Определение № 90 от 06.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 731/2011 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК образувано по частна жалба на М. Н. В. чрез пълномощник адв.В.Й. срещу разпореждане 26.10.2010г по гр.д. № 11807/2009г на Софийски градски съд, ІІ г отд., с което поради неизпълнение в срок на указание за прилагане на изложение по чл.284 ал.3 вр. чл. 280 ал.1 от ГПК и на основание 286 ал.1 т.2 от ГПК е върната касационната жалба на настоящия жалбоподател. Частният жалбоподател, чрез пълномощника си, оспорва разпореждането за връщане на касационната жалба като прибързано и необосновано. Щом като в срок е постъпила писмена молба, в която изрично е заявено ,че с нея се представя „молба по чл.284 ал.ІІІ от ГПК”,съдът не е следвало да върне касационната жалба поради констатацията си, че изпълнение липсва, а процесуално допустимо е да даде нов срок за изправяне на нередовността Частната жалба е постъпила в срок и е допустима, по същество е неоснователна. Безспорно указанията във връзка с редовността на касационната жалба са били съответни на изискванията за проверка по 285 вр. чл. 284 ал.3 от ГПК. Не се оспорва и това, че същите са надлежно съобщени, както и че предприетото в съответствие с указанията процесуално действие на страната се изразява в депозирането на молба вх.№17593/18.04.2010г ,съдържаща единствено твърдение, че се представят документ за внесената държавна такса (същият е налице по делото), заедно молба „ по чл.284 ал.ІІІ от ГПК ” която не е налице по делото. Констатацията, че молба със съдържателно изпълнение на указанията липсва,е обосновала обжалваното разпореждане. В частната жалба липсва положително твърдение относно факта, че към постъпилата молба вх.№17593/18.04.2010г е имало, съответно в канцеларията на съда е постъпило приложение, което обаче не е налично по делото. Тезата на защитата е че съдът би следвало да съобрази подобна възможност, като даде нов срок и поради това разпореждането е необосновано. Тезата на защитата е несъстоятелна и обжалваното разпореждане е обосновано, тъй като констатацията в него съответства на данните по делото. Съответно на вменените от закона задължения е въззивният съд да приложи последиците на чл. 286 ал.1 т.2 от ГПК в този случай ,тъй като указанията не са били изпълнени и жалбоподателят нито твърди, нито представя доказателство за обратното. Ето защо частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения ВКС, ІІІ г.о,