Определение № 688 от 16.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4476/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С въззивно решение № 806 от 03.06.2022 г., поправено с решение № 859 от 10.06.2022 г. по в.гр.д. № 2177/2021 г. на Софийския апелативен съд е отменено решение № 260574 от 27.01.2021 г. по гр.д. № 17242/2018 г. на Софийски градски съд в частта, с която е било признато за установено по отношение на ответника Столична община, че ищецът „А.-Проекти“ Е. е собственик на рекламни съоръжения, поставени на стълбове на уличното осветление на територията на Столична община и на основание чл. 108 ЗС Столична община е била осъдена да предаде на ищеца разликата над 89 бр. до 157 бр., и в отменената част е постановено друго, с което искът на „А.-Проекти“ Е. против Столична община за ревандикация на рекламни тела над 89 бр. до 157 бр. е отхвърлен като неоснователен. Със същото решение е потвърдено решението на Софийски градски съд в частта, с която е признато за установено по отношение на Столична община, че ищецът „А.-Проекти“ Е. е собственик на 89 бр. рекламни съоръжения, поставени на стълбове за осветление на територията на Столична община и Столична община е осъдена да предаде на ищеца владението върху тях. Потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от ответника „С.“ Е. против „А.-Проекти“ Е. насрещен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на 14 100.48 лв., която сума е съизмерима с наемната цена за складова площ от 40 кв.м, в която са съхранявани 40 бр. съоръжения на ищеца „А.-Проекти“. Първоинстанционното решение е отменено и в частта за разноските и е постановено друго, с което Столична община е осъдена да заплати на „А.-Проекти“ Е. разноски за двете инстанции в размер на 5 058.76 лв; „А.-Проекти“Е. е осъдено да заплати на Столична община деловодни разноски за двете инстанции в размер на 4 784.14 лв., а на „С.“ Е. – деловодни разноски за двете инстанции в размер на 7 006.06 лв. „С.“ Е. е осъдено да заплати на „А.-Проекти“ Е. деловодни разноски за двете инстанции по предявения насрещен иск в размер на 953.01 лв. Отменено е първоинстанционното решение и в частта, с която „А.-Проекти“ Е. е осъдено да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за разликата над 1 776.44 лв. до 4 721.47 лв. В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационни жалби от ищеца „А.-Проекти“ Е. и от ответника Столична община. В касационната жалба на „А.-Проекти“ Е. са наведени доводи за неправилност на решението в частта, с която искът за ревандикация е отхвърлен за разликата над 89 бр. рекламни съоръжения, като се твърди, че в тази част същото е постановено в нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че за да упражни правото си на иск по чл. 108 ЗС ищецът е следвало да покани ответника да му бъдат върнати всички табла и поради това е отхвърлил иска за таблата, за които ищецът не е отправил покана за връщане. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване като постановено в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 5/2017 г.на ОСГТК; решение № 156/1985 г. на ІІ г.о. Поставя и въпроса дали за да бъде уважен иск по чл. 108 ЗС ищецът кредитор е следвало да покани ответника-длъжник, за да направи задължението му за предаване на вещите за изискуемо, или обратно - същото е било изначално изискуемо от момента на принудителното премахване/ на рекламните съоръжения/ и ответникът е следвало да отправи покана до кредитора, за да го постави в забава. Счита, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовава се и на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК- очевидна неправилност. В касационната жалба, подадена от Столична община, са развити подробно оплаквания за недопустимост на въззивното решение, евентуално за неправилност на същото поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд се е произнесъл „свръх петитум“ по един непредявен иск, тъй като е индивидуализирал вещите, предмет на спора за собственост, по служебен почин и за пръв път в своето решение. На следващо място поддържа, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба в която движимите вещи, предмет на иска по чл. 108 ЗС не са били надлежно индивидуализирани. Сочи, че в нарушение на задълженията си като въззивна инстанция съдът не е обсъдил и не е дал отговор на заявените с въззивната жалба оплаквания, не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и не е мотивирал изводите си по спора. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК е направено искане за допускане на въззивното решение до касационно обжалване за проверка на неговата допустимост, а също и на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Във връзка с чл. 280, ал.1, т.1 ГПК са поставени следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават и доказателствата за тях. 2. Обосновава ли направено от ответника признание, че ищецът е собственик, основателност на иск с правно основание чл. 108 ЗС и може ли само въз основа на същото искът да бъде уважен. С оглед основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК са формулирани въпросите: 1. Следва ли изпълнението на задълженията на административния орган по чл. 57а ЗУТ по премахване и съхранението на незаконни съоръжения да се счита като незаконно своене на чужда вещ по смисъла на чл. 108 ЗС. 2. Задължен ли е административният орган в производството по чл. 57а ЗУТ да покани по специален ред и в специална форма, и съответно - да предаде по специален ред и в специална форма, на лицето, незаконно поставило преместваем обект и отказало доброволно да премахне същия, премахнатите по принудителен ред вещи. Ако да, какъв е характерът на това задължение - търсимо или носимо. Изисква ли се специална форма за извършване на същото. За доказване на предаването изисква ли се специална форма на доказване или са допустими всички доказателствени средства по ГПК. 3. Носи ли отговорност административният орган по чл. 57а ЗУТ за целостта и изправността на демонтирани вещи, премахнати по принудителен ред. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Съдът е бил сезиран с иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на 188 бр. рекламни касети, за които ищецът е твърдял да са били поставени от него на стълбове на уличното осветление в [населено място], на основание сключен със Столична община договор от 17.03.2008 г. и допълнителни споразумения към него, които рекламни касети са били принудително премахнати от Столична община през 2015 г. чрез нает от нея изпълнител, въз основа на издадени от директора на Дирекция „Общински строителен контрол“ общо 25 бр. заповеди за премахване на рекламните съоръжения. Твърдял е, че след демонтажа рекламните касети не са били предадени на ищеца като техен собственик, а се държат от Столична община чрез „С.“ Е.. Отправеното до съда искане е за солидарно осъждане на ответниците Столична община и „С.“ Е. да му предадат тези 188 бр. рекламни касети, а в случай, че същите липсват или са унищожени, да му заплатят тяхната пазарна стойност в размер на 30 000 лв. С определение от 16.10.2020 г. по гр.д. № 17242/2018 г. на Софийски градски съд е допуснато увеличаване размера на евентуалния иск за заплащане пазарната стойност на вещите от 30 000 на 150 000. Съгласно чл. 280, ал.3, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 20 000 лв. за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. При иск за ревандикация на множество движими вещи е налице обективно кумулативно съединяване на искове, при което меродавна за допустимостта на касационното обжалване е цената на всеки един иск поотделно, определена по правилото на чл. 69, ал.1,т.1 ГПК, която съвпада с пазарната цена на вещта. Макар и предявени с една искова молба, всеки от тези искове е самостоятелен- за някои от вещите искът може да бъде уважен, а за други - отхвърлен. В случая пазарната цена на всички заявени за ревандикация 188 бр. рекламни касети след предприетото от ищеца изменение на иска в последното съдебно заседание пред първата инстанция е 150 000 лв., което означава, че пазарната цена на всяка една от вещите е средно 797.87 лв. Според назначената по делото съдебно оценителна експертиза, към 2015 г., когато рекламните съоръжения са демонтирани, всяко едно от тях е струвало 1 577.50 лв. Следователно, и в двата случая цената на всеки един от обективно съединените искове / общо 188/ е под предвидения в чл. 280, ал.3, т.1 ГПК минимален размер за обжалваемост пред касационната инстанция. С оглед на това двете касационни жалби се явяват процесуално недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане. Водим от гореизложеното съдът