Определение № 50384 от 31.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 2083/2022 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищцата С. М. срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд. Ответникът ЗК „Лев инс“ АД оспорва жалбата. По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното. Произнасяйки се по жалби на двете страни, въззивният съд, след частична отмяна на първоинстанционното решение, като краен резултат е отхвърлил изцяло като неоснователни предявените от ищцата М. и от Н. Н. (починала в хода на производството и заместена от ищцата М.) искове за заплащане на обезщетения за неимуществени от смъртта на Й. Д., настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие, причинено от водач на моторно превозно средство със застрахована при ответника гражданска отговорност. За да постанови решението си, въззивният съд въз основа на анализ на събраните доказателства е приел, че не е налице виновно поведение на застрахования водач, а причина за произшествието е поведението на пострадалия, който, управлявайки велосипед, е нарушил чл. 80, т. 2 ЗДП, като се е движил в зоната на платното за насрещно движение, а за застрахования водач, управлявал автомобила със скорост в рамките на разрешената, ударът е бил непредотвратим. В изложението по чл. 280 ГПК относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа, че в въззивният съд не е приложил чл. 20, ал. 1 ЗДП, доколкото от събраните доказателство е установено, че причина за произшествието е непредприемането от страна на застрахования водач на възможна маневра, както и че същият е управлявал и с несъобразена скорост – обстоятелство, необсъдено от въззивния съд. Касационно обжалване не следва да се допуска. На първо място, не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК съобразно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК, тъй като не е формулиран от страна на жалбоподателя конкретен правен въпрос, който да е обусловил правните изводи на въззивния съд. Вместо това са изложени оплаквания за необоснованост на фактическите изводи и за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, които обаче, като касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, са извън предмета на настоящата фаза на касационното производство. Независимо от това не са налице и специалните предпоставки предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Извън общите съждения за конституционната роля на Върховния касационен съд и общото възпроизвеждане на текста на т. т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК (и то в отменената редакция на т. 2) конкретни аргументи за обосноваване на някое от основанията за допускане на касационно обжалване не са изложени. С тези мотиви съдът