Определение № 46 от 07.12.2020 г. на ВКС по д. № 25/2020 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Панайот Генков Иван Раденков Теодора Гроздева Владимир Йорданов разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело № 25 /2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.135,ал.4 АПК. Образувано е по спор за подсъдност между Районен съд – Стара Загора и Административен съд – Пловдив по въпроса кой съд е компетентен да разгледа подадената от А. Б. К. искова молба против Агенция „Пътна инфраструктура“ (нататък и Агенцията и А.) за заплащане обезщетение за нанесени имуществени вреди за наложената му от МВР и заплатена от него глоба за превишена скорост (140 км. в ч.) - скоростта, разрешена по ЗДвП за придвижване по магистрала) в магистралния участък Ч. – Стара З., вследствие на приети ограничения на скоростта (90 км. в ч.) от самия ответник, поради неосъществено поддържане от последния (А.) на споменатия участък от магистрала Т.. Със свое определение № 2531 от 28.08.2020 г. по гр.д. № 3190 /2020 г. на РС Стара Загора съдът е приел, че ищецът твърди, че е претърпял имуществени вреди в пряка връзка с действащ административен акт на А. - заповед РД № 11 1330 от 19.12.2018 г.за ограничение на скоростта на участък от автомагистрала Т., като аргументите за липса на поддръжка на републиканския път са в подкрепа на този факт. Искът за имуществени вреди не може да се квалифицира като такъв по чл.49 ЗЗД, доколкото вредите са в резултат от наложена глоба от КАТ във връзка с действащата заповед РД № 11 1330 от 19.12.2018 г. на А., или е налице иск по чл.1,ал.1 ЗОДОВ. Местната подсъдност е изборна - ищецът е избрал да предяви иска си по настоящия си адрес пред АС – Пловдив, който следва да разгледа делото. Исковата молба е подадена първоначално до Административен съд – Пловдив. С определение № 1356 /19.08.2020 г. по адм. д. № 59 /2020 г. на АС – Пловдив съдът е прекратил производството в частта му по исковата молба, с която се претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 650 лева и го е изпратил по подсъдност на Районен съд – Стара Загора. АС – Пловдив е приел, че претенцията за имуществени вреди, причинени от неизпълнение на задължения на А., произтичащи от чл.3,ал.1 и чл.19,ал.2,т.3 от Закона за пътищата, да поддържа пътен участък от автомагистрала „Т.“, в резултат на което ищецът е бил санкциониран, е с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД. Настоящият смесен петчленен състав от трима съдии от Върховния касационен съд и двама съдии от Върховния административен съд приема, че компетентен да разгледа исковата молба на А. Б. К. е Районен съд – Стара Загора. Съображенията са следните: Ищецът е основал иска си за претърпени имуществени вреди на твърдения, че А. не е изпълнила задълженията си, произтичащи от чл.19,ал.2,т.3 и чл.3,ал.1 от Закона пътищата да осъществява управление на автомагистрала „Т.“, която е републикански път, което включва организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейности, свързани непосредствено с ремонта и поддържането на автомагистралата. Вместо това със заповед РД № 11 1330 от 19.12.2018 г. на А. незаконосъобразно е ограничена предвидената в чл.21 ЗДвП скорост (140 км./ч) на движение по участък от автомагистралата – Ч. – Стара З., без да е планиран конкретен ремонт и неговата времева рамка, ограничението на скоростта не е надлежно сигнализирано с пътни знаци, което е довело до санкционирането на ищеца за превишена скорост с глоба в размер на 650 лева, която ищецът е заплатил. Ищецът иска от съда да ангажира безвиновната гаранционно-обезпечителна отговорност на Агенция „Пътна инфраструктура“, като я осъди да му заплати обезщетение за претърпените вреди. Настоящият смесен състав намира, че от изложеното основание и петитум следва, че ищецът е сезирал съда с гражданско-правен спор, а не с такъв по чл.1,ал.1 от ЗОДОВ за отговорността на държавен орган за незаконосъобразното му бездействие при или по повод изпълнение на административна дейност. С т.3 от ТП № 2 /19.05.2015 г. по т.д. № 2 /2014 г. на ОСГК на ВКС и I и II колегия на ВАС е прието, че делата по искове за вреди, произтичащи от транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения, собственост на държавата и общините, са подсъдни на гражданските съдилища. В съответствие с поясненията в мотивите на постановлението настоящият състав приема, че задълженията на държавата да стопанисва републиканските пътища, които са нормативно уредени, включително в Закона за пътищата, са дейност, която е възложена на държавата в качеството и на собственик (чл.8 и чл.30 от ЗП), което изисква собственикът да отговаря по общия ред за вредите, причинени от неговата вещ. Дейността по изграждане, ремонт и поддържане на пътища, възложена на А. с чл.30 от ЗП, не е административна и неизпълнението на .това задължение не е свързано с властнически функции. Държавата чрез А. не действа като орган на власт, защото в създадените отношения няма подчинение или зависимост. Възникналата между държавата и увреденото лице връзка е облигационна, отговорността на държавата е деликтна и се реализира по реда на ЗЗД. Въз основа на изложеното, смесеният петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд,