Определение № 568 от 22.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2782/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано по касационна жалба с вх. № 3024/12.06.2020 г. подадена от Л. Н. Г., П. И. Г. и М. Н. Б. и тримата от [населено място], заявена чрез процесуалния им представител – адв.М. Й. – Г. от АК - Я. против Решение № 13/ 21.04.2020 г по въззивно гр. дело № 311/2019 г. на Окръжен съд – Ямбол, постановено в производство по иска за собственост по чл. 108 ЗС. С посоченото решение окръжния съд, в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение № 555/24.07.2019 г. по гр.д. № 637/2019 г. описа на Районен съд – Ямбол, с което е отхвърлен заявения от Л. Н. Г., П. И. Г. и М. Н. Б. срещу И. И. С., К. Н. С., П. Л. Р. и Н. В. В. иск по чл. 108 ЗС за признаване право на собственост на 8 кв.м. от ПИ с идентификатор ***, реална площ с конфигурация на правоъгълен триъгълник. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно поради нарушение на материалния закон, твърди се, че въззивното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, твърди се че въззивното решение е необосновано, основания за отмяна по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с доводи, че по въпроса при спор за собственост, длъжен ли е съдът да се съобрази с титулите за собственост (представени по делото нотариални актове) и задължен ли е въззивния съд да посочи придобивно основание за ответниците, което е довело до присъединяване на спорната площ към имота им, при положение че по титул за собственост притежават по – малка площ и съответно не е налице придобиване нито по регулация, нито е налице придобиване по давност? твърди се, че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителните разяснения обективирани в ТР № 8/2016 г. по тълк.д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС. Искането да се допусне касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се поддържа по изведения въпрос: Допустимо ли е пълно игнориране на приложени и влезли в сила регулационни планове и кадастрална карта, както и титули за собственост действали считано от 1975 г. до настоящия момент? Допустимо ли е игнориране на влезли в сила решения на Административен съд – Ямбол, по делата които са приложени като доказателства по делото? Не е ли извън компетентността на вещи лица да установяват къде е преминала имотна граница и дали е приложен отдавна отменен регулационен план и не се ли касае за правен въпрос от изключителната компетентност на съда ? Без да се сочи противоречива съдебна практика по въпросите. Искането да се допусне касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се поддържа с довод, че по въпроса: „ Как трябва да се преценят свидетелски показания при наличие на противоречия и в мотивите следва ли да се изложат съображения защо се кредитират свидетелски показания относно факта дали съществува между имотите ограда и от кога?“, въззивното решение е постановено в противоречие с Решение № 30/ 10.03.2020 г. по гр.д. № 2335/2019 г. на I – г.о. на ВКС, Решение № 528 /11.06.2010 г. по гр.д. № 1218/2009 г. на I - г.о. на ВКС. Искането да се допусне касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се поддържа с довод, че по въпроса: “ Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението в мотивите си да обсъди всички относими към спора доказателства и длъжен ли е въззивният съд в решението си да обсъди всички възражения и доводи на страните и всички доказателства? въззивното решение е постановено в противоречие със практиката на ВКС по Решение № 190 /07.02.2020 г. по гр.д. № 24/2019 г. на I – г.о., Решение № 57 /08.06.2015 г. по гр.д. № 6396/2014 г. на I – г.о. В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците И. С. и К. С., чрез адв. А. Т. – АК Б., в който са изложени съображения за неоснователност на депозираната касационна жалба. Претендират се разноски. Съставът на ВКС - второ отделение на гражданската колегия след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и съобрази ограниченията за касационен контрол по чл. 280, ал. 3 ГПК намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, насочена е срещу въззивно решение по предявен и разгледан иск за собственост, поради което се явява процесуално допустима. За да постанови решението си, въззивният съд е приема, че в рамките на заявения ревандикационен иск, ищецът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това, като за да бъде уважена претенцията по чл. 108 ЗС в тежест на ищеца е да установи, че е собственик на процесната част от недвижимия имот, респ. че е налице твърдяното от него придобивно основание. На базата на събраните по делото доказателства е прието, че ищците са собственици на недвижим имот, находящ се в [населено място] на [улица], а именно: ПИ с идентификатор *** с площ от 357 кв.м., а ответниците са собственици на съседния му от изток ПИ с идентификатор *** с площ от 308 кв.м.. Спорът по делото е за правото на собственост на 8 кв.м., представляващи площ с форма на правоъгълен триъгълник, заключен по границата между двата имота, метър от към улицата и 16 м. в дълбочина, попадащи в площта на ответниците. Решаващия съд приема, че съгласно констатациите по заключение на тройната СТЕ и приложената комбинирана скица, изготвена от вещите лица, че процесните 8 кв.м., представляващи площ с форма на правоъгълен триъгълник, не е част и не е била част от ПИ с идентификатор ***, собственост на ищците. Оградата между двата съседни имота, за която е издадено строително разрешение № 377/27.07.1960 г., е изградена когато е построена къщата в имота на ответниците през 70-те години на миналия век, от тази дата са поставените бетонови колони по дадената строителна линия и върху тях е монтирана конструкция за асма - обща и за двата, което не е променено откакто е направена. Въззивния съд приема за установено съобразно приетото по делото заключение на в.л., че процесният терен, представляващ триъгълник от 8 кв.м., се е включвал в границите на имота, закупен от праводателите на ответниците през 1958г. с НА № 72/1958 г. Прехвърляйки собствеността върху имота на ответниците, последните са придобили процесния терен. Въззивният съд приема, че по делото не се доказва твърдението на ищците, че процесната площ е тяхна собственост. По делото е установено чрез проследяване на кадастралната и регулационна история на двата имота, че спорният терен е собственост на ответниците. След преценка на наведените доводи и правни съображения на касатора и по отговора на ответника по касация, настоящият състав на ВКС приема, че касационното обжалване не може да бъде допуснато на релевираните основания. Формулираните от касатора въпроси, касаещи определянето на границите на недвижимите имоти, не могат да се приемат за правни въпроси, а за фактически такива. Съобразно задължителните разяснения по т.4 ТР № 8/23.02.2016 г. г. на ОСГК на ВКС, според която „Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот. В производството по иск за собственост подлежи на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни.“. Ето защо и въпросът за евентуални несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната карта и действително притежаваното от ищеца право на собственост, е фактически, а не правен въпрос. Правният въпрос касае обема на спорното право на собственост. Предмет на доказване по делото ще са всички последователни регулационни промени, а изводите за прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните планове, съответно - прекратяване на отчуждителното им действие, следва задължителните разрешения по ТР № 3 от 15.07.1993 г. на ОСГК на ВС и на ТР № 3 от 28.03.2011 г. на ОСГК на ВКС. В случая се приема, не се констатира отклонение от посочената задължителна практика на ВКС, доколкото след съвкупен анализ на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, доколкото по делото съобразно приетите съдебно – технически експертизи изследвали кадастралните планове, че спорната част от 8 кв. метра е неправилно заснета и приобщена към недвижимия имот на ищците тоест при заснемането на процесните имоти е допусната грешка и при констатираното несъответствие в одобрената кадастрална карта и действителното правно положение, което от своя страна е довело до отхвърлянето на заявения иск по чл. 108 ЗС. По отношение на въпросите касаещи приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК вменяващ задължението за съда да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и закона и на чл. 236, ал. 2 ГПК, задължаващ съда за изложи мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата и правните изводи, не могат да обусловят извод за наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване. По естеството си тези въпроси съставляват оплакване за несъблюдаването им при постановяване на обжалваното решение, което процесуално поведение на съда може да обуслови единствено извод за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Самите правила на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК са ясни, тяхното несъблюдаване винаги налага извод за процесуални нарушения, но не предполагат тълкуването в смисъл, различен от ясната формула на законодателя. Именно в насока на процесуални правила, чието съблюдаване е гаранция за постановяване на законосъобразен съдебен акт са дадените задължителните разяснения за тяхното приложение, приети с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на въззивното производство. По въпроса дали е налице несъблюдаване на едно задължително процесуално правило или не, касационният съд се произнася със съдебния акт по същество, но само ако е допуснато касационното обжалване, поради което не може така поставен въпрос да бъде и основание за допускане на касационно обжалване. По направеното искане на oтветниците по касация за присъждане на разноски за касационното производството: При изложените съображения за недопускане на касационното обжалване, настоящият състав намира искането за присъждане на разноски за основателно на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. От приложеният към отговора на касационната жалба Договор за правна защита и съдействие от 14.07.2020 г. на адв. А. Т. от АК – Б. (л. 55), в който е разписано, че уговорената сума е заплатена в брой се доказва размера на сумата, която следва да бъде присъдена за възстановяване на направените за защита в касационното производство разноски, а именно в размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева). По изложените съображения, ВКС - състав на второ отделение на гражданската колегия и на основание чл. 288 ГПК, състав на Върховният касационен съд- второ отделение на гражданската колегия