Определение № 738 от 05.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1079/2023 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. С определение № 542 от 07.07.2023г. по делото е била върната частната касационна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу определение № 186 от 12.05.2023г. по в.ч.гр.д. № 95/2023г. на Окръжен съд – Кърджали и касационното производство е било прекратено. От съда е било прието, че с оглед цената на исковете – главница и лихви, всеки един до 5 000 лева, въззивното решение, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, би било окончателно и неподлежащо на обжалване пред Върховния касационен съд, поради което не подлежи на касационно обжалване и определението на въззивния съд, с което е потвърдено връщането на исковата молба по делото. Също с определението от 07.07.2023г. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е осъдено да заплати на адв. Т. П. И. сумата от 400 лева възнаграждение за адвокат, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. чл. 78, ал. 4 и чл. 81 от ГПК, за осъществено процесуално представителство на другата страна (И. Б. А.) – подаване на отговор на частната касационна жалба. Размерът на възнаграждението е бил определен при съобразяване на разпоредбата на чл. 11 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията на Наредбата към датата на изготвяне на отговора (20.06.2023г.). Определението за прекратяване на касационното производство от 07.07.2023г. не е било обжалвано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, но в срока за обжалване е подадена молба вх. № 8918/24.07.2023г. по чл. 248 от ГПК с искане присъдените разноски за адвокат да бъдат намалени от 400 на 200 лева. Страната се позовава на решение на Съда от 23.11.2017г., “ЧЕЗ Електро България“ АД и др. (съединени дела С-427/16 и С-428/16), ECLI:EU:C:2017:890 и практиката на Върховния административен съд във връзка с обжалване на различни текстове от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (адм. дело № 3002/2015г. и адм. дело № 1403/2017г.), изискваща обоснован и справедлив размер на възнаграждението, при съобразяване не само на материалния интерес, а извършената от адвоката конкретна дейност. Също съгласно подадената молба по чл. 248 от ГПК, Наредба № 1 от 09.07.2004г. не следва да намира приложение в случая, тъй като би се стигнало до накърняване изискването за справедлив процес по чл. 6 от КЗПЧОС и чл. 14 от ХОПЕС. Законодателят оценява труда на юрисконсултите и на адвокатите, предоставящи по възлагане на Националното бюро за правна помощ безплатна правна помощ по различен начин и в по-нисък размер. Минималното адвокатско възнаграждение, за да не доведе до ограничаване на конкуренцията, не трябва да е значително по-голямо от това на юрисконсултите. Адвокат Т. П. И. не е дал отговор на молбата по чл. 248 от ГПК. Подадената молба за изменение на постановеното по делото прекратително определение в частта на разноските е допустима – подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването. По същество молбата е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В случая с определението от 07.07.2023г. е прекратено образуваното по частната касационна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД съдебно производство, при което, на основание чл. 78, ал. 4, вр. чл. 81 от ГПК, съдът дължи произнасяне и по искането на насрещната страна за присъждане на разноски, така както тези разноски са поискани. По делото е било направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. Т. П. И., процесуален представител по пълномощие на И. Б. А., по чл. 38, ал. 2 от ЗА за осъщественото представителство – подаване на отговор на частната касационна жалба, и такова възнаграждение е дължимо – 400 лева, съответно на минималния размер по чл. 11 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията на Наредбата към датата на изготвяне на отговора (20.06.2023г.). Не би могло да се приеме, че сумата на възнаграждението в този размер ограничава конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на § 101, параграф 1 от ДФЕС, каквато преценка трябва да направи националният съд, съгласно решението на Съда на Европейския съюз, на което се позовава „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Оплакванията на жалбоподателя в този смисъл са неоснователни. Минималните адвокатски възнаграждения по Закона за адвокатурата и издадената от Висшия адвокатски съвет, като професионална организация на адвокатите, Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения са, за да се осигури надлежното упражняване на адвокатската професия, осъществявана в съответствие с принципите, освен другото, на независимост и самоиздръжка, за ефективно правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица (чл. 2 от ЗА). Това е легитимната цел на разпоредбите. С формирането на минимален размер на адвокатските възнаграждения, задължителен за адвокатите и за съда при произнасяне по разноските, се гарантира поне такова възнаграждение като източник на средства, необходимо за техническа обезпеченост на дейността на адвокатите, адекватна правна подготовка и надлежно упражняване на тяхната професия с оглед задълженията и отговорностите им, при стандарта на живот в страната. В този смисъл е и определение № 28 от 21.01.2022г. по ч.т.д. № 2347/2021г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Ограничаваща конкуренцията би била правна уредба, предвиждаща размер на възнаграждение, което е необосновано високо и несъответно на извършените фактически и правни действия от адвоката и защитавания интерес, имащо за последица затруднен достъп на физическите и юридическите лица до адвокатски услуги. В този смисъл е и тълкуването на Съда на Европейския съюз по посоченото от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД решение (т. 1) - да се съобразяват конкретните условия на всеки отделен случай. Сума от 400 лева възнаграждение за адвокат за отговор на частна касационна жалба срещу въззивно определение, потвърждаващо прекратяване на производството по делото с цена на исковете от общо 5 140. 11 лева, както е в случая, не може да се приеме необосновано висока и нарушаваща правилата на конкуренцията, при съобразяване стандарта на живот в страната. В жалбата по делото са изложени подробни доводи и е формулиран в отделно изложение процесуалноправен въпрос с посочен допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, а подаденият отговор съдържа съображения по допустимостта на жалбата и по основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, така както това основание е посочено от касатора „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД като подлежащо на разглеждане от касационния съд. Изложените от настоящия съдебен състав съображения не са в противоречие, а в съответствие с изложеното от съставите на ВАС по адм. дело № 3002/2015г. и адм. дело № 1403/2017г. относно обоснованото и справедливо адвокатско възнаграждение. Определянето на адвокатското възнаграждение в случая като обосновано и справедливо изключва нарушение на чл. 56 от Конституцията, чл. 6 от КЗПЧОС или чл. 47 от ХОПЕС относно правото на защита на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в процеса (право на справедлив процес). Напротив, следва да бъде съобразено осъщественото процесуално представителство на другата страна, за което е определеното възнаграждението. Несъответно по размер възнаграждение на осъществилия процесуалното представителство по чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокат би го ощетило, а възприемането на по-нисък размер на възнаграждението за сходни случаи би накърнило правото на защита на страните по делата. Във връзка с тази защита е конституционноустановената дейност на адвокатите. Без значение е как националният законодател е определил възнагражденията на юрисконсултите и на адвокатите, осъществяващи безплатна правна помощ по ЗПП, тъй като не такива възнаграждения се претендират по делото, нито по-ниският предвиден размер на тези възнаграждения е основание минималните адвокатски възнаграждения по Наредба № 1 от 09.07.2004г. автоматично да бъдат намалявани. Както се посочи, за размерите на тези възнаграждения са относими фактическите и правни действия на адвоката и защитаваният интерес, съответно на които възнаграждението е обосновано и справедливо. При изложените съображения няма основание за изменение на прекратителното определение от 07.07.2023г. в частта на разноските – намаляването им до размер от 200 лева. Воден от горното съдът