Определение № 28 от 19.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 12/2012 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 вр. чл.280 ал.2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на [фирма] срещу въззивното Определение № 302 от 03.11.2011 год. по ч.гр.д.№ 460/2011 год. на Смолянския окръжен съд. С него е потвърдено определението от 28.09.2011 год. по гр.д.№ 496/2010 год. на Маданския районен съд, с което е спряно производството по предявения от [фирма] срещу А. А. К. и Алтенка А. С. иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД с цена 6807.10 лв. Становището на съдебния състав е, че частната касационна жалба е недопустима, поради ограничението на чл.280 ал.2 ГПК към който препраща чл.274 ал.3 ГПК. ВКС е сезиран с частна касационна жалба срещу определение по търговско дело по спор с цена на иска по-малка от 10000 лв. Съобразно изменението на чл.280 ал.2 ГПК (ДВ бр.100/21.12.2010 год.), производството по тези дела е двуинстанционно. Делото е търговско, поради обстоятелството, че правата на ищеца [фирма] се основават на твърдението му, че има качеството на кредитор по възникнало парично задължение на ответниците по силата на договор за банков кредит. Ще следва да се отбележи, че както първоинстанционното, така и въззивното определения са постановени при действието на новата редакция на чл.274 ал.4 ГПК. Неправилното посочване в диспозитива на въззивното определение, че то подлежи на касационен контрол, не създава висящност на спора. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.