Определение № 783 от 19.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4567/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), чрез процесуален представител – държавен инспектор Г. П., против решение № 1105 от 12.09.2025г., постановено по в.гр.д. № 2021/2024г. на Софийския апелативен съд, ГО, 4 състав, с което е потвърдено в обжалваната пред САС част решение № 260164 от 11.03.2024г. по гр. дело № 13252/2020г. на Софийския градски съд, ГО, 13 състав, за отхвърляне исковете на Комисията за отнемане в полза на държавата проверяваното лице - К. Х. П. и съпругата му Ц. А. П. на имущество на стойност 20 000 лева – 1/4 идеална част от поземлен имот с идентификатор № *.*.* и площ 4040 кв.м в [населено място], * община, район Б., в.з. Б. б., в урбанизирана територия. Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на закона. С подробни съображения оспорва решаващия извод на въззивния съд за отхвърляне на исковете, поради липса на установено значително несъответствие по смисъла на §1, т.3 ДР на ЗОНПИ. Според касатора е налице основанието по чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК-оспореният съдебен акт е очевидно неправилен, тъй като въззивният съд е отъждествил притежаваното в края на проверявания период имущество с понятието „значително несъответствие“, нормативно дефинирано в §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ. Счита, че е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като формулира следните въпроси: 1. Допустимо ли е понятието значително несъответствие по смисъла на ЗОНПИ да бъде отъждествявано с имущество на стойност на или над 150 000 лева; 2. Може ли да бъде отнето имущество на стойност под 150 000 лева, налично към края на проверявания период, ако е установено значително несъответствие между нетните доходи и имуществото над 150 000 лева по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ; 3. Предвид нормативно определения в нормата на §1, т.8 ДР на ЗОНПИ начин на определяне на нетния доход за целите на производството по отнемане на незаконно придобитото имущество, следва ли във всеки случай да се счита, че нетния доход е нула или положителна величина, дори и тогава когато разходите надвишават приходите и същият е с отрицателен знак, тоест показва недостиг на средства. По поставените въпроси сочи противоречие с ТР № 4/18.05.2023г. по тълк.д. № 4/2021г. на ОСГК на ВКС, решение № 50104/23.01.2024г. по гр.д.№ 4647/2021г. на ІІІ ГО, решение № 95/19.02.2025г. по гр.д.№ 704/2024г. на ІІІ ГО. Ответниците по касационната жалба К. Х. П. и Ц. А. П., чрез адв. Д. Ж., излагат съображения за липса на предпоставките за допускане на решението до касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима - подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по предварителния въпрос за допустимостта на касационното обжалване, съставът на ІV ГО на Върховния касационен съд, намира следното: Предмет на разглеждане от въззивния съд са исковете, предявени от КОНПИ за отнемане в полза на държавата от К. Х. П. и Ц. А. П. на незаконно придобито имущество на стойност 20 000 лева, представляваща 1/4 идеална част от поземлен имот с идентификатор № *.*.* и площ 4040 кв.м в [населено място], * община, район Б., в.з. Б. б.. От фактическа страна въззивният съд е установил, че ответникът П. е обвинен в извършването на престъпление по чл.211, във вр. с чл.209, ал.1 от НК, попадащо в обхвата на чл. 108, ал.1, т.10 от ЗОНПИ; Комисията е образувала проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото му, както и в това на съпругата му – ответницата Ц. П.; проверката е за периода от 12.11.2008г. до 12.11.2018г. и е установила, че е налице значително несъответствие в размер 293 630,85 лева; Комисията взела решение да се внесе искане в СГС за отнемане в полза на държавата от проверяваното лице К. П. и от съпругата му на имуществото, посочено в исковата молба, като придобито от тях в проверявания период, без да е установен законен източник на средства. Съдът е приел за безспорно установено, че към 12.11.2018г. по банковите сметки на ответниците има налични парични средства в общ размер 1 592,87 лева ( 5 евро или 9,78 лева по сметка на ответника П. и 55,15 евро или 108 лева и по сметка на ответницата П. – сумата 1 475,09 лева). Извън тази сума останалите парични средства, постъпили в проверявания период по банковите им сметки, които са с неустановен законен източник и са изтеглени и преведени на трети лица (941,02 лева, 88 696,16 лева и 29 282,92 лева, както и сумата от 57 900 лева - „внесени лични средства в „Победа победа“ ООД“), според въззивния съд не съставляват имущество по смисъла на § 1,т.4 от ДР на ЗОНПИ. Превишението в имуществото на ответниците се формира само от възмездно придобитите от тях в проверявания период активи, налични към неговия край: 2 броя дружествени дялове от капитала на „ЮРОМИЛИЪНС“ ЕООД на стойност 2 лева, придобити от ответника при учредяването на дружеството на 28.10.2013г.; придобитата от ответниците в съпружеска имуществена общност с договор за продажба, сключен с нот. акт № 91/3.10.2013г., 1/4 идеална част от поземлен имот с идентификатор № *.*.* и площ 4040 кв.м в [населено място], * община, район Б., в.з. Б. б., в урбанизирана територия, за която КОНПИ изрично в исковата молба е признала, че отразената в нотариалния акт цена 11 250 лева е действителната стойност на закупеното; сумата 1 592,87 лева – налични парични средства по банковите сметки на ответниците към 12.11.2018г. Или общата стойност на превишението в имуществото на ответниците е в размер 12 844,87 лева. При така установено въззивният съд е приел, че е невъзможно да се формира значително несъответствие по смисъла на § 1,т.3 от ДР на ЗОНПИ, независимо от нетните доходи по смисъла на § 1,т.8 от ДР на ЗОНПИ, които могат да бъдат положителна величина или нула, но не и отрицателна величина. Искът по чл.153 във връзка с чл. 142, ал.2,т.2 от ЗОНПИ за отнемане от ответниците на 1/4 идеална част от поземления имот е намерен за неоснователен. Върховният касационен съд намира, че при тези мотиви на въззивния съд не са налице предпоставките за допускане на оспорения съдебен акт до касационен контрол. Поддържаното от Комисията основание за очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2 ГПК не е налице. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Обжалвано въззивно решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона /contra legem/, нито извън закона /extra legem/, нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика. Касационно обжалване не може да се допусне по първия поставен от Комисията въпрос, който е неотносим към мотивите на САС, че в случая не е налице значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ. За да обоснове този извод, въззивният съд не е приемал, че е налице тъждество между придобитото и наличното в края на проверявания период имущество с понятието „значително несъответствие“ по смисъла на закона, а с оглед установеното по делото имущество на ответниците налично в края на проверявания период и неговата стойност 12 844,87 лева, е обосновал, че законовото несъответствие е изключено. Не кореспондират с решаващите изводи на въззивния съд и поставените въпроси 2 и 3. Съдът не е приемал, че сумата 150 000 лева, предвидена като праг на релевантното за целите на ЗОНПИ несъответствие между имуществото и нетния доход на проверяваното лице, е праг за стойността на отнеманото имущество, не е въвеждал ограничение за минимална стойност на имуществото, а въз основа на установените факти е направил извод, че след като стойността на наличното имущество на ответниците по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ не надвишава 150 000 лева, то няма как да се формира значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на закона, независимо от размера на нетните доходи по смисъла на § 1, т. 8 от същия закон. По изложените съображения оспореното от КОНПИ въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване. При този изход на делото и на основание чл. 157, ал.2 ЗОНПИ касаторът следва да плати дължимата държавна такса за производството пред ВКС в размер 15,34 евро (30 лева). На ответниците по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не са поискани за производството пред ВКС. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО