Определение № 4773 от 23.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1325/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ТП Държавно горско стопанство „Смолян”,чрез адв В. Р. от АК Смолян срещу решение №1 от 02.01.2024г по в.гр.д. № 497/2023г на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено решение №355 от 01.09.2023г по гр.дело № 432/202023г. на Смолянски районен съд по разгледан трудов спор Уважени са искове за отмяна на уволнение ,предприето от директора на Държавно горско стопанство „Смолян” на основание чл. 328 ал.2 КТ по отошение на Н. А. А. ,заемал длъжността „старши лесничей” в териториалното поделение в структурата на „Южноцентрално държавно предприятие” по действащия ЗГ /ЮЦДП/ със седалище [населено място], възстановяване на заеманата длъжност и обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ ,присъдено в размер на 7291,20 лв след прихващане. Въззивният съд е потвърдил отмяната за уволението по заповед на директора на ТП Държавно горско стопанство „Смолян” който е сключил „договор за управление” от 22.12.2022г със съответното централно държавно предприятие, като на свой ред е изтъкнал ,че в този договор няма поставена конкретна стопанска задача, която новият директор да постигне по икономически показатели. Възнаграждението му не е обвързано от постигането на икономически резултати /стопански и финансови/ ,а се определя по действаща наредба.Няма и бизнеспрограма /бизнесзадача с конкретни икономически показатели /,а финансовите планове и отчети, които ответникът е настоявал да се премат като доказателство и съобразят, не удовлетворяват съдържателно изискването за безнесзадача и не запълват нейната липса Поради това не са били налице условие за упражняване на правото по чл.328, ал.2 КТ ,макар законът да не го изключва за държавно предприятие и стуктура като ТПДържавно горско стопанство, както се приема в реш. по гр.д №2303/2016г на 4-то г.о на ВКС и цитираната в него съдебна практика ,но условието е договорът за управление да е обвързан с постигането на финансов резултат, което в случая не е констатирано. Изследване в тази насока е изтъкнато от въззивния съд като практиката на ВКС, предвид реш. по гр.д №168/2011г ,реш. по гр.д №1358/2012г ,реш. по гр.д № 809/2011г,реш. по гр.д №4350/2018г на 4-то г.о; реш. по гр.д № 1484/2009г на 3-го г.о и др. Същевременно въззивният съд е посочил ,че цитираното от жалбоподателя реш.№144/2019г по гр.д №4350/2018г на 4-го г.о на ВКС в ревизиране на горните съображения е изолирана практика. На следващо място въззивният съд е приел ,че ищецът не е служител от ръководството на предприятието според §1, т.3 КТ и за да мотивира този извод е изтъкнал длъжностното разписание в предприятието, според което ръководните длъжности са изрично и отделно визирани, а тази заемана от ищеца при аналитичнте.Обсъдена е и представената длъжностна характеристика. Не е приел за показателно това ,че други длъжности /напр. горските стражари от съответния участък /са подчинени на старши лесничея,който според работодателя осъществява „ръководство”по отношение на тези длъжности в съответния териториален периметър /горско технически участък/. Показателно е обаче наличието на опосреденост, тъй като в йерархичната структура на поделението длъжността на ищеца е подчинена на Главния инженер и на Зам.директора, които длъжности формират ръководството.Тези служители стоят между длъжността на ищеца и ръководителя на поделението,с когото е сключен договора за управление,което опосредяване изключва приложимостта на основанието по чл. 328 ал.2 КТ по отошение на Н. А. А. ,заемал длъжността „старши лесничей” По този въпрос въззивният съд се е позовал на реш. по гр.д № 1682/2022г на 4-то г.о на ВКС и цитираната в него съдебна практика като е добавил, че трудовите функциите на ищеца са организаторски и контролни, а не ръководни по установените в съдебната практика критерии за ръководна функция. В касациожнната жалба се сочат основание по чл.281 т.3 ГПК В приложеното към жалбата изложение се изтъква основанието на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с практиката на ВКС по процесуални въпроси, както и по предпоставките на чл. 328 ал.2 КТ застъпени в съображенията на съда за отмяна на уволнението.Първата група въпроси визират неизчерпателния доклад по делото като обуславящ възможност да се събират доказателства (1.1) и допустими ли са те пред въззивния съд в този случай(2.1),за задължението да се указват спорните факти(1.3);за невъзможността да се приемат за недоказани факти, за които задължението е нарушено (1.4). Противоречието според касатора е с ТР №1/09.12.2013г на ОСГТК и установена практика на ВКС в множество решения по чл. 290ГПК. На следващо място се поставя въпрос представлява ли договор за управление по чл. 328 ал.2 КТ договорът с директор на поделение на държавно горско или ловно стопанство;съставлява ли приетият годишен финансов план на поделението бизнесзадача,необходимо ли е новият директор да приеме нов план .Противоречието е с решение № 144/2019г по гр.д № 4350/2018 и решение № 15/2017г по гр.д № 2303/2016г, двете на 4-го г.о на ВКС. Формулира се и въпрос по какви критерии дадена длъжност се определя и числи към ръководството,с какви доказателствени средства се установява, че дадена длъжност се числи към ръководството и има ли ръководителят на ГСУ качеството на ръководна длъжност. Противоречието е с решение № 178/2016г по гр.д №1838/2016г на 3-то г.о. Ответникът по жалбата,чрез адв. Р. Д. от САК поддържа в отговора ,че не следва да се допуска касационно обжалване.Неоснователно е позоваването на ТР №1/09.12.2013г на ОСГТК ,на ответника е указано тежестта да докаже всички предпоставки на чл. 328,ал.2 КТ защото е работодател който ги е приложил при уволнение ,а те са законови и е длъжен да ги знае. Неоснователно касаторът иска съда да му укаже с какви доказателства да докаже определен факт. Изискването за „бизнес план” е едно от доказателствата,с които се доказва наличието на една от предпоставките ,а ответникът е искал от въззивния съд да се приемат доказателства, изготвени след уволнението.От старши лесничей А. не зависят резултати, които са поставени на управителя и залегнали в плана,именно поради това той не е част от ръководството ,каквато дължима преценка е направил съда.Претендират се разноски След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението. По всички формулирани процесуалноправни въпроси на касатора ,както и по по първият (по реда на изложението) материалноправен въпрос липсва условието, застъпено при общия селективен критерии в чл. 280, ал.1 ГПК, отговорът на въпросите да има обуславящо за изхода на делото значение. Решаващо в настоящия трудов спор е произнесен въпрос кои са предпоставките чл.328 ал.2 КТ да бъде упражнен законосъобразно. Дори въззивният съд да е изложил съображения за липса на поставена бизнес задача /бизнеспрограма/ пред новия директор на поделението, който доказателствен извод е формиран след отказ на въззивната инстанция да допусне искани с жалбата писмени доказателства в тази наскока / поради непосочване на обстоятелството като нуждаещо се от доказване в доклада/, противоположен извод относно този факт няма да промени изводите по друг решаващо преценен критерии, ограничаващ кръга служители спрямо които специалното прекратително основание може да бъде въобще упражнено. За предпоставките на чл.328, ал.2 КТ са от значение критериите по отношение на кръга служители,спрямо които специалното основание е приложимо, от значение е качеството на упражнилия правото ръководител и целта, с която правото е упражнено ,в определен срок. Касае се за специфичното в своята цел уволнително основание, а именно при сключен договор за управление да се даде възможност на новия ръководител, при необходимост да се освободи от стария ръководен персонал и да подбере онзи екип кадри, най- подходящ за осъществяване на набелязаните с договора за управление бизнес намерения и успешно управление на стопанската дейност на предприятието.Необходимостта да се съпостави прилагането на чл. 328 ал.2 КТ с целите на института е трайно указан в практиката на ВКС подход,тъй като самото прекратително основание е специфично по цел (реш.№718 от 2010г на ІІІ г.о на ВКС)Основанието по чл.328,ал.2 КТ е изключение.Допуска се новият управител да подбере сам ръководен екип с който да осъществи управление и да постигне бизнес–задачи ,които са по дефиниция стопански,без да е обвързан от безсрочните трудови договори на служители с ръководни функции от които това зависи.Прибягването до изключението е незаконосъобразно,ако не съответства на целта. При уволнение на основание чл.328, ал.2 КТ водещо значение има определението в §1 т.3 от Допълнителните разпоредби на КТ.Нормата на чл.328, ал.2 КТ е привързана към това определение и по този начин принципът на закрила на труда намира пряк израз. Предпоставките в чл.328, ал.2 КТ са от значение в равна степен и обстоятелствата по чл.328, ал.2 КТ следва да се преценяват от съда предвид установените факти и целта на специалната уредба.За отмяна на уволнението обаче е достатъчно да се установи,че ищецът не е заемал длъжност, която се числи към ръководството. Изводите на въззивния съд по правния въпрос за кръга лица, по отношение на които чл.328, ал.2 КТ може да бъде приложен /водещ критерии/, не зависят от доказването на това дали и под каква форма е била поставена бизнес-задачата пред ръководителя на териториалното поделение. В тази насока ответникът ТП „ДГС”- Смолян се е оплаквал като въззивен жалбоподател ,че правото му на защита е било нарушено от пропуск на първостепенния съд в доклада и с въззивната жалба е представил писмени доказателства /финансов план за 2022г и отчет от м. 08.2023г / които Смолянски окръжен съд е отказал да допусне,поради преклузия.Тези процесуални действия в случая нямат обуславящо значение за изхода на делото,поради това поставените процесуалноправни въпроси не обосновават критерия в чл. 280, ал.1 ГПК като обща предпоставка за допускане до касационно обжалване. Вторият формулиран от касатора материалноправен въпрос в изложението има правно съдържание само в първата си част - въпрос за критериите ,въз основа на които длъжността се определя като ръководна по смисъла на чл.328,ал.2 КТ,в частност и заеманата от ищеца длъжност Така уточнен, поставеният въпрос отговаря на изискането да е обуславящ, решаващо произнесен правен въпрос. Не е налице соченото основание на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.Въззивният съд е приложил безпротиворечиво указан в практиката на ВКС критерии при изследване на организационната структура и йерархия на предприятието, длъжностната характеристика и каква е в конкретност трудовата функция (решение №50025/2023г по гр.д №1682/2022г на Четвърто г.о и цитираната в него съдебна практика на ВКС)В съответствие с установената и цитирана в решението практика на ВКС /включително сочените от защитата на ответника съдебни решения/ въззивният съд е изяснил,че заеманата от ищеца длъжност няма ръководна функция,предвид нейната ограниченост и подчиненост на двама горестоящи ръководители.Не е налице изтъкваното от касатора основание за допускане до касационно обжалване, цитираната в изложението съдебна практика е в същия смисъл. Ответникът по жалбата е установил разноски в размер на 933 лева, които следва да му се присъдят. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.