Определение № 3203 от 29.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 819/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу решение № 440 от 23.11.2023г. по в.гр.д. № 495/2023г. на Окръжен съд – Перник.

С решението е потвърдено решение № 531 от 19.05.2023г. по гр.д. № 6272/2022г. на Районен съд – Перник в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 422, ал. 1 от ГПК на касатора срещу В. Х. Т. за установяване на вземания по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15900804 от 11.04.2018г. - за сумата от 12 812. 86 лева, представляваща разликата над сумата от 3 427. 24 лева до пълния предявен размер от 16240. 10 лева главница и за сумата от 5 003. 18 лева обезщетение за забава за периода от 21.05.2018г. до 24.10.2022г. За вземанията, прехвърлени от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Клон България в полза на касатора, е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 28.10.2022г. по ч.гр.д. № 5589/2022г. на Районен съд – Перник.

В частта, с която установителните искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК са били уважени съответно за сума от 3 427. 24 лева главница, със законна лихва за забава от 27.10.2022г. до окончателното плащане, като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила.

Оплакванията на касатора са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Неправилно въззивният съд е счел процесния договор за кредит за недействителен и е приложил разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. В съответствие с изискванията на закона процесният договор е изготвен и подписан на български език, като в него ясно е посочено каква сума се отпуска, каква сума и при какви условия следва да се върне. Не са нарушени и разпоредбите на чл. 11, ал. 1 от ЗПК. Необходимостта погасителният план за съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяване на главницата и лихвата, законът изисква при кредити, дължими при различни лихвени проценти. В случая кредитът е сключен при фиксиран лихвен процент. Изискването към съдържанието на погасителния план е изпълнено. В него са посочени размерът на погасителните вноски, броят, периодичността и датите на плащане. ЗПК изисква да се посочат не всички разходи, част от ГПР, а допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Думата „допускания“ се използва в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи. В случая е приложимо едно допускане – че договорът ще е валиден за целия си срок, и то е посочено в договора. Няма изискване да бъде посочен математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото материалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, актове на Съда на Европейския съюз, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните въпроси са:

1. Трябва ли да има подробна разбивка на вноските в погасителния план за кредит, сключен при фиксиран лихвен процент за срока на договора, или е достатъчно да са посочени размерът на погасителните вноски, броят, периодичността и датите на плащане?

Касаторът се позовава на решение № 106 от 03.06.2022г. по гр.д. № 3253/2021г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и решение № 50174 от 26.10.2022г. по гр.д. № 3855/2021г. на ВКС, ГК, ІV г.о., както и на практиката на Съда на Европейския съюз по приложението на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламенти на Съвета от 23 април 2008г. (решение на СЕС от 05.09.2019г. по дело С-331/18 и решение на СЕС от 09.11.2016г. по дело С-42/15). Счита, че практиката на съдилищата в страната по въпроса е противоречива и въпросът е също от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

2. За да бъдат изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в частта относно посочване на взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР, достатъчно ли е те да бъдат единствено изброени или е необходимо в договора за кредит да е включена формулата от приложение № 1 към ЗПК и в нея да са нанесени взетите предвид общи положения и допълнителни допускания от конкретния договор за кредит?

Във връзка с въпроса касаторът сочи решения на съдилища в страната, като счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

От насрещната страна по жалбата В. Х. Т. не е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и е допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост на въззивното решение или негова очевидна неправилност, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 25.10.2022г. касаторът е поискал издаване на заповед за изпълнение срещу В. Х. Т. за вземания на дружеството по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15900804 от 11.04.2018г. Договорът е бил сключен с БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Клон България, но вземанията са били прехвърлени на касатора съгласно Приложение № 1 от 13.05.2019г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г. Съгласно заявлението са били претендирани 16 240. 10 лева главница за периода от 20.05.2018г. до 20.04.2026г. след обявяване на кредита за предсрочно изискуем, считано от 17.05.2019г. и 5 003. 18 лева обезщетение за забава от 21.05.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда (освен периода на действие на ЗМДВИПОРНС), със законната лихва до окончателното плащане. Въз основа на подаденото заявление е било образувано ч.гр.д. № 5589/2022г. по описа на Районен съд - Перник, по което на 28.10.2022г. е била издадена Заповед по чл. 410 от ГПК за всички претендирани вземания.

След подадено от длъжника В. Х. Т. възражение по чл. 414 от ГПК, въз основа на искова молба на касатора е било образувано гр.д. № 6272/2022г. по описа на Районен съд – Перник. С решението си по делото съставът на съда е приел за дължима от В. Х. Т. главница в размер на 3 427. 24 лева, със законна лихва за забава от 27.10.2022г. до окончателното плащане.

По конкретно е било прието, че на 11.04.2018г. между В. Х. Т. и БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Клон България е бил сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15900804, към който са приложими правилата на ЗПК. Съгласно договора (параметри и условия и погасителен план) общият размер на кредита е бил 16 400 лева. Уговорена е била застрахователна премия от 5 904 лева и 574 лева такса ангажимент. Таксата ангажимент (дължима, за да бъде сключен договорът при фиксиран лихвен процент) е била платима при усвояване на кредита. Общата стойност на плащанията е била 33 164. 16 лева, при 15.94% годишен процент на разходите и 13.79% лихвен процент. За цялата тази сума в договора за потребителски кредит е било предвидено, че ще бъде платена за период от 20.05.2018г. до 20.04.2026г. на 96 равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 345. 46 лева. При забава на една или повече месечни погасителни вноски е било дължимо обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва. Уговорена е била и предсрочна изискуемост на кредита.

Кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем в целия си размер, считано от 17.05.2019г. Междувременно вземанията на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Клон България по договора са били прехвърлени на касатора (Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г. с Приложение № 1 от 13.05.2019г. към него).

Съгласно заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, възприето от състава на първоинстанционния съд изцяло, на 12.04.2018г. на В. Х. Т. е била предоставена сума от 15 826 лева (16 400 лева минус 547 лева удържана такса ангажимент). Преди и след цесията (за период от 28.05.2018г. до 29.06.2019г.) той е платил съответно 2 072. 76 лева и 10 900 лева или общо 12 972. 76 лева. Първоначално от касатора са били приети за погасявани главница, договорна лихва и застраховка (със сумата от 2 072. 76 лева). В последствие със сумата от 10 900 лева са били приети за погасени остатъкът от договорната лихва и лихва за забава до 13.05.2019г. и след това до 21.12.2022г. Или, съгласно приетите от касатора погашения, остатъкът от главницата и застраховката е бил 16 240 лева, а от лихвата за забава 4 819. 24 лева.

При тези възприети от първоинстанционния съд фактически обстоятелства, е бил направен извод, че договорът за потребителски кредит е недействителен. Той е бил сключен в противоречие с императивните норми на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Съдът следи служебно за съблюдаването им. Договорът не е бил сключен по ясен и разбираем начин. От него не става ясно по какъв начин потребителят издължава сумата, заплатена от кредитора на застрахователя за застрахователна премия, както и включена ли е тя е годишния процент на разходите, съответно в погасителната вноска. Не са били посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Не е била посочена последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. От заключението на вещото лице се установява, че заплатените от ответника погасителни вноски са разпределени за погасяване на застрахователната премия, договорна лихва и главница. Неспазването на посочените изисквания съгласно чл. 22 от ЗПК е основание за недействителност на договора. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не е лихва или други разходи. При възприемане на чистата стойност на кредита от 16 400 лева и приспадане на платените 12 972. 76 лева, като дължима от ответника е била приета сумата от 3 427. 24 лева, със законната лихва за забава от 27.10.2022г. до окончателното плащане. В останалата част исковете са били отхвърлени.

Фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд са били изцяло възпроизведени от състава на Окръжен съд – Перник в мотивите към решението му. По въззивна жалба на касатора въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлителната му част.

С оглед мотивите на въззивния съд в решението му и споделените изцяло фактически и правни изводи на първоинстанционния съд, поставените два материалноправни въпроса не са от значение за изхода на делото, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – част от правния спор и обусловили изводите на въззивния съд.

Първият въпрос касае хипотезата на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК - дали като условие за издължаване на кредита в договора за потребителски кредит следва да се посочи последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, щом не се касае за различни лихвени проценти, при които са дължими сумите, а за фиксиран лихвен процент за целия срок на договора. Вторият въпрос е свързан с приложението на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК – как, с оглед задължителното съдържание на договора за потребителски кредит, следва да бъдат изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в частта относно посочването на взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР. За да приеме, че договорът за потребителски паричен кредит № PLUS-15900804 от 11.04.2018г. е недействителен обаче въззивният съд е приел освен, че не са неспазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, още и нарушение на изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК – поради това, че договорът не е сключен по ясен и разбираем начин. Възприета е неяснота относно издължаването на сумата за застрахователна премия (включена ли е тази сума в годишния процент на разходите, съответно в погасителната вноска). В касационната жалба липсват конкретни оплаквания срещу този извод на въззивния съд. Оплакванията са общи - за договор, изготвен и подписан на български език, с посочване каква сума и при какви условия трябва да се върне. Няма и формулиран в тази връзка въпрос.

Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като израз на диспозитивното начало в гражданския процес и този въпрос не може да се извежда от съда. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, а непосочването на такъв въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В този смисъл е разрешението по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ.

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд – Перник.

Воден от горното съдът