Определение № 364 от 27.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 2358/2013 г.

Производството е по чл. 282 ал.2 ГПК. Подадена е молба от [фирма], чрез пълномощник адв. Д. С., с представено доказателство за упълномощаването му от представляващия дружеството управител Б. В., за спиране изпълнението на решение на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ – Г състав, постановено на 28.03.2013 год. по гр.д. № 13716 / 2012 год., с което и след отмяна на решение от 19.04.2012 год. по гр.д.№ 33 383 / 2011 год. на СРС, 77 състав, молителят е осъден да заплати на [фирма] сумата от 22 883,21 лева, на основание чл.79 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху същата, от предявяването на исковата молба до окончателното й заплащане, както и сумата от 602,94 лв., на основание чл.86 ал.1 ЗЗД. Дължимата съгласно чл.282 ал.2 т.1 ГПК парична гаранция, съизмерима с присъдения общ размер по двете главници - 23 486,15 лева, е внесена по сметката за обезпечения на ВКС на 22.05.2013 год.. Сумата е надвнесена, вероятно и за частта по присъдените в тежест на молителя разноски, на основание чл.78 ал.1 ГПК, които не са предмет на настоящата молба. При така установените обстоятелства настоящият състав приема, че искането за спиране е основателно. Налице е невлязло в сила осъдително въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.2 ГПК. Касационната жалба е подадена / вх. № 51 684 от 30.04.2013 год. /, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, считано от уведомяване на страната, с връчване препис от обжалваното решение - на първи април 2013 год. и е редовна от външна страна, съгласно изискванията на чл.284 ГПК. Внесено е съответно по размер, съгласно чл. 282 ал. 2 т.1 ГПК, обезпечение. Предвид изложените съображения и на основание чл.282 ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение