Определение № 60 от 08.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 2785/2018 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Постъпила е касационна жалба от „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/, срещу решение №189 от 31.07.2018г. по в.т.д.№75/2018г. на Великотърновски апелативен съд, ТО. С него е отменено решение №45 по 20.07.2017г. по т.д.№85/2016г. по описа на Ловешки окръжен съд, както и определение №665/18.10.2017г. и определение №787/13.12.2017г., постановени по реда на чл.248 от ГПК, като вместо това е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от ищеца „КТБ“ АД /в несъстоятелност/, иск с правно основание чл.694 ал.1 от ТЗ срещу “ L. ACRE M. F.”’ АД, Гърция, /конституирано като правоприемник на „ПЛЕКСИДАС А. & УИОИ О.Е.“, Гърция/ и „Н. ПЕТРОЛ“ ЕООД, гр. Ловеч, за установяване, че не съществува вземането на „ПЛЕКСИДАС А. & УИОИ О.Е.“, Гърция към „Н. ПЕТРОЛ“ ЕООД, гр. Ловеч, в размер на 2 900 000 евро, с левова равностойност 5 671 907 лева, включено в списъка на приетите предявени вземания по т.д.№17/2015г. на Ловешки окръжен съд, одобрен в тази му част с определение от 18.11.2016г. по чл.692 ал.4 от ТЗ по ч.т.д.№68/2016г. на Ловешки окръжен съд. Със същото решение „КТБ“ АД /в несъстоятелност/, е осъдено да заплати по сметка на Ловешки окръжен съд държавна такса в размер на 26 876,28 лева и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, както и по сметка на Великотърновски окръжен съд държавна такса в размер на 13 438,14 лв. И 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист. Решението е постановено при участието на синдика на „Н. Петрол“ ЕООД /н./. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по иска без да спре делото до окончателното решаване на спора относно нищожността, съответно относителната недействителност на прихващането с предмет процесното цедирано вземане, по който е образувано производството по т.д.№1580/2017г. на СГС, ТО, 5 състав. Касаторът счита, че като не е взел предвид обусловеността на настоящия спор от решението по т.д.№1580/2017г. на СГС, въззивният съд е постановил недопустимо решение при наличието на отрицателна процесуална предпоставка –висящ спор, решението по който има значение за правилното решаване на делото. В случай, че съдът счете решението за допустимо, касаторът поддържа, че същото е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Счита за неправилен извода на въззивния съд,че неизпълнението на цесионера „Н. петрол“ ЕООД на задължението за плащането на цената на прехвърленото му вземане, е породило за цедента „Плексидас А. & УИОИ О.Е.“, Гърция, потестативното право да развали договора за цесия. Поддържа,че договорът за цесия е изпълнен в момента на сключването му, поради което не може да бъде развален нито с обратна сила, нито занапред. Твърди, че при съобщена на длъжника цесия, развалянето й е недопустимо и поради това, че за длъжника кредитор по вземането вече е цесионерът, съответно за длъжника правната връзка между него и стария кредитор не съществува, тя е прекратена и не може да бъде възстановена. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касационният жалбоподател сочи, че са налице основанията за допустимост на касационно обжалване, установени в чл.280 ал.1 т.3 и чл.280 ал.2 предл.3 от ГПК. Поставя като обуславящи изхода на спора следните процесуалноправни въпроси: 1. Допустимо ли е с оглед консенсуалния характер на договор за цесия развалянето му от страна на цедента поради неплащане от цесионера на уговорената за прехвърляне на вземането цена, включително разваляне, извършено след съобщаването на цесията на длъжника по чл.99 ал.3 от ЗЗД, и ако е допустимо, има ли развалянето обратно действие или то поражда правни последици само занапред? 2. При развален договор за цесия подлежи ли на връщане на основание чл.55 ал.1 предл. трето от ЗЗД паричната равностойност на цедираното вземане, ако то е погасено чрез прихващане към момента на развалянето ? Счита, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовава се и на очевидна неправилност на обжалваното решение. Ответникът “L. ACRE M. F.”’ АД, Гърция, /конституиран като правоприемник на „ПЛЕКСИДАС А. & УИОИ О.Е.“, Гърция/, поддържа, че не са налице заявените от касационния жалбоподател основания за допускане на решението до касационно обжалване. Подробни съображения излага в писмен отговор. Ответникът „Н. Петрол“ ЕООД /н./ не изразява становище по касационната жалба. Синдикът на „Н. Петрол“ ЕООД /н./ М. Н. не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че в списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Н. Петрол“ ЕООД, предявени в срока по чл.685 ал.1 от ТЗ, „Плексидас А. & УИОИ О.Е.“, Гърция, е включен като кредитор с вземане в размер на 2 900 000 евро, с левова равностойност 5 671 907 лева, а като основание за вземането в списъка е посочен договор за прехвърляне на вземане от 05.11.2011г. Също е констатирал, че ищецът „КТБ“ АД е кредитор на длъжника с вземане, прието от синдика в производството по несъстоятелност и включено в списъка на приетите вземания. Установил е, че с определение от 18.11.2016г., съдът по несъстоятелността е оставил без уважение възражението на ищеца срещу съществуването на вземането на „Плексидас А. & УИОИ О.Е.“, Гърция. Приел е за доказано, че с договор за прехвърляне на вземане от 05.11.2014г. „Плексидас А. & УИОИ О.Е.“, Гърция, в качеството на цедент, е прехвърлил на „Н. Петрол“ ЕООД, част от своето вземане към „КТБ“ ЕАД в размер на 2 900 000 евро срещу заплащане на цена в размер на 2 030 000 евро, платими от цесионера на цедента в срок от 24 месеца от извършване на прихващане с вземането, отразено в съответните банкови операции. Приел е, че е налице неизпълнение на задължението на цесионера „Н. Петрол“ ЕООД, на задължението за заплащане на уговорената цена по договора за цесия, което е породило за цедента потестативното право да развали договора за цесия, след като даде подходящ срок за изпълнение. Установил е, че с представената по делото покана, връчена на 24.06.2015г., цедентът е дал срок за изпълнение, в рамките на който задължението на цесионера не е изпълнено и договорът е бил развален, като развалянето му има обратно действие. Приел е, че преди развалянето на договора за цесия, цедираното вземане е било погасено чрез прихващане със задължение на цесионера „Н. Петрол“ ЕООД към длъжника „КТБ“ АД /н./ С оглед на това въззивният съд е направил извод за наличие на неоснователно обогатяване на цесионера „Н. Петрол“ ЕООД със стойността на цедираното вземане и е приел за установено, че съществува приетото от синдика на „Н. Петрол“ ЕООД вземане на цедента „Плексидас А. & УИОИ О.Е.“, Гърция, в размер на 2 900 000 евро. Поради това е отменил обжалваното въззивно решение и е отхвърлил като неоснователен предявения отрицателен установителен иск. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Наред с това според задължителните за съдилищата в страната указания в т.1 на ТР№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният съдебен акт на въззивния съд да е недопустим, като преценката за допустимост се извършва с произнасяне по същество на подадената касационна жалба. Съобразно задължителните постановки в т.1 от Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция във фазата по селекция на касационните жалби е длъжна служебно да следи за допустимостта на въззивното решение в обжалваната част. Констатирането на вероятност за наличие на някое от предвидените в ГПК основания за недопустимост на обжалвания съдебен акт обуславя допускане на касационно обжалване. При тази проверка касационната инстанция не е обвързана от доводите на касационния жалбоподател, с които в случая е обосновано поддържаното основание за касиране по чл.281 от ГПК, нито от относимите към това основание правни въпроси от изложението на основанията по чл. 280 ал.1 от ГПК. В случая изложените в касационната жалба доводи за недопустимост на решението като постановено при наличието на отрицателна процесуална предпоставка –висящ спор, решението по който има за значение за правилното решаване на спора по настоящото дело, налагат касационната инстанция да извърши преценка дали е налице вероятна недопустимост на въззивния акт. Вероятната процесуална недопустимост на въззивното решение съставлява самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване, с оглед на което не следва да се обсъжда дали са осъществени поддържаните в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК основания по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касация. Тези въпроси касаят съществото на спора и поради това съдът следва да се произнесе по тях, ако прецени, че въззивното решение е допустимо. На основание чл.694 ал.7 от ТЗ предварително внасяне на държавна такса не се дължи. По въпроса за последиците от постановяване на въззивното решение при наличие на висящ спор, решението по който има за значение за правилното решаване на спора по въззивното производство, е образувано и висящо тълкувателно дело № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС. Един от въпросите / въпрос първи/, по който е образувано тълкувателното дело „ Какъв е порокът на въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране на производството по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК?“, е обуславящ за изхода на настоящия спор. Поради това производството по настоящото дело следва да се спре на основание чл.292 от ГПК. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд