Определение № 4905 от 29.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1976/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, [населено място], срещу решение №.1054/11.12.24 по г.д. №.1204/24 на ОС Бургас, VІс., с което е потвърдено решение №.1092/4.06.24 по г.д.№.835/24 на РС Бургас за уважаване на предявените срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ. Ответната страна Т. Н. Т. оспорва жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е изяснено, в това число чрез препращане към първоинстанционното на основание чл.272 ГПК, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжност „ръководител звено-заместник“; с акт за прекратяване №.920000000089/ 13.12.23 на изпълнителния директор на ответното дружество Ц. М., считано от 14.12.23, ищецът е бил уволнен на основание чл.328 ал.2 КТ „поради сключване на договор за управление №.ЧР-02-110/18.08.23”; последното му брутно трудово възнаграждение е 3900лв., регистриран е в Дирекция “Бюро по труда” [населено място] от 15.12.23 с последно отразяване на срещите с трудов посредник на 09.05.24г. и до приключване на устните състезания пред окръжния съд няма данни да е започнал нова работа. Съдът е приел, че за законността на уволнение на основание чл.328 ал.2 КТ е необходимо работодателят да е предприятие по смисъла на §1 т.2 ДР КТ /това не е предмет на спор по делото/; служителят, чийто трудов договор е прекратен, да е лице от ръководството на предприятието по смисъла на §1 т.3 ДР КТ /това обстоятелство вече не се оспорва пред въззивния съд/ и потестативното право на управляващия предприятието работодател да е упражнено в 9-месечния срок от започване изпълнението на новия договор за управление, като в тази връзка се поставя и въпросът за възникването на правото по чл.328 ал.2 КТ предвид липсата на представен управленски договор и на други данни, от които да се изведе, че уволнението е било извършено от лице с възложени му от принципала правомощия и в контекста на необходим подбор на ръководни кадри за изпълнението на управленската програма на новия управител, респективно за постигането на поставените му с нея финансови и икономически задачи. Последните обстоятелства са спорни и са останали неустановени от носещия тежестта да докаже законосъобразността на уволнението работодател. Това е така, защото правомощията на новия управител да освобождава ръководни кадри по реда на чл.328 ал.2 КТ произтичат от управленския договор, но такъв не е представен - по делото само се посочва, без да се представя. На следващо място тези правомощия възникват във връзка с бизнес програмата/бизнес плана на новия управител, в изпълнението на която да се предприеме уволнението на старите ръководни кадри; липсата на управленски договор и други източници на информация, обаче, от които да се изведе съществуването на нова икономическа програма, респективно липсата на изрично изявление, че Ц.М. ще прилага вече утвърдената такава, отричат в случая всякакво основание за провеждането на селекция на ръководните кадри в предприятието заради новото управление. Посочено е, че непредставянето на договора за управление, чието съществуване и съдържание е оспорено /още с исковата молба/, при носенето на тежест на доказване за законосъобразността на издадения акт за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя /безспорно указана в доклада на БРС/, има за последица фактическия извод, че такъв договор не съществува - тъй като не е доказан - пряка правна последица от което е липсата на признати в полза на управителя правомощия да прекрати трудовото правоотношение със служителя /реш.№225/23.10.18 по г.д. №.1671/18, ІV ГО/. При това положение вписаният като основание в акта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца договор за управление №.ЧР-02-110/18.08.23-оспорен и непредставен в процеса от ползващата този факт страна, следва да се приеме за несъществуващ, а това е достатъчно самостоятелно основание за уважаване на иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ, защото издалият заповедта за уволнение е нямал такива правомощия. При това положение неоснователността на останалите оплаквания за незаконосъобразност на уволнението е ирелевантна за изхода на спора. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредба за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Следва ли разпоредбата на чл.328 ал.2 КТ да се тълкува разширително или същата изчерпателно посочва условията, които следва да са налице, за да бъде реализирано правото на уволнение, предвидено в разпоредбата?“ /реш.№.4/07.04.22 по г.д.№.2285/21, ІV ГО/; 2. “Обстоятелството, че в търговският регистър е вписан нов изпълнителен директор /лице, различно от предходното/, когато се отнася до ВиК дружество със стратегическо значение и специфичен засилен контрол, може ли да се приеме за достатъчно доказателство за наличие на сключен договор за управление?“; 3.„Следва ли новоназначен изпълнителен директор на дружеството да разполага с възможност самостоятелно да определя екипа, с който работи, съобразно разпоредбите на закона и изискванията на възможността, предоставена в чл.328 ал.2 КТ?“; 4.“При уволнение по чл.328 ал.2 КТ следва ли работодателят да излага изрични съображения относно прекратяване на трудовото правоотношение?“; 5.“В случай, че служителят е започнал ново трудово правоотношение, преди постановяване на решението по искова молба по чл.344 КТ, това обстоятелство води ли до недопустимост на иска за възстановяване на предишната работа? В посочената хипотеза на служителя дължи ли се обезщетение за периода, в който същият вече е бил назначен по друго трудово правоотношение?“. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Първият въпрос се задава в контекста на твърдения, че изпълнението на новия договор не следва да се свързва с нов бизнес план или бизнес задачи, доколкото такова допълнително условие за фактическия състав по чл.328 ал.2 КТ от закона не произтича. Въпросът, обаче, няма самостоятелно значение за изхода на спора, тъй като не е обусловил решаващите правни изводи на въззивната инстанция. Това е така, защото съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна на първо място, защото въобще не е доказано да съществува договор за управление, сключен с извършилия уволнението Ц. М., и на второ място, защото не е установено с последния да е сключен договор, който да има определено съдържание - бизнес план и бизнес задача, каквото е изискуемо, за да се приеме, че договорът дава право на уволнение на основание чл.328 ал.2 КТ. При това положение решаващите мотиви не са основани само на поставения от касатора въпрос във връзка с необходимостта от наличие на бизнес план и бизнес задача в съдържанието на сключен договор за управление, а - и то на първо място - с недоказаност на обстоятелството, че договор за управление въобще е сключен-съдът е приел, че такъв не съществува. Предвид изложеното изведеният въпрос не съставлява годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и не може да обоснове допускане до касационно обжалване. Вторият въпрос не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала мотиви в тази връзка. Поради това и той не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК /съгласно дадените с т.1 ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства/. Само за пълнота следва да се посочи, че съгласно чл.7 и чл. 10 ал.1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел вписването в търговския регистър /в случая на лицето, избрано от Съвета на директорите да представлява дружеството/ има оповестително действие, което се изразява в това, че вписаното обстоятелство се смята известно на трети добросъвестни лица от деня на вписването, като същевременно всяко трето добросъвестно лице може да се позове на вписването дори ако вписаното обстоятелство не съществува. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Третият въпрос е общотеоретичен и неотносим към решаващата воля на съда-свързана с липсата на установяване, че съществува въобще договор за управление. Предвид изложеното не представлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК. Аналогичното важи и за четвъртия и петия въпроси, които са неотносими към решаващата воля на съда, като петият въпрос съдържа и условие, което не е било прието от въззивната инстанция и не съответства на обстоятелствата по делото /съдът не е приемал, че служителят е бил назначен по ново трудово правоотношение/. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика-напротив, изложени са мотиви, които не са произволни, и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На ответната страна се дължат претендираните разноски в размер на 1200лв. платен адвокатски хонорар на основание чл.78 ал.1 ГПК. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,