Определение № 463 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2879/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Й. В. И. е подала касационна жалба срещу решение № 147 от 03.01.2014 г. по гр. д. № 336/2013 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 26.07.2013 г. по гр. д. № 1970/2012 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от касаторката против В. Д. и Вл. Д. ревандикационен иск за недвижим имот – апартамент № 3 в [жилищен адрес] в@@7@ [населено място], а по действащата КК и КР с идентиф. 07079.620.22.1.19 като неоснователен. Поддържа се довод за необоснованост на извода, че ищцата не се легитимира като собственик на имота, както и извода, че постановлението за възлагане на имота в полза на праводателя на ответниците не е породило прехвърлително действие тъй като извършените публичната продан е проведена по инициатива и с участието на лице, което няма право да иска извършване на изпълнителни действия. Допускане на касационна проверка се иска на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по разрешеният въпрос допустимо ли е да се иска отричане на вещния ефект на постановлението за възлагане на недвижим имот, по съображение че при постановяването му част имота не е бил собствен на длъжника в изпълнителното производство. Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна. Поддържа, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационна проверка на въззивното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение. За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното: Имотът, предмет на иска, е бил съсобствен между касаторката, нейният брат Г. Ч. и майка им З. Ч. при права по 1/6 ид. ч. за брата и сестрата и 4/6 ид. ч. за майката. С влязло в сила решение от 18.10.2005 г. по гр. д. № 3047/2004 г., постановено в производство по иска за делба, имотът е изнесен на публична продан на основание чл. 288, ал.1 ГПК отм. Преди приключване на производството по делба Г. Ч. се е разпоредил със своята 1/6 ид. ч. от имота в полза на Г. Г. чрез договор за замяна. Въз основа на влязлото в сила решение е бил издаден изп. лист и образувано изп. д. № 5614/2005 г. При първата проведена публична продан търгът е спечелен от касаторката, но поради невнасяне на посочената цена, търгът е обявен за нестанал. При проведена нова публична продан, инициирана от Г. Г., приобретателят на 1/6 ид. ч. на имота на основание чл. 326, ал. 1 ГПК (отм.), той е обявен за спечелил търга в качеството му на съделител предложил най-висока цена и в негова полза е издадено постановление от 12.02.2007 г. за възлагане на имота На 09.10.2007 г. Г. е продал имота на ответниците по иска братя Д.. При така установените факти за неоснователни са намерени доводите за нищожност на публичната продан поради това, че са инициирани от лице, което не е съсобственик и страна в делбеното производство, въз основа на което е издаден изпълнителния лист. Прието е, че право да продължи или инициира производството има и приобретателя на идеална част от имот, който е изнесен на публична продан по аргумент от чл. 326, ал. 1 ГПК отм., който урежда и частното приемство в изпълнителния процес. Д., че продажбата е нищожна тъй като при провеждането й взискателя – приобретател не е внесъл задатък и с постановлението за възлагане е разпоредено да внесе не пълната стойност, а намалената с 1/6 като са зачетени правата му в резултата на договора за покупко-продажба до този размер, съдът е намерил за неоснователен. Обосновал се е с това, че касаторката като страна в изпълнителното производство, е упражнила правото си да обжалва възлагането, но жалбата е оставена без уважение. Поради упражняване правото на жалба не е имала право да оспори действието на публичната продан по исков ред, поради което постановлението за възлагане е влязло в сила и е породило транслативния си ефект. За неотносим е намерен доводът на касаторката, че продажбата извършена от брат й Ч. на неговата 1/6 ид. ч. от имота е нищожна на основание чл. 76 ЗН. Прието е, че касаторката е предявила ревандикационен иск за 5/6 ид. ч. от имота, които е придобила на основание наследяване – 1/6 ид. ч. и на основание договор за замяна сключен с майка й за 4/6 ид. ч. Ищцата не е твърдяла, че е собственик и на останалата 1/6 ид. ч. от имота, която съставлява наследствения дял на брат й, поради което доводът за нищожност на основание чл. 76 ЗН на сделката, с която той се е разпоредил със своя дял в полза на трето на съсобствеността лице, е неотносим към предмета на предявения ревандикационен иск. Прието е също, че недействителността по чл. 76 ЗН може да се предяви освен в делбен процес за ликвидиране на съсобствеността също и при иск за собственост, но само когато той има за предмет съществуването на съсобствеността. Предявяването на тази претенция извън спор за съсобственост на имота, с който или част от който е извършено разпореждане, е без правен интерес. Това резрешение е в съответствие със задължителната практика - ТР № 1 от 19.05.2004 г. Т. Д. № 1/2004 г., ВКС, ОСГК. В изложението по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК е посочено, че съдът се е произнесъл по въпроса може ли да се оспорва вещния ефект на влязлото в сила постановление за възлагане на недвижим имот, след проведена публична продан, с твърдението, че проданта е имала за предмет вещ, която не е била собственост на длъжника. Обосновано въз основа на заявеното в исковата молба и петитума съдът е приел, че предмет на иска са 5/6 ид. ч. от имота, които ищцата е придобила на основание наследяване и замяна, преди извършване на публичната продан. Предмет на иска не е 1/6 ид. ч. от него, която е собственост на брат й по наследяване. Транслативното действие на булчината продан може да бъде отречено в иск за собственост, предявен от носителя на правото, предмет на проданта. В случая възражението, че в извършената публична продан е продадена 1/6 ид. ч., която не е собственост на приобретателя Г., а е собственост на брат й, тъй като сключеният помежду им договор е нищожен, не брани придобитите от касаторката права върху имота, поради което обосновано е намерен за неотносим. Този извод на съда е в съответствие с приетото в решение № 153 от 12.07.2013 г. по гр. д. № 1317/2013 г. на ІІ г. о., на което е направено позоваване в изложението, поради което, не е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка по него. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.