Определение № 26 от 26.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5118/2021 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.266/19.07.21 по г.д.№.309/21 на АС Варна е потвърдено опр.№.1461/22.04.21 по г.д.№.877/21 на ОС Варна - с което е върната като недопустима искова молба на М. Л. А. и образуваното въз основа на нея производство по г.д.№.877/21 на ОС Варна е прекратено. Постъпила е частна касационна жалба от М. А., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна Частната касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното: С обжалвания акт АС Варна е приел, че първоинстанционното производство е образувано по искове на М. А. срещу В. Б. и М. Б. за прогласяване на нищожност на договор за продажба, инкорпориран в нотариален акт от 20.10.2014 /№.48, т.ІІІ, рег.№.7460, д.448 за 2014/-с твърдения, че същият прикрива уговорка, съгласно която при неизпълнение на задължението за връщане на заем кредиторът ще остане собственик на имота, евентуално за разваляне-поради неизпълнение на задължението за плащане на цената. Проследил е постановените във връзка с горепосочения договор съдебни актове. Посочил е, че с решение №.98/21.05.19 по г.д.№.2853/18 на ВКС, ІІІ ГО, е обезсилено решение №.37/27.03.18 по г.д.№.71/18 на АС Варна и реш.№.1742/20.11.17 по г.д.№.835/16 на ОС Варна с оглед наличие на сила на пресъдено нещо като пречка за разглеждане на предявения иск за нищожност; предмет на разглеждане пред двете инстанции е бил предявен от М. А. срещу В. Б. и М. Б. иск за прогласяване на нищожност на горепосочения договор, инкорпориран в нотариален акт №.48 /чрез който ищцата е прехвърлила на ответника по време на брака му с ответницата недвижим имот/- основан на твърдения, че същият прикрива договор за прехвърляне на недвижим имот за предварително уговорено удовлетворение на ответника по договор за заем от 30.06.14-по чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД и чл.152 ЗЗД; касационната инстанция е констатирала, че правото на ищцата да претендира нищожност е преклудирано с решение №.69/26.01.17 по г.д.№.1195/16 по описа на АС Варна - тъй като със същото вече е установено по съдебен ред, че договорът е възпроизвел действие, респективно, че същият е действителен и дългът по него е частично погасен, посредством даване вместо изпълнение; съдът изрично е отбелязал, че зачитането на факта на даване вместо изпълнение е обхванато от силата на пресъдено нещо, но това не означава, че се предава сила на пресъдено нещо на мотивите. Въззивната инстанция е отразила е, че съгласно т.18 от ТР №.1/4.01.01 по тълк.д.№.1/01 „със СПН се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото; с решението съдът подвежда фактите под правната норма и ги обявява в диспозитива като правни последици, които се ползват със СПН; затова диспозитивът на решението представлява източника на СПН; мотивите към решението не са част от него“; те, обаче се ползват с доказателствена сила. Съдът е отбелязал /цитирайки съответни решения/, че съдебната практика приема, че с такава сила се ползва констатацията относно спорното материално право с белезите, които го индивидуализират-правопораждащи юридически факти, съдържание, субекти и правно естество; спорното материално право, по което съдът се е произнесъл, и на предявеното основание; спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, съответно предмет на решението. Касаторът се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка със следните въпроси: 1.“Формира ли СПН съдебен акт /определение или решение/, с което спорът не се разрешава по същество, а производството се прекратява, като при това въпросът по необходимост се отнася до силата на мотивите към акта, а не до неговия диспозитив, тъй като прекратяването на едно производство може да бъде постановено по неизброимо много причини /т.6 ТР 7/31.07.17 по т.д.№.7/14/; 2.“Формират ли изводите по фактите и по преюдициалните правоотношения в мотивите към съдебното решение СПН? Може ли да се приеме, че даден въпрос е включен в предмета на делото, ако никоя от страните не е въвела твърдения, за да повдигне такъв въпрос, и то само защото съдът бил направил някаква, при това констатация, относно факт, а не относно права?“ /т.18 ТР 1/4.01.01 по т.д.№.1/00, ОСГК, реш.№.19/30.05.11 по г.д.№.262/10, ІІ ГО/; 3. „Следват ли някакви преклузии за ответника от констатациите в мотивите към решението по отхвърлен иск?“ /чл.280 ал.1 т.3 ГПК/. Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изведените от касатора въпроси не са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала изрични мотиви в тази връзка-като същевременно част от тях съдържат и условие, което не е било прието за установено от съда. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР №.1/09 от 19.02.10, ОСГТК/. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска. Само за пълнота следва да се отбележи, че основанието за прекратяване на производството поради недопустимост е първото постановено влязло в сила решение между страните - по спора във връзка с претенцията по чл.240 ЗЗД /разрешен с решение №.69/26.01.17 по г.д.№.1195/16 по описа на АС Варна/; в рамките на същия настоящата ищца -тогава ответник, е следвало да изчерпи възраженията си във връзка с действителността на процесния договор, респективно неизчерпаните тогава такива не биха могли да бъдат релевирани сега предвид преклудирането им. Мотивиран от горното, ВКС, състав на Трето гражданската отделение,