Определение № 65 от 17.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 765/2020 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба на адв. Р. Й., в качеството й на процесуален представител на „Дитсманн“ АД, [населено място], с искане за допълване на определение № 38/20.01.2021 г. по настоящото дело, като се присъди адвокатско възнаграждение за депозирането на отговор на касационната жалба на противната страна, в размер на понесените разноски. Ответната страна – „Корпоративна търговска банка” АД - в несъстоятелност, [населено място] – депозира отговор, с който оспорва основателността на молбата и прави възражение за прекомерност. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Производството по т.д. № 765/2020 г. на ВКС, І т.о. е образувано по касационна жалба на „Корпоративна търговска банка” АД /н./, [населено място], против решение № 2903 от 30.12.2019 г. по т.д. № 3372/2019 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 861 от 07.05.2019 г. по т.д. № 1177/2018 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен изцяло предявеният от касатора срещу „Дитсманн“ АД, [населено място], установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 538, ал. 1 и чл. 537 ТЗ, за признаване на установено съществуването на вземане на банката от „Дитсманн“ АД, [населено място], на стойност от 94 000 евро, представляваща дължима главница по запис на заповед, издаден на 16.09.2010 г., ведно с сумата 153267,97 лв., представляваща годишна лихва върху главницата в размер на 12% от датата на издаване на записа на заповед до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, ведно с лихва върху главницата в размер на 12% от същата тази дата до окончателното й изплащане. Настоящият състав с определение № 38/20.01.2021 г. не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. В определението липсва произнасяне по искането за разноски. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е основателна. Искане за присъждане на разноски за ответната страна по касационната жалба на „Корпоративна търговска банка” АД /н./, [населено място], е направено своевременно, с депозирана молба вх. № 5469/09.07.2020 г. след подаване на отговор на касационната жалба, но преди постановяване на определение № 38/20.01.2021 г., чрез процесуалния представител на страната адв. Й., редовно упълномощена от изпълнителните директори на „Дитсманн“ АД, [населено място], с пълномощно, представено към молбата. Със същата молба, представляваща списък на разноските, съгласно чл. 80 ГПК, е представено преводно нареждане с наредител „DIETSMANN ENERGOREMONT HOLDING AD” и получател „АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Й. В. Н.“ и фактура № 2834/08.06.2020 г., издадена от същото адвокатско дружество с получател „Дитсманн Енергоремонт Холдинг АД“, с която е начислена сума в размер на 4686,00 лв., представляваща „адвокатски услуги – отговор на касационна жалба срещу решение по в.т.д. № 3372/2019 г. на Софийския апелативен съд“. Договор за правна защита и съдействие пред касационната инстанция не е представен, но това не е пречка да бъде уважена претенцията за разноски, тъй като съгласно т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013г. по т.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС предпоставка за присъждане на разноски е доказване на извършването им от страната, която ги претендира, доколкото сключването на договора за правна помощ в писмена форма не е условие за действителност и е допустимо и сключването му устно. Следователно, установено е реалното извършване на разноски за адвокатско възнаграждение, с оглед представения по делото банков документ – авизо местен превод, удостоверяващ, че на 09.06.2020г. е заверена сметката, съответстваща на посочената във фактура №2834/08.06.2020г.и така удостоверените разноски, при този изход на спора се дължат. Направеното възражение за прекомерност е неоснователно. Съгласно чл. 9, ал. 3 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство по дела с определен интерес, минималното възнаграждение е в размер на 8271,79 лв., към което на основание §2а от ДР на Наредбата следва да се начисли и ДДС, тъй като адвокатското дружество е регистриран по ЗДДС субект съгласно извършена справка в VIES (VAT Information Exchange System), собственост на Европейската комисия, представляващо публично свободно достъпно приложение за извличане на информация от националните бази данни за ДДС. Минималното възнаграждение е значително над претендираното от страната, поради което възражението за прекомерност е неоснователно. При тази фактическа обстановка са налице предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно разясненията, дадени с т. 1 на Тълкувателно решене № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – страната е отправила своевременно искане за присъждане на разноски, съизмерими със заплатено от същата адвокатско възнаграждение, като е доказала заплащането му. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение