Определение № 1322 от 12.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 790/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. „АОЛ ГРУП“ ЕООД обжалва Решение № 30/20.01.2026 г. по в.т.д. № 628/2025 г. на АС-София, с което е отхвърлена молбата му за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 614/04.12.2025 г. От данните по делото се установява, че първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „АОЛ ГРУП“ ЕООД, в която е изложено твърдение, че на три дати през 2020 г. ответникът „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД е получил без основание пари, като всяко плащане е в размер под 10 225,84 евро. Първоинстанционният съд го е осъдил да върне полученото. Решението е потвърдено от възивния съд, който е указал, че актът му подлежи на касационно обжалване. Ищецът е поискал указанието по чл. 236, ал. 1, т. 8 ГПК да бъде променено по реда на чл. 247 ГПК, като бъде вписано, че въззивното решение е окончателно. Искането е отхвърлено с обжалваното в настоящото производство решение. При тези факти съдът намира, че касационната жалба е недопустима като подадена без правен интерес. Касационната обжалваемост на въззивното решение не зависи от даденото от въззивния съд указание, а от обективното покриване на критериите за достъп до касационен контрол. Поради това отговорът на спорния в настоящия процес въпрос - дали въззивният акт подлежи на обжалване с оглед ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 ГПК, би имал правни последици, само ако изхожда от сезирания с касационната жалба съд. Той извършва самостоятелна преценка за обжалваемост и не е обвързан от указанието, дадено във въззивното решение. Именно в производството пред него настоящият касатор следва да защити тезата си за наличие на обективно съединени искове с цена под прага на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 ГПК. Впрочем, такова производство е било образувано по подадена от насрещната страна касационна жалба, но същата е върната от админстриращия съд поради неотстраняване на нередовности. Ако разпореждането за връщане е влязло в сила (за което към момента няма сигурни данни), настоящата жалба би била недопустима и на това основание. Наред с изложеното следва да се посочи, че обжалваемостта на решението по чл. 247 ГПК е производна от обжалваемостта на решението, за което е искана поправката. В случая това означава, че по изложените в самата касационна жалба аргументи (че търговското дело е образувано по обективно съединени искове, всеки с цена под 10 225,84 евро) тя не би била допустима и поради окончателността на въззивното решение. При тези съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,