Определение № 60239 от 07.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1716/2021 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. Х. Н., подадена чрез процесуалния му представител адв.Н. С. от АК-В. срещу определение № 35/1.4.2021 г, постановено по ч.гр.дело № 81/21 г на Окръжен съд-Ямбол, Втори въззивен състав, с което е потвърдено определение № 260334/24.2.2021 г по гр.дело № 3418/20 г по описа на Районен съд-Ямбол.В касационната жалба се подържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в противоречие с процесуалния закон.Иска се допускането му до касационно обжалване, отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответниците по частната касационна жалба ТП на НОИ-Ямбол и „Демирев НМ“ ЕООД със седалище в [населено място] не вземат становище по същата. Частната касационна жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. От данните по делото се установява следното: Г. Х. Н. е подал искова молба, с която е предявил срещу „Демирев НМ“ ЕООД и ТП на НОИ-Ямбол иск за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищецът има трудов и осигурителен стаж през периода 25.7.16 г до 8.10.2018 г, при пълен осемчасов работен ден и месечно трудово възнаграждение в размер на 2600 лв.Към исковата молба е представен трудов договор, сключен с дружеството на 27.102016 г и прекратен със заповед № 19 от 8.10.2018 г на основание чл.328 т.12 КТ.От тези доказателства се установява, че през исковия период страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността“мениджър екип“, при осем часов работен ден и месечно възнаграждение в размер на 2600 лв.Към исковата молба е приложено и удостоверение, като за „управител“ е положен подпис, без да е ясно, кое е подписалото го лице.В това удостоверение е посочено, че разчетно-платежните ведомости, книга и други документи, удостоверяващи положения трудов и осигурителен стаж в дружеството са изгубени и към момента на издаване на удостоверението не се намират в държание на дружеството. Първоинстанционният съд е оставил производството без движение със задължение ищеца да посочи дали претендира установяване на трудов стаж за който се отнасят изложените в исковата молба обстоятелства, както и да представи удостоверение по чл.5 ал.1 от ЗУТОССР, изходящо от работодателя, в което да се посочат трите имена и длъжността на лицето, което го е подписало, заедно с дата на издаването му и печат.В срока за изпълнение на указанията ищецът е представил ново удостоверение, което за разлика от първото е датирано, но в него не е посочено, кое е лицето, което го е подписало за „управител“, за да се прецени дали същото притежава представителна власт по отношение на дружеството.Не е уточнено дали се претендира установяване на трудов, респ.осигурителен стаж. Съдът е приел, че указанията не са изпълнени и е прекратил производството по делото.С обжалваното въззивно определение е прието, че дадените от Ямболски районен съд указания са точни и ясни, същите не са изпълнени, поради заето законосъобразно е върната исковата молба, поради неотстраняване в срок на нейните нередовности на основание чл.129 ал.3 ГПК. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/Към кой момент съдът се произнася по допустимостта, относимостта и необходимостта от приемането на представените с исковата молба писмени доказателства. 2/С представянето на удостоверение по чл.5 ал.1 от ЗУТОССР изпълнено ли е изискването за редовност на исковата молба с оглед разпоредбите на чл.127 и чл.128 ГПК. 3/Кога съдът се произнася по материалната доказателствена сила на представеното удостоверение по чл.5 ал.1 ЗУТОССР-при предявяването на иска, с доклада по делото или с постановяване на решението. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното: По така поставения въпрос № 1, а именно към кой момент съдът се произнася по приемането на представените с исковата молба доказателства, преценявайки тяхната допустимост, относимост и необходимост не е обусловил решаващите изводи на съда.С определението си въззивния съд се е произнесъл по редовността на исковата молба, а не по въпроса за относимостта и допустимостта на доказателствата. Поставеният от жалбоподателя правен въпрос за доказателствата, въз основа на които, може да се приеме за основателен искът за установяване на трудов стаж, няма отношение към съображенията, с оглед на които исковата молба е приета за нередовна и върната. Относно въпрос № 2 и 3. Отговор на поставения въпрос се извежда от разпоредбите на чл.4 и чл.5 ЗУТОССР във вр.с чл.129 ал.3 ГПК, а именно: Съгласно чл. 4 ЗУТОССР към исковата молба, по който и да е от трите предвидени в закона установителни искове, се представя удостоверение по чл. 5 от същия нормативен акт.Съгласно чл. 4, ал. 3 ЗУТОССР искова молба, към която не е приложено удостоверение по чл. 5 се оставя без движение, като на ищеца се дава срок за представянето му. Ако удостоверението не бъде представено в 7-дневен срок, исковата молба се връща на ищеца.По същия начин се процедира и когато удостоверението е представено, но същото не удовлетворява изискванията на чл.5 относно неговите реквизити, в това число и лицето, което го издава с оглед преценка за представителна власт.Указанията на първоинстанционния съд са точни и изрични и са съобразени с горните разпоредби.Същите са останали неизпълнени, доколкото нито е представено удостоверение, съдържащо изрично предвидените в закона реквизити, нито е направено разграничение дали се претендира установяването на трудов, респ. на осигурителен стаж. Отделно от това в нормативната уредба е направено ясно разграничение между доказателствата, обосноваващи допустимостта и тези обосноваващи основателността на предявения иск.Нормите не са неясни или непълни, поради което не се нуждаят от тълкуване. Следователно не е налице касационното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение