Определение № 50282 от 05.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 1647/2022 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата А. Я. П. – О. чрез процесуален представител адвокат Е. П. срещу решение № 668 от 09.05.2022 г. по в. гр. д. № 2757/2021 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, с което след отмяна на решение № 264247 от 24.06.2021 г. по гр. дело № 12154/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, 9 състав, са отхвърлени предявените от А. Я. П. – О. срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, [населено място] искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди като неоснователни и ищцата е осъдена да заплати на ответното застрахователно дружество сума в размер 766,53 лв., представляваща разноски по делото пред САС. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд не е обсъдил в пълнота и в тяхната взаимна връзка всички събрани по делото доказателства и е допуснал вътрешно противоречие в мотивите на решението по отношение на причинната връзка между инцидента /пътно-транспортното произшествие/ и настъпилите допълнителни усложнения, наложили повторна оперативна намеса през 2018г. и ревизионно ендопротезиране на дясната тазобедрена става. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, както и поради очевидна неправилност на обжалваното решение: „Следва ли при постановяване на своето решение съдът да изясни фактическата обстановка по делото и да съобрази решението си със събраните по делото факти и доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, включително косвените такива?“ – според касатора въпросът е решен в противоречие с решение № 22/24.12.2015 г. по гр. д. № 4581/2014 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 3/22.07.2013 г. по гр. д. № 534/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 217/09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 92/16.03.2012 г. по гр. д. № 980/2011 г. на ВКС, ГК, II г. о., Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 323/27.09.2012 г. по гр. д. № 408/2011 г. на ВКС, ГК, I г. о. и други. Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение, касаторът поддържа становище, че от мотивите на въззивния съдебен акт се установява грубо нарушение на формалната логика, излагане на взаимно противоречиви съображения, без обсъждане на всички събрани по делото доказателства в тяхната пълнота и съвкупност. Ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Н. З. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на извода за липса на ексцес вследствие процесното пътно-транспортно произшествие и на причинно-следствена връзка между произшествието и твърденията за ексцес. Прави възражение за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като формулираните от касатора въпроси са по съществото на спора, и по тях съдебният състав не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, съответно чл. 287, ал. 2 във връзка с ал. 1 ГПК от процесуално-легитимирана страна, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и взе предвид данните по делото, приема следното: Въззивният съд е констатирал, че на 09.06.2009 г. А. Я. П. – О. е пострадала при пътен инцидент, настъпил в [населено място] по вина на водача, управлявал лек автомобил „ВАЗ 21061“ с рег. [рег.номер на МПС], по отношение на който с ответника е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна към датата на настъпване на процесното ПТП. Въз основа на заключението на медицинската експертиза, възприето като компетентно, обективно и безпристрастно, основаващо се на науката и опита на вещото лице - специалист по ортопедия и травматология, съдебният състав е приел за установени следните обстоятелства: при пътния инцидент на 09.06.2009 г. ищцата е получила счупване на шийката на дясната бедрена кост; проведено е оперативно лечение с поставяне на метална остеозинтеза; настъпила е асептична некроза на главичката на счупената бедрена кост и впоследствие се е развила коксартроза, което е наложило подмяна на тазобедрената става с изкуствена през 2012 г.; при преглед на ищцата през 2017 г. поради засилващи се болки е установено разхлабване на тазовата компонента на протезата, поради което е оперирана повторно през 2018 г. и е направено ревизионно ендопротезиране на дясната тазобедрена става като разхлабената част е сменена. Въззивната инстанция е посочила, че според вещото лице това усложнение е от механичен характер, не е в резултат на претърпяното през 2009 г. ПТП, но е налице причинна връзка между него и проведеното лечение. Приела е, че няма документи ищцата да е страдала от заболяване на дясната тазобедрена става преди пътния инцидент, но е установено, че е страдала от хроничен спастичен бронхит, увреждания на междупрешленните дискове в шиен и поясен отдел, сърдечно заболяване - стенокардия, страхова невроза и ревматоиден артрит, които заболявания водят до намаляване на двигателната активност на организма и удължават възстановителния период след оперативно лечение, както и че датата на инвалидизация на ищцата е от 07.09.1998г. Въззивният съд е посочил, че вещото лице е изяснило причините, които водят до разхлабване на компонентите на протезата. Съдебният състав е обсъдил и кредитирал показанията на свидетеля Х. Б. О. /син на ищцата/ като основаващи се на лични впечатления за изложените от него факти и обстоятелства относно счупването на таза и бедрената кост, претърпените операции, настъпилото усложнение, смяната на протезата /ревизионното ендопротезиране на дясната тазобедрена става/ и търпените болки и страдания, преценил ги е при условията на чл. 172 ГПК и ги е приел за достоверни. Изводът за неоснователност на предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди на основание чл. 226 КЗ /отм./ е аргументиран с липсата на влошаване на здравословното състояние на ищцата, което да е в причинна връзка с настъпилото през 2009 г. ПТП. Прието е, че полученото асептично разхлабване на ацетабуларната чашка на протезата е усложнение от механичен произход, свързано с вътреставни проблеми, което не е в резултат на претърпения инцидент през 2009 г., като наличието на причинна връзка между проведеното лечение на уврежданията, получени при пътния инцидент през 2009 г., и последващото разхлабване на протезата на тазобедрената става, е ирелевантно за влошаване на здравословното състояние. Въззивният съд е изложил съображения, че лечението е свързано с вече поставената изкуствена тазобедрена става поради разхлабване на компонентите на протезата, което може да се дължи на износване на имплантните повърхности и последващо отслабване на околната кост, т. е. остеолиза, на възрастта, пола, теглото, физическата активност и някои заболявания. Съдебният състав е посочил, че Експертното решение на ТЕЛК от 08.12.2017 г., установяващо 62% намалена работоспособност на ищцата от 07.09.1998 г., също не доказва влошаване на здравословното й състояние в сравнение с това, при което е определено първоначалното обезщетение за неимуществени вреди. Приел е, че влошаването е настъпило през 2012 г., когато е извършена смяна на тазобедрената става на десния долен крайник с изкуствена протеза, на която е била извършена ревизия през 2018 г., което е отчетено от САС при постановяване на решението по гр. дело № 4207/2013г. и е рефлектирало върху размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Формулираният от касатора процесуалноправен въпрос е релевантен, тъй като е обусловил фактическите и правните изводи на въззивната инстанция. Настоящият съдебен състав счита, че е изпълнено посоченото от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за достъп до касация, поради което трябва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд за проверка дали релевантният процесуалноправен въпрос е решен в съответствие с константната практика на ВКС, обективирана в посочените от касатора съдебни актове. По отношение на твърдението за очевидна неправилност на решението на Софийски апелативен съд по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК преценката дали въззивното решение е правилно или неправилно следва да бъде извършена в производството по чл. 290 ГПК. На основание чл. 18, ал. 2, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът трябва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер 666,53 лв. Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение