Определение № 50346 от 28.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 1870/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. К. Ц., действащ лично и със съгласието на своята майка Т. Т. Г., срещу решение № 201 от 26.04.2022 г. по в. т. д. № 968/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, с което, след обезсилване на постановеното от Пловдивски окръжен съд решение № 260397 от 15.10.2021г. по т. д. № 814/2020 г., е оставен без разглеждане предявеният от настоящия касатор срещу „Мак С.“ ООД, [населено място] иск с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено по отношение на търговското дружество несъществуването на вписаните в Търговския регистър по заявление вх. № 20190207174126 обстоятелства – продължаване дейността на търговеца, поемане на наследствените дружествени дялове на К. К. Ц. и на Е. П. Ц. от М. К. Ц. и П. К. Ц., преобразуване на дружеството от ЕООД в ООД, разпределяне на дяловете между съдружниците. Касаторът поддържа неправилност на обжалвания акт на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд за липса на правен интерес от предявения от него иск предвид възможността да получи равностойността на наследствените си дялове до размер на наследствените си права по съдебен ред във всеки един момент. Счита, че този извод е формиран, без да са обсъдени релевантни за делото факти и доказателства и по-конкретно –липсва произнасяне по довода за нищожност на споразумението от 07.02.2019 г.; не е взет предвид фактът, че ищецът не е приел наследството на починалия едноличен собственик на капитала на дружеството по опис, че законният му представител Т. Г. не разполага с представителна власт да извършва действия на разпореждане с негово имущество на значителна стойност и че няма надлежно разрешение на съда по реда на чл. 130, ал. 3 и ал. 4 СК за действията по „прехвърляне“ и „поемане“ на наследствените му дялове от М. Ц. и П. Ц.. По същите съображения, които са изложени в касационната жалба, касаторът моли за допускане на касационното обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и на основанието по ал. 2 ГПК – очевидна неправилност. Ответникът по касация – „Мак С.“ ООД, [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на касационната жалба, по съображения в писмен отговор от 08.08.2022 г. Претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. В обжалваното решение е прието за безспорно установено, че: Едноличният собственик на капитала на ответното дружество „Мак С.“ ООД, [населено място] – К. Ц. Ц. – е починал на 28.12.2018 г. и е оставил за свои наследници: Е. П. Ц. – съпруга, М. К. Ц., П. К. Ц. и К. К. Ц. – деца; На 07.02.2019 г. между посочените лица е подписано споразумение за наследяване на дружествените дялове в ответното дружество, съгласно което дружеството продължава дейността си като ООД със съдружници М. Ц. и П. Ц., при равно участие в капитала, а на останалите двама наследници Е. Ц. и К. Ц., които не могат или не желаят да поемат дружествените дялове (К. Ц. – поради това, че е малолетен, а Е. Ц. – поради нежелание) – да им бъде изплатена равностойността на дяловете по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ; На същата дата в Търговския регистър са заявени за вписване обстоятелствата, произтичащи от така сключеното споразумение. За да обезсили първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от К. К. Ц. срещу „Мак С.“ ООД иск с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, въззивният съд е счел, че същият е недопустим поради липса на правен интерес от предявяването му. Приел е, че доколкото към момента на откриване на наследството ищецът е бил малолетен и с оглед разпоредбата на чл. 65, ал.1 ТЗ не е могъл да бъде съдружник в дружеството, решението за продължаване на дейността на същото е могло да бъде взето от останалите дееспособни наследници, а за малолетният наследник е възникнало само правото да получи равностойността на наследените дяловете до размера на наследствените си права, като при липса на желание за доброволно уреждане на отношенията във връзка с това негово право или при несъгласие с предлаганият му размер наследникът може да упражни същото по съдебен ред по отношение на дружеството във всеки един момент. Според съдебния състав, тази възможност по никакъв начин не може да бъде застрашена от обстоятелствата, чието вписване се иска да бъде установено за несъществуващо, от което е направил и извод, че в случая малолетният наследник няма интерес от предявяване на иск по чл. 29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ за признаване за несъществуващи вписаните по партидата на дружеството обстоятелства във връзка с решението по чл. 157, ал.1 ТЗ за продължаване дейността на дружеството. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. На първо място, следва да се отбележи, че изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа изрично формулирани въпроси, по отношение на които да бъде извършена преценка относно предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, т. е. дали въпросите са обуславящи за изхода на делото, както и дали са налице заявените за всеки от тях конкретни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Въпреки изричните указания, дадени на касатора с разпореждане № 965 от 06.06.2022 г., депозираното от него изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК представлява буквално повторение на развитите в касационната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение. Следователно, касаторът не е провел разграничение между основанията за допускане на касационното обжалване (280, ал. 1 и ал. 2 ГПК) и основанията за касационно обжалване (чл. 281, т. 3 ГПК). Липсата на конкретно поставени въпроси не може да бъде преодоляна чрез служебното им формулиране от настоящия състав, тъй като, съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационният съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства, а може от обстоятелствената част на изложението само да конкретизира, да уточни и да го квалифицира. Що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, доколкото е заявено бланкетно, без да е аргументирано в какво се изразява очевидната неправилност на обжалваното решение, същото не подлежи на обсъждане. С оглед изложенитe съображения, касационният контрол не следва да бъде допуснат. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът следва да заплати на ответника по касация разноски за настоящото производство в размер на сумата 2000 лв. – адвокатско възнаграждение, чието уговаряне и заплащане в брой се установява от представения договор за правна защита и съдействие № 14284 от 27.07.2022 г. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК