Определение № 47 от 17.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 2650/2018 г.

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на РОМЕКС ИНС ЕООД /н/, чрез управителя П. Г. Б., приподписана от процесуален пълномощник, срещу определение № 281 от 27.06.2018 г. на Пловдивския апелативен съд по в.ч.т.д.№ 342/2018 г., с което е потвърдено разпореждане № 1206 от 20.02.2018 г. за връщане на въззивна жалба вх.№ 37875/14.12.2017 г., подадена от РОМЕКС ИНС ЕООД против решение № 524/21.11.2017 г. на Пловдивския окръжен съд по т.д.№ 777/2016 г., поради неотстраняване на нередовностите й – чл.262 ал.2 т.2 ГПК. В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на определението и се претендира неговата отмяна. Искането за допускане на касационно обжалване се основава на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по следните въпроси: 1/ Следва ли несъстоятелният търговец да заплаща държавни такси за разглеждане на искове пред съдилищата в страната, в случай, че управителят е лишен от правомощия да се разпорежда със суми от масата на несъстоятелността и не е назначен нито временен, нито постоянен синдик на търговското дружество; 2/ В кои производства, след като е обявен в несъстоятелност, несъстоятелният търговец следва да заплаща държавна такса за разглеждане на предявени искове, респ. въззивни и касационни жалби по дела, по които е страна. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, ТК, второ отделение съобрази следното: Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК, против подлежащ на обжалване акт на въззивен съд. За да потвърди обжалваното разпореждане за връщане на въззивната жалба, съставът на апелативния съд е преценил, че съобщението до жалбоподателя с указанията на съда за представяне в едноседмичен срок на доказателства за внесена държавна такса за въззивното обжалване в размер на 25 лв., както и на препис от жалбата за насрещната страна, е било редовно връчено на 16.01.2018 г., като в съобщението са посочени и последиците от неизпълнение на указанията. В предоставения за отстраняване на нередовностите срок жалбоподателят е бездействал, поради което правилно е приложена нормата на чл.262 ал.2 т.2 ГПК. Отстраняването на нередовностите едновременно с подаване на частната жалба против разпореждането за връщане е преценено като ирелевантно. На последно място е посочено, че фактът на откриване на производство по несъстоятелност по отношение на жалбоподателя с решение № 47 от 15.01.2018 г. по т.д.№ 1/2017 г. на ОС - Видин сам по себе си не го освобождава от задължението за внасяне на държавна такса по делото, а още по-малко е относим към задължението по чл.261 т.1 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че въззивното определение не следва да се допусне до касационно обжалване, по следните съображения: Частният жалбоподател не е формулирал правен въпрос от значение за обжалвания от него краен резултат, съобразно изискването на чл.280 ал.1 ГПК вр. чл.274 ал.3 ГПК и дадените с ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010 г. задължителни указания в тази връзка, който освен това да отговаря и на условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Поставеният първи въпрос е относим към искане за освобождаване от държавна такса, каквото не е било направено в срока за поправяне пороците на въззивната жалба, а вторият въпрос е общо формулиран, като за него важат нормите на чл.620, чл.649 ал.6 и чл.694 ал.7 ТЗ. На последно място, въпросите не са относими към приетото от въззивния съд, че жалбоподателят не е отстранил в законоустановения срок по чл.262 ал.1 ГПК и нередовността по чл.261 т.1 ГПК за представяне на препис от въззивната жалба, което само по себе си е достатъчно основание за постановяване на разпореждане за връщането й. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение