Определение № 239 от 19.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 835/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от П. Д. Панайотова ЕГН [ЕГН] от [населено място] чрез процесуален представител адвокат В. С. против въззивно решение на Бургаски окръжен съд, Пети състав № V-94/16.07.2010 г. по гр. д. № 857/2010 г., с което е потвърдено решение на Районен съд-Бургас № 1622/12.03.2010 г. по гр. д. № 2727/2008 г., с което са отхвърлени предявените от П. Д. Панайотова против [фирма], София обективно съединени искове за присъждане на обезщетение по чл. 226, ал. 1 КТ в размер на сумата 3037 лв. за претърпени имуществени вреди за периода от 28.06.2008 г. до 13.09.2008 г. със законна лихва и за присъждане на обезщетение по чл. 226, ал. 1 КТ в размер на сумата 500 лв. неимуществени вреди в резултат на недобросъвестно поведение на ответника, изразяващо се в създадени неприятности, губене на време, унижения и напразни надежди. С изложение по допустимостта на касационното обжалване са посочени основанията на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, обосновани с оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Липсва формулирани правни въпроси в изпълнение на общото изискване за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Приложени са копия от съдебни решения. За ответника по касация [фирма], София е подаден писмен отговор на жалбата чрез процесуален представител адвокат С. К.-САК. Жалбата е оспорена като неоснователна. Касационната жалба следва да се остави без разглеждане и производството по настоящото дело следва да се прекрати в частта, касаеща иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 226, ал. 3 КТ в размер на сумата 500 лв. на основание чл. 280, ал. 2 ГПК /ред. ДВ, бр. 59/2007 г./, според която разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. Касационната жалба срещу въззивното решение по иска за обезщетение на имуществени вреди на основание чл. 226, ал. 1 КТ в размер на сумата 3037 лв. е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК вр. разясненията с ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. Не е изпълнено общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за посочване на правни въпроси от значение за изхода на делото, вместо което са приповторени оплакванията в касационната жалба за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, което само по себе си е основание за недопускане на обжалването пред ВКС. При това положение приложените към изложението съдебни решения не следва да се поставят на обсъждане и преценка. По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение