Определение № 199 от 11.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3319/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № ІІІ-85 от 26.06.2020 г. по гр.д. № 788/2020 г. на Окръжен съд Бургас е потвърдено решение № 160 от 13.01.2020 г. по гр.д. № 9498/2018 г. на Районен съд Бургас, с което И. П. Г. и Н. П. Г. са осъдени на основание чл. 76 ЗС да предадат на „Гардън бийч” ООД /в ликвидация/ със седалище и адрес на управление гр. Бургас владението на апартамент № ..., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор .... по КККР на [населено място], общ. С., с административен адрес [населено място], „Гардън бийч”, [жилищен адрес]. В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба, подадена от адв. М. С. като пълномощник на И. П. Г. и Н. П. Г.. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд е основал решението си единствено на показанията на свидетел на ищеца, без да отчете неговата заинтересованост от изхода на делото, не е дал отговор на наведените от тях доводи и възражения и не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. В резултат на допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила е направил необоснован извод относно наличието на предпоставки за уважаване на иска по чл. 76 ЗН-осъществявано от ищеца владение и отнемането му от ответниците чрез насилие или по скрит начин. Искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване е обосновано с твърдение за наличие на основания по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК- противоречие с практиката на ВКС по поставените в изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК правни въпроси. В отговор на касационната жалба ответникът по касация „Гардън бийч” ООД /в ликвидация/ изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателите предпоставки за достъп до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: От фактическа страна по делото е установено, че с договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № .... г. на нотариус с рег. № 246, „Гардън бийч” ООД, действащ чрез пълномощник Т. Х. Б., е продало на Е. К., гражданин на Ирландия, чрез неговия пълномощник М. К. С., апартамент № ..., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор .... по КККР на [населено място], общ. С., разположен на първи и втория етаж на сграда с идентификатор ...., за сумата 90 000 евро без включен ДДС, като в акта е посочено, че продажната цена е изплатена от купувача по банков път на дружеството-продавач преди подписване на нотариалния акт. С нотариален акт за поправка №.... г. на нотариус с рег. № 246, е извършена поправка на нотариален акт № .... г., като вместо думите ” 90 000 евро, без включен ДДС, която сумата е изплатена от купувача на дружеството-продавач по банков път преди подписване на нотариалния акт”, се чете ”… за сумата 41 666.67 евро без включен ДДС, която сума ще бъде изплатена на дружеството-продавач по банков път в двегодишен срок от подписване на нотариалния акт”. Установено е също, че с договор от 05.04.2018 г. „Гардън бийч” ООД е възложило на „РДС-16 Тур транс” ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя Р. Д. В., да извършва обслужване, поддръжка и управление на собствени на възложителя имоти на хотелски начала, находящи се в комплекс ”Гардън бийч”, сред които и апартамент № .... По делото представено пълномощно от 26.06.2018 г., заверено от нотариус в Република Ирландия, с което Е. К. упълномощил И. Г. П. и Н. Г. П. с право на неограничен достъп до собствените му имоти-апартамент № .... и апартамент № .... в комплекс „Гардън бийч”, и с право да отдават под наем същите лично или чрез трети лица На 05.07.2018 г. след получен сигнал за влизане с взлом в апартамента, служители на РПУ-Созопол заварили лица, които се легитимирали с пълномощно от ирлански гражданин. Във връзка с възникналия спор в комплекс „Гардън бийч” са снети обяснения от Р. В., както и от жалбоподателя И. Г.. На същите на посочената дата са съставени протоколи за предупреждение по чл. 65 ЗМВР Като свидетели по делото са разпитани Р. Д. В. и служителя на РПУ- С. К. Ф., който бил изпратен по сигнала за спор в комплекс „Гардън бийч”. След преценка на техните показания и на приетите като доказателство по делото докладна записка от 06.07.2018 г., изготвена от мл. инспектор К. Ф., саморъчните сведения, дадени от Р. В. и от И. Г. във връзка с извършената проверка по повод спора, въззивният съд е приел за установено, че на посочената дата ответниците са отнели по скрит начин владението на „Гардън бийч” ООД върху процесния апартамент № ..., като са сменили патрона на входната врата на апартамента с помощта на ключар. Обсъдил е възражението на жалбоподателите, че свидетелката В. е заинтересована от изхода на делото, тъй като е била в договорни отношения с ищеца, но е намерил същото за неоснователно, като се е мотивирал с това, че нейните показанията се подкрепят и от показанията на св. Ф.. За да обосноват противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по въпроса кога отнемането на владението следва да се квалифицира като „скрито” по смисъла на чл. 76 ЗС, жалбоподателите се позовават на решение № 490 от 26.11.2020 г. по гр.д. № 1392/2009 г. на ІІ г.о. и решение № 4 от 4 от 06.02.2012 г. по гр.д. № 388/ 2011 г. на І г.о. В тях е прието, че посесорната защита по чл. 76 ЗС се прилага в два квалифицирани случая на отнемане на владение или държане-когато самоволното или самоуправното установяване на фактическа власт е извършено чрез насилие или по скрит начин, както и че не е необходимо скритостта да е по отношение на всички-достатъчно е владението да е отнето по такъв начин, че да не може веднага да стане достояние на досегашния владелец или държател съобразно обичайния начин, по който същият е осъществявал фактическата власт, т.е. да не е осъществено в негово присъствие или в присъствието на лица, чрез които съобразно нормалните отношения той би бил уведомен незабавно. Същото разрешение на поставения въпрос е дал и въззивният съд, поради което не може да се приеме, че се е произнесъл в противоречие с цитираната по-горе практика на ВКС. Въз основа на показанията на св. В. съдът е приел, че ответниците не са уведомили нея като управител на комплекса или рецепционистката в сградата за намерението си да влязат във владение на жилището, а направо са пристъпили към отваряне на входната врата и смяна на патрона. Това е мотивирало въззивният съд да приеме, че смяната на патрона на входната врата в отсъствието на владелеца или лицето, чрез което той упражнява фактическата си власт представлява отнемане на владението по скрит начин. Показанията на св. В. не са опровергани от останалите събрани по делото доказателства. Не е установено свидетелката да е присъствала в момента на извършване на тези действия. Следващият въпрос, поставен в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК е за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на делото доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства. Значението на този въпрос за изхода на спора се свързва от жалбоподателите с това, че въззивният съд не е обсъдил възражението им, че ищцовото дружество няма качеството на владелец или държател, а извършваните от него действия по стопанисването на процесния апартамент представляват търпими действия, които не се ползват със защитата на чл. 76 ЗС. В правната теория и в съдебната практика се приема, че търпими са тези действия, които се извършват със съгласието на владелеца или собственика и според обстоятелствата представляват незначително безпокойство за него, и които той допуска поради обикновена любезност, гостоприемство или други лични отношения /решение № 483 от 11.12.2012 г. по гр.д. № 493/2012 г. на ВКС, І г.о./. В случая възражението на жалбоподателите, заявено с отговора на исковата молба, че действията на ищеца във връзка със стопанисването на процесния имот са с характер на търпими, не е обосновано. Не се твърди те да са извършвани с изрично или предполагаемо съгласие на собственика, или да почиват на други лични отношения с него. Жалбоподателите не сочат кои събрани по делото доказателства, които не са взети предвид от въззивния съд, обосновават извод, че ищецът е упражнявал фактическа власт при условията на търпими действия, и опровергават твърдението му, заявено с исковата молба, че е владял имота за себе си. Поради това не може да се приеме, че необсъждането на това възражение се е отразило на крайния резултат по делото. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по следващия правен въпрос, формулиран от жалбоподателите, относно задължението на съда да извърши преценка на обективността на свидетелските показания и да изложи съображения защо ги кредитира. В своята практика ВКС последователно приема, че не съществува забрана съдът да даде вяра на показанията на свидетел, който поради особените си отношения с някоя от страните може да се счита заинтересован от изхода на делото, но преценката за тяхната достоверност следва да бъде направена при засилена критичност и след като се съпоставят с всички доказателства по делото. В случая въззивният съд се е съобразил с тази практика, доколкото показанията на св. В., която се намира в договорни отношения с ищеца, не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства. Не следва да се допуска касационно обжалване и по последния повдигнат от жалбоподателите въпрос по приложението на чл. 76 ЗС. Въпросът възпроизвежда тезата на жалбоподателите, че ищецът не е бил владелец или държател на апартамента, а е извършвал търпими действия, които не попадат в приложното поле на цитираната разпоредба. Както вече се посочи, жалбоподателите не са навели твърдения, а и не са ангажирали доказателства за действителните отношения между ищеца и собственика на процесния имот, въз основа на които да се приеме, че ищецът е упражнявал фактическа власт със съгласието на собственика. Въззивният съд е приел, че ищецът е бил владелец на имота. Обстоятелството, че първоинстанционният съд е дал друга правна квалификация на упражняваната от него фактическа власт, определяйки я като държане, не е от значение за изхода на делото, тъй като в предмета на защитата по чл. 76 ЗС се включват както владението, така и държането. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът