Определение № 3325 от 10.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1856/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Петрол“ АД, чрез адв. Ан. К. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 21/19.03.2024 г., постановено по в. т. д. № 253/2023 г. по описа на Апелативен съд-Бургас, с което е потвърдено решение № 274/28.08.2023 г., постановено по т. д. № 124/2021 г. по описа на ОС-Бургас, с което са уважени предявените от „Професионален спортен футболен клуб Черноморец Бургас“ АД (н) искове с правно основание чл. 694 ТЗ срещу „Петрол“ АД за установяване със сила на пресъдено нещо, че „Петрол“ АД не притежава следните вземания, включени в одобрения с определение № 260516/ 02.03.2021 г. по т. д. № 480/2018 г. по описа на ОС-Бургас, допълнителен списък № 1 на приетите от синдика вземания на кредиторите: 1) 1500000 лв. - главница по договор за заем от 17.07.2013 г.; 2) 39586,50 лв. - законна мораторна лихва върху главницата, изтекла от 05.07.2019 г. до 07.10.2019 г.; 3) 417083,34 лв. - законна мораторна лихва върху главницата, изтекла от 07.10.2016 г. до 04.07.2019 г., ведно със законната мораторна лихва върху главницата, считано от 08.10.2019 г. до окончателното ѝ заплащане. Решението е постановено при участието на „Спортс пропърти мениджмънт“ АД, встъпило като съищец при процесуалните предпоставки на чл. 694, ал. 5 ТЗ, и на синдика на несъстоятелния длъжник – на основание чл. 694, ал. 4, изр. 1 ТЗ. Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – обсъждане на недопустими в настоящото исково производство на основание чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 165, ал. 2 ГПК свидетелски показания, апелативният съд е достигнал до необоснования фактически извод, че процесният договор за паричен заем е сключен с цел да се прикрие действителното намерение на страните по него, а именно сумите, предмет на симулативната сделка (по договора за паричен заем), не следвало да бъдат връщани, тъй като те са дадени в изпълнение на договорно задължение по прикритата (десимулативната) сделка – договор за спорсонство. Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, както със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, така и със самостоятелното селективно основание, уредено в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – решението да е очевидно неправилно, като поставя следните процесуалноправни и материалноправни въпроса: 1. „Възможно ли лице, което не е представител на акционерно дружество (органен или друг вид представител), да извършва волеизявления и по-специално да сключва договори, които да обвързват дружеството?“ (по този материалноправен въпрос се твърди противоречие със задължителната практика, намерила израз в тълкувателните разяснения по т. 2 от ТР № 3/15.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГТК и по т. 1 от ТР № 5/12.12.2016г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г.); 2. „Може ли да се установява собственост върху безналични акции по друг начин, освен чрез проверка на вписванията в централния регистър на ценни книжа, воден от,,Централен депозитор“ АД?“ (касаторът счита, че отговорът на този материалноправен въпрос ще допринесе както за точното прилагане на закона, така и за развитие на правото) и 3. „Длъжен ли е въззивният съд да формира мотивите си въз основа на всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните и след като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност?“ (по този процесуалноправен въпрос се твърди противоречие с казуалната практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК с решение № 161/12.03.2024 г. по гр. д. № 1633/2023 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 92/06.11.2019 г. по т. д. № 2100/2018 г.на ВКС, I т. о. и решение № 403/23.01.2015 г. по гр. д. № 3902/2014 г. на ВКС, IV г. о.). Ответникът по касационната жалба „Спортс пропърти мениджмънт“ АД и синдикът на несъстоятелния длъжник са подали в законоустановения срок писмени отговори, в които развиват правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба. Ответникът по касационната жалба „Професионален спортен футболен клуб Черноморец Бургас“ АД (н) не е подал в законоустановения срок писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник – с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, апелативният съд е изяснил, че отрицателният установителен иск, предмет на настоящото исково производство, е предявен в уредения в чл. 694, ал. 6 ТЗ преклузивен срок. Съобразил е, че с решение № 79/4.07.2019 г. по д. н. № 480/ 2018 г. по описа на Окръжен съд-Бургас, вписано в ТР на 5.07.2019 г., е открито производство по несъстоятелност по отношение на „Професионален спортен футболен клуб Черноморец Бургас“ АД, като въззивник по настоящото дело е предявил вземанията си пред синдика - те са били приети и включени в Допълнителен списък № 1 на приетите вземания, обявен в ТР на 20.11.2019 г. Длъжникът е подал своевременно възражение против списъка. Съищецът „Спортс пропърти мениджмънт“ АД също е оспорил в срок включването в списъка на приетите вземания на претендираните от въззивника парични притезания, но с определение № 260516/2.03.2021 г. на съда по несъстоятелността възраженията против приемането на процесните вземания на „Петрол“ АД са счетени за неоснователни. Апелативният съд е изяснил, че с предявяване на отрицателния установителен иск по чл. 694, ал. 1 или ал. 3 ТЗ се предоставя правна възможност на длъжника или кредитор в несъстоятелността, оспорил съществуването на прието вземане, да поиска разрешаване със сила на пресъдено нещо на правния спор относно съществуването или поредността на удовлетворяване на предявено от кредитор вземане - когато вземането е включено в списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ. Длъжникът и съищецът - кредитор в несъстоятелността, са оспорили съществуването на процесните вземания, породени от твърдения от ответника „Петрол“ АД договор за паричен заем, като основният поддържан и във въззивното производство довод на ищците представлява правното твърдение, че процесният договор за заем е привиден, като прикриващ съглашение по договор за спонсорство. Въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, като е възприел фактите, приети за установени в процеса на доказване пред окръжния съд – съобразил е, че нови правнорелевантни факти не са установени пред него. Разглеждайки правните доводи за неправилност на първоинстанцинното решение, изложени във въззивната жалба, апелативният съд е счел, че съгласно договора за паричен заем, сключен на 17.07.2013 г. между въззивника и несъстоятелния длъжник, е уговорено „Петрол“ АД да предостави на „Професионален спортен футболен клуб Черноморец Бургас“ АД в заем сумата от 1500000 лв. (срещу заплащане на възнаградителна лихва) – при поето договорно задължение заемополучателят да я върне в срок до 17.07.2015 г. Постигнато било съгласие заемната сума да бъде получена на 12 равни месечни вноски - за периода от м. юли 2013 г. до м. юни 2014 г., като тя следвало да бъде превеждана по банкова сметка на заемополучателя. Счел е за безспорно между страните в настоящото исково производство, че за периода от 17.07.2013 г. до 29.04.2014 г. до „Петрол“ АД са подадени 12 заявки за изплащане на суми - с посочено основание договора за заем, в различни размери, като във всяка от заявките е посочена банковата сметка, по която преводът да бъде извършен. От фактическите изводи, до които е достигнала допуснатата и приета от първоинстанционния съд ССчЕ, се изяснявало, че заявените суми са постъпили по банковата сметка на длъжника. Въззивният съд е приел, че същественият правен спор по настоящото исково производство се съсредоточава по отношение на правното твърдение на ищците, че релевантният договор за заем е нищожен поради неговата относителна симулация, съчетан с прикрит договор за спонсорство – предоставената сума е без уговорка за връщане, а срещу насрещна престация: получателят да популяризира дружеството, предоставило сумата. Изяснил е, че принципната забрана за установяване на симулацията чрез свидетелски показания не са отнася за третите лица, неучастващи в процесното договаряне (чл. 165, ал. 2, предл. 2 ГПК) – в настоящия случай съищецът „Спортс пропърти мениджмънт“ АД - кредитор в несъстоятелността, се явявал трето за оспореното съглашение лице, поради което то може да установява твърдяната симулативност на заемното съглашение и чрез свидетели, без по делото да е установено т. нар. начало на писмено доказателство (писмено изявление на ответната страна по сделката, вкл. пред държавен орган, правещо вероятни твърденията ѝ, че изразеното в документа съгласие е било привидно). В този смисъл, счел е за неоснователен правния довод на въззивника в обратния смисъл. От друга страна, изяснил е, че неприложима за правилното решаване на правния спор, предмет на делото, се явява правната норма, уредена в чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, както неоснователно поддържал въззивникът, тъй като разкриването на симулацията представлява различно процесуално действие от установяване със свидетелски показания на съглашение, на стойност по-голяма от 5000 лв. Апелативният съд е приел за установено от показанията на свидетеля Г., че тя е присъствала през лятото на 2013 г. на среща, на която процесният договор е бил подписан – след проведени предварителни договорености между страните по него за осигуряване на спонсорство от „Петрол“ АД на „Професионален спортен футболен клуб Черноморец Бургас“ АД, с цел заобикаляне на правилата, установени в Устава на БФС, съгласно които е забранено спонсориране на клубове, участващи в национално първенство - от едно и също лице. Било взето решение предоставянето на средствата да бъде оформено като договор за заем, а не като спонсорство, за да се избегнат глобите за нарушение на тези правила, като съгласно действителните уговорки процесните парични средства не следва да бъдат връщани, а и не се дължали лихви по тях - след като не бъдат потърсени в определен срок и минат пет години, вземането ще бъде погасено по давност. Свидетелката присъствала на тази и други подобни срещи по молба на кмета на [община], която е акционер в дружеството длъжник. От показанията ѝ се установявало и правнорелевантното обстоятелство, че спортният клуб действително е извършил рекламиране на „Петрол“ АД, като размерът на средствата по договора е възлизал на сумата от 1500000 лв. Въззивният съд е счел за основателен правния довод във въззивната жалба относно твърдяното процесуално нарушение на първостепенния съд, свързано с разпита на допуснатия като свидетел М. С. – към момента на извършване на това процесуално действие в проведеното о. с. з. на 29.06.2023 г. той е бил член на Съвета на директорите на „Професионален спортен футболен клуб Черноморец Бургас“ АД, състоящ се от трима членове, без разпределени функции и с обща - съгласно чл. 235, ал. 1 ТЗ, представителна власт по отношение на дружеството, поради което той е органен представител на дружеството (при заличена на 11.04.2023 г. прокура). В този смисъл, той не е могъл да бъде свидетел в настоящото исково производство, а изяснените от него факти трябва да се преценяват като обяснения на страната съгласно правната норма на чл. 177, ал. 1, т. 2 ГПК. Апелативният съд е приел, че обясненията, дадени от страната, притежават доказателствено значение единствено при признание на неизгодни за нея факти, но в конкретния случай тези обяснения изяснявали благоприятни обстоятелства, поради което не представляват годен източник на доказване. Счел е, че изразяване от съдията от първа инстанция на собствени наблюдения относно външните признаци за различни форми на популяризиране на дейността на „Петрол“ АД от футболния клуб не следва да се квалифицира като пристрастност към една от страните в производството, доколкото в съобразителната част на оспореното решение е извършен анализ на всички събрани по делото доказателства. В производството било установено и обстоятелството, че процесната сума не е била предоставена еднократно на разпореждане на длъжника, а вследствие на отправянето на ежемесечни заявки, с посочване на сметка, по която средствата да се превеждат, като формулировката на исканията, отвъд привидното съдържание - „на основание договор за заем“, обуславя предоставянето на суми, съобразени с конкретните месечни нужди на клубния отбор - „сумата ще ни бъде необходима за (конкретна дата)“, което не било типичното за заемен договор съдържание. От друга страна, за период от повече от четири години след уговорения падеж по твърдения заем заемодателят-въззивник не бил търсил изпълнение на задължението на заемателя за връщане на предоставената сума – този факт представлявал за апелативния съд аргумент за формирана воля предоставената сума да не се връща. Съгласно оповестените на 25.08.2014 г. в Търговския регистър бележки към индивидуалния финансов отчет на „Петрол“ АД „Професионален спортен футболен клуб Черноморец Бургас“ АД било описано като дружество под общ контрол, но при оповестяване на сделките с дружества под общ контрол към 31.12.2013 г. е посочена нулева величина. Този факт представлявал признание за отсъстващо заемно правоотношение. В заключението на ССчЕ изрично било изяснено, че осчетоводяване на вземанията по договора за заем в счетоводните регистри на въззивника е извършено в момента на предявяване на тези вземания в несъстоятелността, като липсвали данни дали вземанията са били отразени към годината на възникването си, а и тези факти биха били опровергани от вписания в Търговския регистър отчет, обсъден в мотивите на въззивното решение. При извършената по реда на чл. 172 ГПК преценка апелативният съд е счел показанията на разпитания свидетел за достоверни и убедителни, вкл. в контекста на правилото в Устава на БФС, уреждащо забрана физическо или юридическо лице да контролира пряко или чрез свързани лица два или повече футболни клуба, участващи в едно първенство. При обсъждане на всички тези факти, установени от събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, е обоснован правният извод, че действително постигнатото между „Професионален спортен футболен клуб Черноморец Бургас“ АД и „Петрол“ АД съгласие не съответства на фактическия състав, при проявлението на който се поражда облигационно правоотношение по договор за паричен заем - не била доказана уговорка, съгласно която процесната сума се предоставя в собственост на заемателя, който дължи нейното връщане. В този смисъл, следвало да се приеме, че съглашението, на което въззивникът основава своята материална легитимация като носител на оспорените парични притезания, е обременено с порок във волята, поради което то не е породило действителна облигационна обвързаност по договор за заем. Въз основа на така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените правни доводи апелативният съд е счел, че както главното вземане, така и акцесорните към него притезания за лихви са несъществуващи, поради което трябва да бъдат изключени от списъка на приетите в несъстоятелността вземания. Настоящият състав на ВКС счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване при специалните процесуални предпоставки, уредени в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Първите два (материалноправните) въпроси не са от значение за изхода на спора по настоящото дело (съобразно тълкувателните разяснения, дадени по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК), тъй като те не са обусловили решаващата воля на въззивния съд, поради което не е налице общата процесуална предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. За да обоснове своя правен извод, че намерението на страните по релевантното правоотношение не е било да се породят правните последици на договора за паричен заем, а чрез него да се прикрие действително целяното от тях правоотношение – договор за спонсорство, въззивният съд не е обсъждал нито обстоятелството дали е възможно лице, което не е представител на акционерно дружество (органен или друг вид представител), да извършва волеизявления и по-специално да сключва договори, които да обвързват дружеството, нито дали може да се установява собственост върху безналични акции по друг начин, освен чрез проверка на вписванията в централния регистър на ценни книжа, воден от,,Централен депозитор“ АД. Напротив, решаващото правно съждение на апелативния съд за основателност на предявения отрицателен установителен иск е обусловено от съвкупната преценка на всички събрани по делото допустими доказателствени средства – писмени и гласни, изясняващи действителното намерение на страните по оспорения договор за паричен заем: 1) „заемната“ сума не е предоставена еднократно, а въз основа на ежемесечни заявки от несъстоятелния длъжник, поради което предоставянето на сумите са съобразени с конкретните месечни нужди на клубния отбор - „сумата ще ни бъде необходима за (конкретна дата)“; 2) за период от повече от четири години след уговорения падеж по твърдения заем заемодателят-въззивник не бил търсил изпълнение на задължението на заемателя за връщане на предоставената сума; 3) съгласно оповестените на 25.08.2014 г. в Търговския регистър бележки към индивидуалния финансов отчет на „Петрол“ АД „Професионален спортен футболен клуб Черноморец Бургас“ АД било описано като дружество под общ контрол, но при оповестяване на сделките с дружества под общ контрол към 31.12.2013 г. е посочена нулева величина - този факт представлява признание за отсъстващо заемно правоотношение; 4) съобразно фактическите изводи, до които е достигнала ССчЕ, осчетоводяване на вземанията по договора за заем в счетоводните регистри на въззивника е извършено в момента на предявяване на тези вземания в несъстоятелността, като липсват данни дали вземанията са били отразени към годината на възникването си; 5) от свидетелските показания се установява, че през лятото на 2013 г. се е провела среща, на която процесният договор е бил подписан – след проведени предварителни договорености между страните по него за осигуряване на спонсорство от „Петрол“ АД на „Професионален спортен футболен клуб Черноморец Бургас“ АД, с цел заобикаляне на правилата, установени в Устава на БФС, съгласно които е забранено спонсориране на клубове, участващи в национално първенство - от едно и също лице; било взето решение предоставянето на средствата да бъде оформено като договор за заем, а не като спонсорство, за да се избегнат глобите за нарушение на тези правила, като съгласно действителните уговорки процесните парични средства не следва да бъдат връщани, а и не се дължали лихви по тях - след като не бъдат потърсени в определен срок и минат пет години, вземането ще бъде погасено по давност и 6) спортният клуб действително е извършил рекламиране на „Петрол“ АД, като размерът на средствата по договора е възлизал на сумата от 1500000 лв. Третият (процесуалноправният) въпрос е от значение за установяване на действителните правнорелевантни обстоятелства по делото и изграждането на правилни фактически изводи при формиране на вътрешното убеждение на съда (арг. чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 12 ГПК) – чрез съвкупната преценка на всички събрани по делото годни доказателствени средства (съобразно тяхната действителна доказателствена сила) и при съобразяване с наведените правни и фактически доводи във въззивната жалба и нейния писмен отговор. Именно вследствие на тази мисловна логическа дейност въззивният съд трябва да подведе приетите от него за установени по делото факти под диспозицията на приложимата материалноправна норма, за да реши правилно правния спор, предмет на исковото производство. Апелативният съд е извършил самостоятелна преценка на всички относими по делото доказателства, като се е произнесъл по релевираните във въззивната жалба правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост - изложил е мотиви защо приема едни от тях за основателни, а други за неотговарящи на приетите за установени по делото факти. При тяхното съвкупно обсъждане е обосновал правния извод, че действително постигнатото между „Професионален спортен футболен клуб Черноморец Бургас“ АД и „Петрол“ АД съгласие не съответства на фактическия състав, при проявлението на който се поражда облигационно правоотношение по договор за паричен заем - не била доказана уговорка, съгласно която процесната сума се предоставя в собственост на заемателя, който дължи нейното връщане, поради което съглашението, на което въззивникът основава своята материална легитимация като носител на оспорените парични притезания, е нищожно поради неговата привидност. Следователно, въззивният съд е разгледал правния спор, пренесен с въззивната жалба, като се е произнесъл по всички наведени в нея правни доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение, както предписват процесуалните правила, уредени в ГПК, и установената казуална съдебна практика на ВКС, вкл. посечената от касатора. В този смисъл, не е доказана специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Дали при осъществения анализ на събраните по делото доказателства и на изложените във въззивната жалба правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение апелативният съд е допуснал твърдяната в касационната жалба правна грешка, обуславяща необосноваността на въззивното решение, касационният съд може да се произнесе само при разглеждане на релевираните касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след установяване на обстоятелството, че въззивното решение подлежи на касационен контрол при общата и специалните предпоставки, уредени в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице и самостоятелното селективно основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване - то да е очевидно неправилно. Правните доводи, с които се обосновава този селективен критерий, съставляват оплакване за неправилност на въззивното решение поради допуснати процесуални нарушения при обосноваване на логическата мисловна дейност на съда, което е довело до неговата необоснованост. Но за да установи този твърдян порок на въззивното решение, касационната инстанция трябва да извърши присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Следователно, неправилността, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика. По изложените съображения въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед на изхода на настоящото съдебно производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът трябва да бъде осъден да заплати в полза на ответника по касационната жалба „Спортс пропърти мениджмънт“ АД сумата от 5000 лв., представляваща уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред ВКС. При прилагане на правилото, уредено в чл. 694, ал. 7 ТЗ, в полза на бюджета на ВКС касаторът трябва да заплати сумата от 30 лв. – в производството за произнасяне по допускане на касационното обжалване. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд