породило целяното потестативно действие - прекратяване на договора и пораждане на вземането за връщане на даденото по него. Наред с това от страна на съда са изложени и следните допълнителни съображения: по делото са представени издадени от въззиваемия „Ив-Ян“ООД фактури с основание „транспортна услуга по опис“ на обща стойност 31245.21 лева, както следва: 1/ фактура № 2763/20.09.2018 г. с получател „Иммобило“ АД на стойност 1200.31 лева, 2./ № 2765/20.09.2018 г. с получател ЕТ „Алвас 1-В. В.“ на стойност 900 лева, 3./ № 2769/20.09.2018 г. с получател „Алвас грейн“ ЕООД на стойност 23822.66 лева, 4./ №2767/20.09.2018 г. с получател „Алвас грейн“ ЕООД на стойност 4013.57 лева, 5./ № 2766/20.09.2018 г. с получател „Алвас грейн“ ЕООД на стойност 1080 лева, 6./ № 2764/20.09.2018 г. с получател „Алвас“ АД на стойност 168.67 лева и 7./ № 2768/20.09.2018 г. с получател ЕТ „Алвас 1-В. В.“ на стойност 60 лева. Към издадените фактури са приложени описи на извършените транспортни услуги, съдържащи данни за вид товар, количество, дата на доставка, маршрут и превозно средство, както и товарителници, удостоверяващи извършването на превоза на съответните количества по посоченото в описа направление. В повечето от товарителниците като получател на товара е посочен именно „Алвас“ АД, като се установява, че именно това дружество е получило в склада си голяма част от посоченото в товарителниците зърно. От заключението на вещото лице, по назначената в първоинстанционното производство ССчЕ става ясно, че фактурите за транспортни услуги с доставчик „Ив-Ян”ООД и получатели „Алвас“ АД, ЕТ „Алвас 1-В. В.“, „Алвас грейн“ ЕООД и „Иммобило“ АД, са осчетоводени при ответното дружество като вземания по дебита на сметка 411 „Клиенти”, включени са в дневника за продажби, а начисленият ДДС за внасяне е включен в декларираните продажби, но липсват доказателства за извършено плащане от страна на посочените като изпращачи Според съда, съгласно разпоредбата на чл.372, ал.1 от ТЗ, навлото се заплаща на превозвача от товародателя, освен ако е уговорено друго, а ако не е заплатено от товародателя, то се заплаща от получателя на стоката при приемане на товара – ал.2 на същата разпоредба. Доколкото липсват доказателства страните по горепосочените фактури и товарителници да са уговорили нещо друго и факта, че навлото по товарителниците не е заплатено от изпращача по тях, следва да се приеме, че същото се дължи и е частично заплатено от дружеството-молител в настоящото производство, в качеството му на получател на стоката, със сумата платена като аванс по фактура № [ЕГН]/25.06.2018 г. По тези съображения, съдът е заключил, че тъй като липсва доказано изискуемо парично задължение в полза на „АЛВАС“ АД по търговска сделка, което да обоснове качеството му на кредитор по отношение на ответника „Ив-Ян“ ООД, като една от кумулативните предпоставки за откриване производство по несъстоятелност, молбата по чл.625, ал.1 от ТЗ следва да бъде отхвърлена само на това основание. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателя, се сочат, като обуславящи изхода на спора обобщено следните въпроси: заплатеният аванс по процесната неоспорена фактура, и отразяването й в счетоводните регистри и в дневниците за продажбите и справките-декларации по ЗДДС, достатъчно ли е да обоснове вземане по договор за превоз и как следва да се разпредели доказателствената тежест по отношение на доказване наличие на вземане на кредитора, както и за приложението на чл.372 ал.1, и ал.2 ТЗ при положение, че товародател и получател са свързани лица. Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното по-горе ТР. Съобразявайки задължителните указания по тълкуване на ГПК относно касационното обжалване в ТР № 1/2009 г., следва да се приеме, че формулираните от касатора като правни въпроси, на които същият се позовава като основание за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.3 ГПК, се отнасят към законосъобразността и обосноваността на изводите на въззивния съд по наличието на качеството кредитор по развален, поради неизпълнение договор за превоз, което предпоставя извършване на същински касационен контрол на въззивното решение, относно тези изводи, на база преценка на конкретните факти по конкретния спор. Произнасянето по законосъобразността и обосноваността на въззивното решение по фактите по конкретния спор не попада в обхвата на селективното производство по чл.288 ГПК, съгласно цитираното по-горе ТР. Ето защо, поради неустановяване на общата предпоставка за достъп до касация, ВКС не дължи произнасяне и по допълнителния селективен критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Отговорът на въпроса за приложението на чл.372 ал.1, и ал.2 ТЗ при положение, че товародател и получател са свързани лица, не е обусловил решаващите изводи на съда за липса на установено конкретно договорно правоотношение, възникнало от конкретен договор за превоз и неговото неизпълнение като основание за развалянето на договорната връзка и за възникване на твърдяното от молителя вземане към длъжника и в този смисъл не се явява изобщо обуславящ неговия изход. Изложените мотиви в тази насока имат характер на допълващи основните съображения. Касаторът се позовава и на наличие на очевидна неправилност като основание за допускане на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.2, предл. трето ГПК. За да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в цитираната законова разпоредба, е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т.е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е „очевиден“ подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и преценка на събраните по делото доказателства, на приетите за установени факти или тълкуване на закона. В случая наличието на такъв недостатък, не се обосновава, доколкото касаторът се позовава на обсъждането от съда на правоотношения на страните с трети лица. От друга страна, както вече бе изложено по-горе, последните са само в допълнение на основните съображения на съда за липсата на установено конкретно по съдържание правоотношение основано на договор за превоз е неговото неизпълнение. С оглед изложеното липсва основание за допускане до касация. В полза на ответната страна следва да се присъдят разноските в настоящата инстанция в размер на 1300 лева -възнаграждение за процесуално представителство, съобразно представения списък на разноските и издадената фактура и фискален бон. Водим от изложеното, съдът