Определение № 50501 от 06.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2166/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Бета Хикс „ЕООД против решение № 84/19.04.2021г. по т.д.№ 2/2021г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 260013/28.09.2020 г.по т.д.№ 247/2019 г. на Плевенски окръжен съд. С потвърденото решение касаторът – ответник е осъден да заплати на „Уърлд Уайнс „ ООД, на основание чл.228 ТЗ, 26 511,63лева – неплатен остатък от дължима наемна цена по договор за наем на земеделска земя от 02.04.2019 г., както и сумата от 228,29 лева, на основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД – обезщетение за забава в издължаване на главницата, за периода 01.10.2019г. – 01.11.2019 г., както и е отхвърлен предявеният от „Бета Хикс„ ЕООД насрещен иск, за осъждане на ищеца да върне, на основание чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД вр. с чл. 87 ал. 2 ЗЗД, заплатената от „Бета Хикс „ЕООД наемна цена по същия договор, в размер на 25 000 лева. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Оспорва извода на съда, че не са били налице предпоставките за едностранно разваляне от негова страна на сключения договор за наем, поради неизпълнение задължението на наемодателя да предаде наетата вещ в състояние, в което е годна да бъде използвана по уговореното или обичайно предназначение. Неправилни намира съображенията, основани на чл.302 от ТЗ – като норма специална спрямо чл. 230 ал. 3 ЗЗД, предвид приетото от въззивния съд, че наемателят „Бета Хикс „ЕООД не е положил грижата на добрия търговец - при сключване на договора да се осведоми за действителното състояние на земеделската земя и наличието на недостатъци, с оглед предходно засятата върху същите култура - лозя. Касаторът намира, че съдът не е съобразил събраните показания на свидетелите Б. Ц., З. Б. и В. А.. Намира, че за решаването на спора съдът е следвало служебно да назначи експертиза, за установяване естеството и произхода на недостатъците, защото само въз основа на това доказателство би бил обоснован направения от съда извод, че наемателят е бил способен, при положена грижа на добрия търговец, да установи същите. С това страната сочи допуснато процесуално нарушение, съгласно т.3 от ТР № 1/ 2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По-насетне в касационната жалба предмета на експертизата се сочи нужен и за обосноваване извода, че предвид естеството на недостатъците / израстнали лозови подрастаци / ползването на наетата земеделска земя е било възможно, респ. е било изцяло невъзможно, каквото е твърдението на страната. Ответната страна – „ Уърлд Уайнс „ ООД – не е взела становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, съобразно обхвата на касационните доводи, настоящият състав съобрази следното: Ищецът „Уърлд Уайнс„ ООД претендира от ответника „Бета Хикс„ ЕООД изплащане на дължима наемна цена, по сключен договор за наем на земеделски земи, находящи се в землището на [населено място]. Твърди, че същите – предходно засети с лозя - са с променено трайно предназначение / начин на трайно ползване / - „ниви„, съгласно Протокол № 41/ 09.10.2018 г. на ОСЗ - Плевен. С оглед получено от наемателя изявление за разваляне на договора, предвид недостатъци на наетите земи изцяло препятстващи възможността за ползването им по предназначение, ищецът твърди, че предходно на сключването на договора за наем е изкоренил лозята с прилагане на съответната техника „ риголване „, доказателство за което е писмо на Изпълнителна агенция по лозата и виното / ИАЛВ / при Министерство на земеделието и горите / МЗГ / с изх. № 05-05-243-2/ 24.07.2018 г.. Пак с оглед волеизявлението за разваляне на договора от страна на наемателя, ищецът твърди подадено заявление за извършване на проверка от Областна дирекция „ Земеделие „ – Плевен, на установеното от която също се позовава – ожъната реколта от царевица. Твърди, че наемателят е ползвал земеделската земя по предназначение и не е направил своевременно възражение за недостатъци, а едва след прибиране на реколтата, поради което счита поведението му за злоупотреба с право. Ответникът е оспорвал иска и предявил насрещен иск, за връщане на вече заплатената по договора наемна цена, като твърди, че едностранно е развалил договора, по вина на наемодателя, който му е предоставил за ползване вещ с недостатъци, правещи изцяло невъзможно използването й по предназначение, поради израстнали лозови подрастаци от неизчистени, след изкореняването на предходните лозови насаждения, лозови главини. Твърди,че същите са препятствали нормалните агротехнически мероприятия по добиване на каквото и да било зърно. В производство по предварително обезпечаване на доказателства,по чл. 207 ГПК, вещо лице по допусната агротехническа експертиза е установило, че процесната земеделска земя е в състояние след жътва, като през стопанската 2018/2019 г. е била засята с царевица. Потвърждава, че в междуредията повсеместно са прораснали лозови издънки. С оглед издадено задължително предписание № ТЗ – 09.17 / 08.06.2017 г. на ИАЛВ при МЗГ – Плевен – за пълно отстраняване на всички наземни части от лозовите насаждения, корените им и изнасяне на всички растителни остатъци, вещото лице счита, че след изкореняването на лозовите насаждения – чрез риголване или дълбока оран – са останали насечени коренища, от които са тръгнали лозовите издънки. Не е изпълнено задължителното след риголване или дълбока оран извличане на лозовите коренища от съответната обработваема площ. Към момента на сключване на договора условия за развитието на тези коренища не е имало. Такива са настъпили след засаждането и обработването на новата култура. Вещото лице установява получен от наемателя добив на царевица от процесните земеделски земи, но по-малък от средния за района / 425,500 кг./дка спрямо 680 кг./дка /. Според вещото лице, а също и според разпитаните свидетели на ответника, лозовите подрасти са конкурирали царевичните насаждения в усвояването на хранителни вещества и влага от почвата, което се е отразило на добива. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за уважаване на главните и отхвърляне на насрещния искове със следните решаващи мотиви: Наемателят „Бета хикс „ ЕООД не е положил грижата на добрия търговец, съгласно чл. 302 ТЗ – специална спрямо чл. 230 ал.3 ЗЗД норма - за установяване недостатъците на наеманата земеделска земя при сключването на договора. От съвкупната преценка на свидетелските показания съдът е формирал извод, че обективните обстоятелства са предполагали установяване на тези недостатъци при положена дължима грижа, предвид знанието на наемателя, че тези площи са били предходно засети с лозови насаждения и поради установеното наличие на лозови главини.Съдът е отчел и обстоятелството, че наемателят е обходил за оглед незначителна част от наеманата земеделска земя / 1-2 от общо 965 дка /. Паралелно с този си извод - сам по себе си предпоставящ наличен, но несвоевременно установен от страната, недостатък на наетата вещ, въззивният съд е формирал и извод, че наемодателят е изправна страна, тъй като не е установено предоставената земеделска земя да е с твърдените недостатъци, тъй като наемодателят е изпълнил изискуемите процедури за изкореняване на предходните лозови насаждения. Този извод съдът основава на представено доказателство за последваща - след посоченото по-горе задължително предписание на ИАЛВ при МЗГ – Плевен – регистрация на изпълнението му, независимо от събраните доказателства, вкл. заключението на агротехническата експертиза. В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ Налице ли е неточно изпълнение на задължението на наемодателя за отдаване на годен наемен обект, по смисъла на чл. 230 ал. 1 ЗЗД, при съществуваща обективна невъзможност за ползване на наетото имущество, съгласно договореното му предназначение, която се е появила през времетраенето на наемния договор ? и 2/ Как следва да намери приложение чл. 302 ТЗ, който изисква полагане грижата на добрия стопанин от длъжника по една търговска сделка и следва ли съдът да извърши преценка дали обективно е съществувала възможността наемателят, в качеството на търговец, да установи годността на земеделските земи при сключването и през времетраенето на наемния договор ? Следва ли същата да е обусловена от естеството и произхода на сочените недостатъци, като показатели за годността и качеството на отдадената под наем земеделска земя ? Всеки от въпросите е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал. 1 т .1 ГПК, поради противоречие на въззивното с решения по т.д. № 2711/2019 г., т.д.№ 825/2013 г., т.д. № 143/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС и т.д.№ 73/2012г. на І т.о. на ВКС. Касаторът поддържа и „очевидна неправилност „ на въззивното решение, на основание чл. 280 ал. 2 пр. трето ГПК. Същата обосновава с несъбразяването от въззивния съд на всички представени по делото доказателства и с недопускането служебно на експертиза за установяване произхода и естеството на твърдяните недостатъци, за да би се преценило били ли са установими при полагане грижата на добрия търговец и препятствали ли са използването на земеделската земя по предназначение. Всеки от въпросите е фактологичен – не дава възможност за еднозначен, общоважим отговор, независимо от конкретиката на спора и съдържанието на събраните доказателства. При това първият въпрос съдържа отречена от въззивния съд предпоставка. Макар в пълно противоречие със събраните доказателства и с другия си решаващ мотив за уважаване на главните и отхвърляне на насрещния иск, основан на приложението на чл. 302 ТЗ, въззивният съд е отрекъл съществуването на недостатъци в отдадената под наем земеделска земя, т.е. не е установил обективна невъзможност за използването й по предназначение. Впрочем, събраните доказателства, вкл. показанията на свидетели на ответника, не сочат на невъзможност за използване по предназначение, а за недостатъци, затруднили използването и отразили се на резултата от ползването, което не обуславя пълно неизпълнение на задължението на наемодателя, като основание за разваляне на договора за наем изцяло / чл. 230 ал. 2 ЗЗД / .В относимост към втория формулиран въпрос следва да се съобрази, че въззивният съд не е отрекъл необходимостта да се установи съществувала ли е обективна възможност за установяване на недостатъците от наемателя, но е счел, че такава е била налице, стига същият да би положил дължимата грижа. Вярно е, че аргументацията за този му извод е фрагментарна и непоследователна, което е провокирало формулирането на втория подвъпрос по п. 2. Същият, обаче, е необоснован с допълнителен селективен критерий в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК, с цитираната практика на ВКС, която не разглежда подобна хипотеза, нито като отговор на правен въпрос, нито в казуалната си част. Но дори да би бил обоснован допълнителния селективен критерий, допускането на касационното обжалване не би могло да промени правния резултат, предвид наличието на доказателства за осъществено от наемателя ползване, препятствано от недостатъците на наетата земеделска земя, но не до степен на пълна невъзможност за използване по предназначение, която да би съставлявала основание за разваляне на договора за наем, на каквото потестативно право единствено се е позовал ответникът. Не се обосновава очевидна неправилност, която самият касатор е мотивирал с допуснати съществени процесуални нарушения, неизводими единствено от мотивите на въззивния акт. Нещо повече – естеството и произхода на твърдените от същия недостатъци на наетата вещ са установени с приетото, в производството по предварително обезпечаване на доказателства, заключение на агротехническа експертиза, макар въззивният съд да не се е съобразил със същото. Както се посочи в предходния параграф, обаче, и съобразяването му не би било от значение за промяна на правния резултат. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение