Определение № 2853 от 29.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1711/2026 г.

допуснато от ответника съществено нарушение на правна норма на общностното право, която предоставя права на частноправни субекти;

вид и размер на настъпилите вреди;

пряка причинно-следствена връзка между нарушението на правото на ЕС и твърдените вреди. В случая се твърди, че е налице нарушение на правото на ЕС, тъй като Е.М. не е бил допуснат да гласува в парламентарните избори от 04.04.21. Намерено е, че посоченото в исковата молба нарушение на чл.3 от Протокол №.1 към ЕКПЧ не може да обуслови уважаването на иск за вреди поради нарушение на правото на ЕС, каквото се поддържа, тъй като ЕС не е страна по ЕКПЧ и към момента този международен договор не е част от правото на ЕС - със свое Становище №.2/13 от 18.12.14 СЕС изрично е постановил, че споразумението за присъединяване към ЕКПЧ не е съвместимо с основните договори на Съюза. Изброените в исковата молба норми от правото на ЕС, които се твърди, че са нарушени от ответника, не предвиждат право на гражданите на държавите членки от ЕС да гласуват в изборите за национални парламенти /видно от чл.20 § 2 т.„б“ ДФЕС, чл.39 и чл.40 ХОПЕС в общностното право е регламентирано правото на гражданите на ЕС да избират и да бъдат избирани за представители в Европейския парламент, както и да участват в общинските избори в държавата, в която пребивават, като гражданите на тази държава; останалите избирателни права са предмет на уредба на националното право на отделните държави членки на ЕС/. От друга страна принципът за равенството, закрепен в чл.2 ДЕС и чл.20 ХОПЕС, предполага забрана за това сходни ситуации да се третират по различен начин, освен ако това е обективно оправдано /т.129 от реш. от 12.07.01 по дело С-189/01 на СЕС, т.13 от реш. от 21.02.90 по дело С-267/88 на СЕС, т.97 от реш. от 19.11.98 по дело С-150/94 на СЕС/; сам по себе си, обаче, той не изключва възможността някои от правата на гражданите да могат да бъдат ограничавани, за да се постигне легитимна цел, каквато е защитата на обществения интерес и правата на другите граждани. Абсолютно недопустимо е и никоя цел не може да оправдае ограничаването на личните права на гражданите, които са изконно присъщи на всяко човешко същество и гарантират свободното съществуване на личността (напр. право на живот, на лична свобода и неприкосновеност и т.н.)., но по отношение на политическите права, които създават възможност за участие в политическия живот и управлението на страната (право на избор, на участие във формите на пряката демокрация, на сдружаване и др),въвеждането на ограничения е допустимо; чл.52 § 1 ХОПЕС също предвижда, че правата по Хартата могат да се ограничават, доколкото ограничението е предвидено в закон и зачита основното съдържание на регламентираните права и свободи. Съдът се е позовал на Решение от 06.10.15 на СЕС по дело С 650/13 - с което в т.52 от мотивите е разяснено, че чл.39 ХОПЕС допуска чрез законодателството на държавите членки на ЕС да се изключат по силата на закона лицата, които са осъдени за тежки престъпления, от кръга на лицата, които имат право да избират в изборите за Европейски парламент, и е посочил, че при това положение, след като ограничения в активното избирателното право са допустими във връзка с изборите за представители в Европейския парламент, то такива могат да бъдат въвеждани и за изборите за националните парламенти на отделните държави членки. В българското право ограничение на избирателното право за лишените от свобода е предвидено в чл.42 от Конституцията на РБ. То не поставя под въпрос самото избирателно право като такова, а настъпва при определени условия и поради поведението на самото лице, което е лишено от свобода за извършено престъпление; по същество ограничението на избирателното право по чл.42 КРБ цели да гарантира „личната способност на всеки да бъде избирател, т.е. за осигуряване реалното упражняване на избирателното право“ /решение №. 4/04.05.11 по к.д.№.4/11 на КС на РБ/; с преустановяване на изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ поради изтичане на срока му, амнистия или помилване гражданите възстановяват възможността да упражняват избирателното си право. Не е констатирано нарушение на основния за правото на ЕС принцип на равенството - и е посочено, че такова би било налице, ако друго от лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, е било допуснато до участие в парламентарните избори от 4.04.21, а такава възможност е била отказана на Е. М.. Отразено е и, че практиката на ЕСПЧ, на която ищецът се позовава /К. и С. с/у България, Т. и други с/у България/ не е относима към предявения иск за обезщетяване на вреди поради допуснато съществено нарушение на правото на ЕС, тъй като ЕС не е ратифицирал ЕКПЧ и не е страна по нея. Доколкото в случая не се установява нарушение на норма от правото на ЕС, чрез която се регламентират права в полза на частноправни субекти, то не следва да се проверяват налице ли са останалите елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по чл.4 § 3 ДЕС вр. чл.2в ЗОДОВ. При тези обстоятелства предявения иск е намерен за неоснователен. Съгласно чл.280 ГПК решението подлежи на касационно обжалване ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и общо на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Изложението на същия, обаче, не съдържа правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице общо позоваване на основанието на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, без да се посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вместо такъв касаторът излага твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт и на процедиране на НС. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване - при евентуално разглеждане на жалбата по същество. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в жалбата. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР №1/09 от 19.02.10, ОСГТК/, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване при условията на тази разпоредба не може да се допусне. Само за пълнота следва да се посочи, че в случая претенцията е предявена като такава за обезщетяване на неимуществени вреди от нарушаване на правото на ЕС. В разглежданата хипотеза, обаче, цитираните от ищеца разпоредби от общностното право касаят правото на гражданите на ЕС да избират и да бъдат избирани за представители в Европейски парламент, респективно да участват в общинските избори на държавата, в която пребивават, като гражданите на тази държава – но не и избори за национални парламенти. Същевременно, за да може ищцовата страна да се позовава на Хартата, трябва да е приложимо правото на ЕС, какъвто, както вече беше посочено, не е разглеждания случай. От друга страна, доколкото ЕС не е страна по ЕКЗПЧОС, твърдяното нарушение на чл.3 Протокол 1 не може да обуслови уважаване на иск за вреди от нарушение на правото на ЕС – какъвто е предявеният и съответно същият предопределя предмета на делото. Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика /изложени са подробни мотиви, в това число евентуални такива за неоснователност на претенцията/ - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.