Определение № 1506 от 27.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2173/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 4750/13.03.2024 г. на Я. Б. Д., Л. С. П. и Д. Я. К. и К. К. Д., лично и в качеството на процесуален представител на останалите касатори, срещу въззивно решение № 85/25.01.2024 г. по в. гр. д. № 2009/2023 г. на Окръжен съд – Бургас. В касационната жалба се поддържа, че решението е незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: Длъжен ли е съдът да спре производството и да сезира разследващите органи, когато при разглеждането на делото свидетели на страните дадат взаимоизключващи се показания относно факт с правно значение за изхода на делото. Ответникът по касация С. Г. П., [населено място], чрез адвокат П. Г., е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Касационната жалба e подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение № 1516/07.07.2023 г. по гр. д. № 4779/2022 г. на Районен съд – Бургас, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 1795 от 22.08.2023 г., с което е отхвърлен искът на К. К. Д., Я. Б. Д., Л. С. П. и Д. Я. К. по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване за установено по отношение на С. Г. Паунова, че на основание продължило повече от 10 години давностно владение ищците са съсобственици при равни квоти от по 1/4 ид.ч. на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на [населено място], с площ от 529 кв.м., с адрес: [населено място], местност „К.“. Решението е постановено при участието на К. А. П. – трето лице помагач на ответницата. Въззивният съд е приел за установено, че ищците К. Д., Л. П. и Д. К. са собственици на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор *****, намираща се в имот, съседен на процесния имот. Ищцата Я. Д. е носител на пожизнено право на ползване на самостоятелен обект в сградата. Представено е решение на Общинска служба по земеделие и гори – гр. Созопол от 2007 г., от съдържанието на което се установява, че третото лице-помагач К. П. е придобила по реституция правото на собственост върху процесния поземлен имот. Впоследствие с договор за покупко-продажба от 10.09.2021 г. е продала имота на ответницата С. П. Ищците се позовават на изтекла придобивна давност от октомври 2007 г. до октомври 2017 г. върху спорната земя. За безспорно между страните е прието, че през октомври 2022 г. ищците са извършили действия по поставяне на ограда в имота, а като спорен е посочен въпросът дали процесното място е било оградено преди това. За изясняване на релевантните факти и обстоятелства са разпитани множество свидетели. Според свидетелите на ищците имотът е ограден и недостъпен за външни лица от 2007 г., а през м. октомври, 2022 г. е извършена подмяна на вече съществуващата ограда. Свидетелите, посочени от ответницата и третото лице-помагач, са заявили, че ограда е поставена едва през 2022 г. Съдът е отбелязал, че всички свидетели на ищците и трима от четиримата свидетели на ответниците са заинтересовани. С. Д. е заинтересован, тъй като ползва вилата на ищцата К. Д. за почивка през почти целия летен сезон и е управител на „Кей Енд Кей Консултинг“ ООД, чийто едноличен собственик на капитала е ищцата Д.. Свидетелят Я. Я. е заинтересовано лице, доколкото също ползва ищцовата вила за почивка през летния сезон, а и развива адвокатска дейност съвместно с ищцата К. Д.. Разпитаният свидетел И. Д. е съпруг на ищцата Я. Д., а свидетелят Т. П. е син на третото лице-помагач, поради което техните показания също следва да бъдат преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК. За заинтересован са счетени и свидетелите А. М. и Н. П. съответно пълномощник на третото лице-помагач при изповядване на прехвърлителната сделка и майка на ответницата С. П.. Съдът е посочил, че съобразно практиката на ВКС, показанията на заинтересованите свидетели могат да се взимат предвид, но следва да се преценяват със засилена критичност и с оглед всички други доказателства по делото. При тяхната преценка съдът следва да обсъди на първо място установява ли се противоречие в показанията и след това да прецени казаното от кои свидетели следва да приеме за достоверно и по какви съображения. След анализ е прието, че показанията на свидетелите Д., Я. и Д. са противоречиви. Д. е свидетелствал, че оградата от 2022 г. е същата като видяната от него през 2009 г., а впоследствие е заявил, че оградата е сменена „може би от есента“ и на същото място е поставена ограда, която е по-висока от старата. Свидетелят Я. сочи, че преди 10 години имотът е засипан с чакъл от притежателите на имоти на вилата и В. от съседния имот, а в края на разпита казва, че не знае кой е извършил това действие. И. Д. от своя страна разказва, че от 18 години той, Я. Я., Л. и Д. почистват и ползват имота, след това сочи, че Я. Я. не е участвал в почистването и облагородяването на имота, а впоследствие се поправя, казвайки, че Я. „може и да е участвал“. Тези противоречия в показанията наред със заинтересоваността им, разколебават достоверността на изложените факти. Показанията на тримата свидетели противоречат и на приетите по делото протоколи от 20.01.2020 г. и 10.09.2021 г. за трасиране, означаване и координиране на процесния имот. Прието е, че заградената част от имота е отбелязана на скицата към допълнителното заключение по СТЕ. От скицата в протокола за трасиране е видно, че част от отбелязаните точки се намират в оградения от вещото лице четириъгълник. Съдът е счел, че при това положение не е ясно как геодезистите са извършили заснемането, в случай че достъпът на външни лица до имота е бил ограничен. Показанията на тримата свидетели противоречат и на показанията на единствения незаинтересован свидетел по делото – Н. Х.. Той е посочил, че всяко трето лице е могло да влезе в имота, тъй като е липсвала ограда или препятствие. Кредитирани са показанията и на свидетелите Т. П., Н. П. и А. М., доколкото са подробни, непротиворечиви и се подкрепят взаимно и съответстват на показанията на Х.. Те съответстват и на събраните писмени доказателства: представения протокол за трасиране и подадените от ответницата С. П. през 2022 г. при поставянето на оградата от ищците жалби. За неоснователно е преценено възражението, че не следва да се кредитират показанията на свидетелите П., П. и М., защото не са успели да посочат колко коли могат да паркират едновременно на паркинга. Предположенията на свидетелите не са относими към предмета на спора. Посочено е, че те достатъчно подробно са пресъздали пътя до процесния имот, както и околните сгради и вещите, които се намират в него. При тези фактически данни, съдът е приел, че ищците не са доказали твърденията си, че като собственици на етажи от сграда, находяща се в съседен на процесния имот, са осъществили десетгодишно владение върху последния и са го придобили по давност. От показанията на П., П., М. и Х. е установено, че мястото е ползвано през целия исков период като паркинг от ищците, но също и от ответницата и от множество трети за правния спор лица. Оттук следва, че ищците не са осъществили трайна фактическа власт върху имота с намерение за своене. Самостоятелна фактическа власт е установена едва пред 2022 г., когато за първи път е поставена ограда, ограничаваща достъпа на трети лица. Прието е, че обективният признак на владението изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква владението на собственика. Ето защо, докато процесният имот е ползван безпрепятствено от всякакви лица, вкл. действителните му собственици, упражнената фактическа власт от ищците не следва да се счита за постоянна. Владението им не е било и несъмнено, защото за третите лица, вкл. собственика на имота, не е ясно кое от всички паркиращи автомобилите си лица се домогва да го придобие по давност. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касаторите основания по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касаторите правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Поставеният въпрос не може да обуслови допускане касационно обжалване на въззивното решение. Той е неотносим към решаващите правни изводи на въззивния съд, а касае приложението на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. С оглед на това той не съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно установената практика на ВКС /определение № 589/28.11.2011 г. по ч.гр.д. № 504/2011 г., I г.о./ престъпните обстоятелства са от значение за изхода на делото, когато самото престъпление е елемент от фактическия състав за възникване на спорното материално право, предмет на делото. В случая предмет на делото е правото на собственост върху поземлен имот, поради което за съда не са били налице основания за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Не е налице соченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Обжалвано решение не е очевидно неправилно. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В случая това основание се мотивира с доводи за нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Липсата на сезиране на прокуратурата от страна на въззивния съд за разследване за извършено престъпление по чл. 290 НК на разпитаните по делото свидетели не представлява процесуално нарушение, тъй като въззивният съд не е бил длъжен да стори това. Съдът може да сезира прокуратурата, ако счете че са налице данни за извършено престъпление, вкл. лъжесвидетелстване. Несезирането на прокуратурата не препятства възможността страната сама да сезира прокуратурата за установяване на престъпление по определения в НПК ред /решение № 950/15.01.2010 г. по гр.д. № 1655/2008 г. на ВКС, II г.о./. В заключение в обжалваното решение не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.