Определение № 392 от 24.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 950/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Д. Д. от [населено място] срещу решение № 218 от 18.07.2012 г., постановено по в. т. д. № 191/2012 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 147 от 31.01.2012 г. по т. д. № 2379/2011 г. на Варненски окръжен съд. С първоинстанционното решение е признато за установено по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] - [населено място], че са нищожни на основание чл.646, ал.2, т.1 ТЗ плащанията на парични задължения по търговски сделки - договори от 30.05.2008 г. и 10.08.2008 г., извършени от [фирма] към К. Д. Д. в размер на 38 850 лв. и 10 000 лв. на дата 18.05.2009 г. след началната дата на неплатежоспособност - 03.05.2007 г., определена с решение № 115 от 23.03.2010 г. по т. д. № 865/2009 г. на Варненски окръжен съд, по предявени от синдика на [фирма] - Л. Б., против [фирма] и К. Д. Д. искове. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Ответникът по касация [фирма] и синдикът на дружеството - Л. Б., не заявяват становища в срока по чл.287 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, Варненски апелативен съд е приел, че извършените от длъжника в производство по несъстоятелност [фирма] в полза на К. Д. Д. плащания по договори от 30.05.2008 г. и 10.08.2008 г. са нищожни на основание чл.646, ал.2, т.1 ТЗ, тъй като са осъществени след определената с решение по т. д. № 865/2009 г. на Варненски окръжен съд начална дата на неплатежоспособност на длъжника - 03.05.2007 г. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване поради вероятността да е процесуално недопустимо. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по чл.288 ГПК върховният касационен съд следи служебно за допустимостта на обжалваното въззивно решение; Ако констатира вероятност решението да е недопустимо, съдът е длъжен да го допусне до касационен контрол, за да се произнесе по неговата допустимост с решението по чл.290 ГПК. С § 8 ЗИДТЗ, обн. в ДВ бр.20/28.02.2013 г., е изменена разпоредбата на чл.646, ал.2 ТЗ като е променен вида на уредените в нея искове за попълване масата на несъстоятелността - от установителни в конститутивни. По силата на § 14, ал.1 ДР на ЗИДТЗ, изменената разпоредба на чл.646, ал.2 ТЗ се прилага и за висящите искови производства за попълване масата на несъстоятелността. С решение № 4 от 11.03.2014 г. по к. д. № 12/2013 г. К. съд на Република България е отхвърлил искането на Общото събрание на Търговска колегия на ВКС за обявяване на разпоредбите на § 14, ал.1 и ал.2 и § 15 от ПЗР на ЗИДТЗ /обн. ДВ бр.20/2013 г./ за противоконституционни. Предвид изложеното, новата редакция на чл.646, ал.2 ТЗ следва да се приложи и по отношение на предявения в настоящото производство иск, който е разгледан като установителен, а не като конститутивен. Законодателната промяна във вида на иска създава предположение за недопустимост на въззивното решение, което следва да се допусне до касационен контрол за проверка на процесуалната му допустимост по реда на чл.290 ГПК. Държавна такса за разглеждане на касационната жалба не следва да се внася предварително - чл.646, ал.6 ТЗ. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,