Определение № 5017 от 04.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 146/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. И. Й., чрез адв. Д. К., срещу решение N 244 от 13.08.2024г. по в.гр.д. № 322/2024г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е обезсилено решение № 184 от 05.04.2024г. по гр.дело № 74/2023г. на Районен съд – Казанлък и делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 и 3 и ал. 2 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1. В случай, при който предмет на делото е бил сграда с поправения номер, грешката е отстранена още в началото на съдебното производство и е произнесено решение от първоинстанционния съд, което касае именно спорната сграда, явява ли се решението недопустимо и следва ли въззивният съд да го обезсили и върне делото за ново разглеждане от първата инстанция? Ако отговорът е положителен, как следва, в този случай, да процедира първоинстанционният съд?

2.Какъв е ефектът на вписването на исковата молба? Решения, постановени по невписани искови молби, обвързват ли валидно страните?

3.Индивидуализират ли се спорните имоти само с посочената в исковата молба площ?

4.Следва ли, при допусната техническа грешка при изписване на идентификатора и поискано уточнение по този въпрос, първоинстанционният съд да допусне поправката, най-вече в случаите, при които предметът на спора е напълно идентифициран, с оглед посочване на предназначението на сградата?

5.При положение, че искът е предявен за два обекта, допустимо ли е въззивният съд, приемайки че първоинстанционното решение е нищожно за единия обект (сграда), да обезсили решението изцяло, без каквито и да било мотиви за другия предмет на спора, т.е, в случаите при които има обективно съединяване на два иска с различен предмет?

Сочи се противоречие с Тълкувателно решение № 3 от 19.07.2010 год. по тълк. дело № 3/2009 г. на ОСГК на ВКС и решение № 324/19.01.2012г. по гр.д.№ 1488/2010г. на ВКС, първо г.о.

В срок е постъпил отговор от Н. Т. И., Д. И. Д., М. Д. И. и Н. С. Д., чрез адв.Ц. М., в който се поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване, а по същество е изразено становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд, постановено по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от Д. И. Й. установителен иск за собственост на постройки с идентификатори № * и № *, построени в имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на [населено място].

Въззивният съд е посочил, че след уточнение на исковата молба, направено след приключване на първото открито по делото заседание, първоинстанционният съд е приел, че предмет на спора са еднофамилна едноетажна жилищна сграда с идентификатор * с предназначение баня и тоалетна и едноетажна постройка на допълващо застрояване с идентификатор * и е постановил решение относно тези сгради.

При така приетото за установено, въззивният съд е направил извод, че решението на районния съд е процесуално недопустимо, тъй като е постановено по непредявен иск - поради приемането за разглеждане в процеса на нов иск в нарушение на процесуалните норми. Направена е недопустима замяна по време на процеса на сграда 3 /навес от 25 кв.м./ със сграда №6 /баня с тоалетна от 10 кв.м./. Според въззивния съд ищцата е въвела като предмет на делото правото на собственост върху сграда №6 - постройката е била заявена като предмет на делото с молба от 19.09.2023г., в която твърди, че прави уточнение на исковата молба, като заменя сграда 3 със сграда 6, посочвайки, че неправилно в исковата молба вместо сграда 6 е посочена сграда 3. Въззивният съд е приел, че приликата в описанието на двата обекта в двете молби е само в предназначението - баня и тоалетна, но двете сгради имат различен идентификатор, различна квадратура и конфигурация, поради което и се касае за два различни обекта и е недопустимо да бъде подадена искова молба за един имот, а в последствие с молба да бъде уточнено, че искът е предявен за друг имот.В заключение е направен извод, че първоинстанционният съд е допуснал уточнение на исковата молба и е заменил предмета на спора, което е довело до постановяване на решение по установителен иск за собственост на сграда, за която няма предявен иск, като е обезсилено изцяло решението на районния съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

При тези мотиви на въззивния съд е налице основанието на чл. 280, ал.2, предл. трето ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради очевидна неправилност. Последната се извлича пряко от мотивите на съдебното решение, където е прието, че с допуснатото уточнение на исковата молба е заменен предметът на спора, както и че уточнението касае само една от двете сгради, за които е предявен искът, но е счетено за недопустимо цялото решение на първоинстанционния съд.

По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение