Определение № 2529 от 02.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 971/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, срещу решение №765/12.12.2023г., постановено по в.т.д. № 887/2023г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 963/26.07.2023 г. по т.д. № 204/2022 г. на СГС, VI - 8 състав, в обжалваната му отхвърлителна част, по иска с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ вр. с чл. 56 от ПИКЕЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за горницата над сумата от 269 238,58 лева до предявения размер от 400 000 лева, частичен иск от претенция в пълен размер от 807 875.98 лева, представляваща главница по фактура № [ЕГН]/08.12.2022г. - дължима сума за електрическа енергия съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от 31.08.2022 г. до 30.11.2022 г. съгласно корекция на данните за пренесена електрическа енергия, извършена въз основа на констативен протокол № 3035152/30.11.2022 г., ведно със законната лихва върху присъдената главница от 269 238.58 лева, считано от 06.02.2023 г. до окончателното й плащане.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че с оглед влязлата в сила част на първоинстанционното решение е безспорно, че той има вземане от „Миеле Сервис“ ЕООД по фактура № [ЕГН]/08.12.2022г. за преизчислена електрическа енергия съгласно корекция по констативен протокол от 30.11.2022г., но твърди, че размерът на вземането е неправилно определен от съда предвид необсъждане на всички доказателства по делото. Поддържа, че за да приеме, че преизчисленото количество ел. енергия, редуцирано до мощността на незаконно монтирания трансформатор е 463 680 kWh, и възлиза на сумата от 269 238,58лв. с ДДС, въззивният съд неправилно е преценил, че в присъединителните съоръжения се включва и незаконно монтирания трансформатор, който преобразува идващото средно напрежение от 20 kV до използваното в обекта на потребителя ниско напрежение от 400/230 V. Твърди, че обектът на „Миеле Сервис“ ЕООД е присъединен на ниво средно напрежение чрез кабел СрН, поради което съоръжение, което преобразува електроенергията в ниско напрежение, не е част от присъединителните и няма основание при прилагането на методиката по чл. 50, ал.2 от ПИККЕ да се взема предвид пропусквателната способност на трансформатора. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не е взел предвид, че следва да установи къде е границата на присъединяване, и че силовият трансформатор е част от мрежата на клиента, поради което неговата пропусквателна способност е ирелевантна. Изтъква, че не били обсъдени всичките му доводи, изложени във въззивната жалба, както и че неправилно била тълкувана и приложена нормата на чл. 50, ал.2 от ПИККЕ, която е по-нова и специална от разпоредбата на т. 14 от ДР на Наредба №6/24.02.2014г. и визира пропускателната способност само на законно изградените присъединителни съоръжения. Според касатора при точно прилагане на методиката и отчитане на пропускателната способност на кабела, начислената ел. енергия трябва да възлиза на 4 601 989.96 kWh, равняваща се по правилата за изчисление по цитираната правна норма на 2 226 810.90 лева без ДДС, а дори по таблицата по заключението на вещото лице, количеството възлизало на 1 391 316 kWh., изчислено при 24 - часово натоварване на трансформатора, на стойност 673 229,98 лв. без ДДС или 807 875,98 лв. с ДДС. Според касатора намаляването на изчислената сума още веднъж на 1/3 за осемчасово потребление не намира опора в чл. 50, ал.2 от ПИККЕ, още повече, че от заключението на СТЕ се установявало потребление през цялото денонощие. По подробно изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, неговата отмяна и уважаване на иска му в пълен размер.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, както и в допълнение към изложението от 22.01.2024г., касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поставя следните въпроси:

1. „Съдържа ли нормата на чл. 50, ал. 2, изр. 2 от ПИККЕ изчерпателно изброяване на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на клиента с електроразпределителната мрежа, посочвайки че присъединителните съоръжения са „кабели, проводници“. Може ли нормата да се тълкува разширително, като се прилага легална дефиниция от подзаконов акт с по-нисък ранг – Наредба №6/24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните ел. мрежи и който е приет преди приемане на нормата на чл. 50, ал. 2 от ПИККЕ?“;

2. „Когато обект на небитов краен клиент, съгласно одобрената схема на присъединяване, е присъединен към електроразпределителната мрежа посредством електропроводни линии /кабел/ и е извършена нерегламентирана промяна в схемата на свързване, при която е направено незаконно отклонение от присъединителния кабел и нерегламентирано, в отклонение на одобрената схема на свързване, е монтиран друг трансформатор, следва ли при изчислението по реда на чл. 50, ал.2 от ПИККЕ да се вземе предвид само пропускателната способност на незаконно монтирания трансформатор?“;

3. „Когато обект на небитов краен клиент, съгласно одобрената схема на присъединяване е свързан към електроразпределителната мрежа посредством електропроводни линии / кабел/ на ниво средно напрежение /СрН/ и трансформаторът, понижаващ подаваното напрежение на ниско напрежение, е част от инсталацията на клиента, следва ли при приложение на методиката по чл. 50, ал.2 от ПИККЕ, да се вземе предвид само пропускателната способност на присъединителния кабел или следва да се вземе предвид и пропускателната способност на трансформатора, който е част от мрежата на клиента и който ограничава /намалява/ пропускателната способност на присъединителния кабел?“;

4. „Разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ПИККЕ изисква ли да се установи, освен каква е пропускателната способност на присъединителните съоръжения, то къде е и границата на присъединяване, която разграничава до къде е електроразпределителната мрежа и от къде започва мрежата на клиента?“

5. „Когато при прилагане на чл. 50, ал. 2 от ПИККЕ поради променена схема на присъединяване, електроразпределителното дружество преизчисли количество електрическа енергия, което фактически не би могло да бъде доставено до клиента, поради по-малка пропускателна способност на нерегламентирано монтиран трасформатор, то тогава следва ли електроразпределителното дружество да не претендира цялото преизчислено количество ел. енергия и да претендира по-малко? Във втория случай, когато се претендира по-малко, съобразно ограничената пропускателна способност на незаконно поставения и открит на място при проверка трансформатор, по какви критерии да се извърши допълнителната редукция / намаление/ на изчисленото по реда на чл. 50, ал. 2 от ПИККЕ количество електроенергия и съответно – на претенцията за плащане? Следва ли да се прилага втори път формулата по чл. 50, ал.2 от ПИККЕ или същата да не се прилага, а е достатъчно да се редуцира преизчисленото количество електрическа енергия за тримесечния период на корекцията, но при 24-часово натоварване? Когато електроразпределителното дружество претендира намаленото количество електроенергия, трябва ли да обоснове намалената претенция и в Справката за преизчислени количества електрическа енергия да посочи как е изчислено претендираното по-малко количество ел. енергия?“;

6. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?“, за който въпрос касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, като поддържа, че въззивният съд е действал в противоречие с посочената практика на ВКС, обективирана в решение №60255/04.08.2022г. по гр.д.№401/2021г. на 4 г.о., решение №222/27.03.2017г. по т.д.№505/2017г. на ВКС, 2 т.о., решение №31/15.01.2024г. по дело №21/2023г., 1 г.о. и др.;

7. „Когато размерът на претендираната сума се определя нормативно, може ли кредиторът на посоченото в нормативния акт основание да извърши корекция и претендира по - малка по размер сума от размера, който точно отговаря на формулата по ПИККЕ?“;

8. „В съдебни производства, по които има нормативно определен размер на дължимата престация, но техническата експертиза дава заключение, че този презумиран размер, който замества действителния, в конкретен казус не може да бъде потребен, законосъобразно ли е кредиторът да намали размера на дължимата престация до тази, която действително може да бъде потребена?“;

9. „Следва ли при определяне на размера на корекцията и изчисленията, които се правят по реда на чл. 50, ал. 2 от ПИККЕ да се вземат предвид техническите характеристики само на съоръженията за присъединяване, посочени в този текст – „кабели, проводници“ или да се включват и параметрите на други съоръжения, участващи в процеса на преобразуване на ел. енергия за всеки конкретен случай, влизащи в легалната дефиниция на т. 14 от ДР на Наредба №6/24.02.2014г.?“

Ответникът по касационната жалба – „МИЕЛЕ СЕРВИС“ ЕООД е подал отговор от 18.03.2024г., в който оспорва подадената жалба по подробно изложените съображения. Претендира да не бъде допускано касационно обжалване на решението.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Съдът намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

За да постанови обжалваното въззивно решение, Софийски апелативен съд е приел, че по делото не е спорно, че касаторът притежава лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-135-07 от 4 13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР, и е собственик на разпределителната мрежа на лицензионната територия, в която се намира и процесният електроснабден имот, а ответникът по насрещния иск е собственик на обект – сграда, находяща се в [населено място], [улица]. Счел е, че съгласно договор за присъединяване на обекти на клиент към електрическата мрежа от 24.02.2016 г., по заявка, подадена от “МИЕЛЕ СЕРВИС” ЕООД и договор № [ЕГН] от 29.03.2016 г. за присъединяване на обекти на клиенти към електрическата мрежа по реда на чл. 117, ал. 5 от ЗЕ и чл. 21, ал. 5 от НППКЕЕПРЕМ, сключен между “ЧЕЗ Разпределение България” АД и “МИЕЛЕ СЕРВИС” ЕООД, е присъединен следния обект: “Сграда за обществено обслужване”, находящ се на [улица], в УПИ I-297, 298, 300, кв. 286, м. “Левски - бул. Ботевградско шосе - рамка”, район “Подуяне”, [населено място].

САС е счел, че въз основа на констативен протокол № 3035152/30.11.2022 г., съставен от служители на ищцовото дружество и в присъствието на свидетел, е установено, че при проверка на електромер с фабричен № 84268998, същият е монтиран в табло на стената на обект на “Ботевградско шосе” 106, като след измерване на големината на тока през трите кабела средно напрежение на захранващата линия от ТП “Ботевградско шосе подлез 9” са съответно посочените данни на фази, както са описани. САС е счел, че след извършване на изкопни дейности и разкриване на захранващата и изходящата за ШТП линии за средно напрежение, е установено, че е извършена промяна в схемата на свързване, състояща се в това, че изходящата от ШТП линия средно напрежение излиза през отвор в стената на същия и минава подземно под тротоара, преминава през друг отвор в стената на ШТП, след което преминава в пространство, затворено с гипсокартон в дъното на ШТП и през отвор в отсрещната стена влиза в помещение, стопанисвано от потребителя, като консумираната по този начин ел. енергия не се измерва от СТИ и съответно не се заплаща.

Апелативният съд е посочил, че е издадена фактура № [ЕГН]/08.12.2022 г. за начислена от ищцовото дружество на ответника ел. енергия на стойност от 807 875.98 лева, с основание: сума по констативен протокол съгласно приложението, към която е приложена справка за преизчислени количества електрическа енергия.

Въззивният съд е посочил, че кредитира изслушаните заключения на съдебно - техническа експертиза от вещото лице Б. Г., което е установило при извършен на 06.04.2023 г. оглед на гореописания обект на “МИЕЛЕ СЕРВИС” ЕООД, с подобекти - шахтов Трафопост (ШТП) “Ботевградско шосе” № 106 и техническо помещение в сутерена (подземен етаж) на обекта, налично пълното електрическо оборудване, описано в констативен протокол № 3035152/30.11.2022 г. Въззивният съд е посочил, че според вещото лице процесният обект “Сграда за обществено обслужване”, с административен адрес: [населено място], [улица], е захранен с електрическа енергия от извод “Перун” на закритата разпределителна уредба (ЗРУ) 20 kV на подстанция (ПС) “Враждебна”. Захранването на процесния обект е кабелно, с място на присъединяване – съществуваща кабелна линия 20 kV между ТП “Ботевградско шосе – подлез № 8” с дисп. 32-279 и ТП “Ботевградско шосе – подлез № 9” с дисп. № 32-280. САС е посочил, че според заключението на вещото лице границата на собственост на електрическите съоръжения СрH 20 kV е мястото на присъединяване на кабелните накрайници на електропроводните линии СрH към разпределителната уредба на трансформаторния лост – комплексно разпределително устройство 20 kV в новоизградения ШТП “Ботевградско шосе № 106”, като по проект и договор за присъединяване към електрическата разпределителна мрежа (ДПБРМ) няма предвидена допълнителна кабелна линия 20 kV, която да се свързва към основната кабелна линия от ТП “Ботевградско шосе - подлез № 9” след предписания за изграждане ШТП “Ботевградско шосе № 106” и да захранва второ комплексно разпределително устройство 20 kV, втори трансформатор и табло НН. Според кредитираното от въззивния съд заключение на вещото лице описаната фактическа ситуация в констативен протокол № 3035152/30.11.2022 г. представлява неправомерно присъединяване към електрическата мрежа 20 kV чрез промяна в схемата на свързване, при което потребената електрическа енергия не се отчита и не се заплаща. САС е посочил, че според вещото лице методиката по чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ не отразява реално потребление, а е корекционна процедура, базирана на способността за енергиен пренос на кабелите, свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа и при редуциране до пропускателните възможности на трансформаторната машина с мощност 630 кVA, вещото лице е посочило, че такова редуциране е допустимо, тъй като консумираната електрическа енергия в процесния обект, доставяна през нерегламентирано променената схема на свързване на страна 20 kV, се извършва на страна НН (400/230V) след трансформация и консумацията се ограничава до номиналната мощност на констатирания силов трансформатор - 630 кVA. Изчисленията на редуцираната електрическа енергия за доначисляване с ограничение от силовия трансформатор 630 kVA при 24-часово натоварване за нормативно определения период от три месеца (в случая 92 дни) е 1 391 040 kWh на стойност от 673 096.44 лева без ДДС, а при 8-часово натоварване е 463 680 kWh на стойност от 224 365.48 лева без ДДС. Изчислил е, че електроенергията без такова редуциране е 4 601 989,96 kWh на стойност от 2 226 810.90 лева без ДДС. Според САС вещото лице е посочило, че не се установява извършена проверка на обект “Сграда за обществено обслужване”, с адрес [населено място], [улица], клиент “МИЕЛЕ СЕРВИС” ЕООД, в период от три месеца, предхождащи процесната проверка на 30.11.2022 г., както и че след анализ на товаровите профили за “МИЕЛЕ СЕРВИС” ЕООД и за извод “Перун” от подстанция “Враждебна”, че има причинно-следствена връзка между консумацията на електроенергия от неправомерно присъединения втори трафопост и загубите на електрическа енергия регистрирани на извод “Перун” от подстанция “Враждебна”. Според кредитираната експертиза наличието на работещ възобновяем енергиен източник (ВЕИ) ще намали консумацията на електроенергия от мрежата, но в конкретния случай преизчислените количества електроенергия, начислени на клиента, са въз основа на ПИКЕЕ за извършено нарушение с промяна схемата на свързване, а в нормативната уредба не е предвидена методика, която да включва в изчисленията енергията от алтернативни източници, още повече, че към дата 30.11.2022г. енергийният обект (ФЕЦ) не е присъединен и не е въведен в експлоатация по нормативния ред. Според кредитираното от САС заключение на СТЕ, техническите параметри и характеристики на измервателната система на обекта не позволяват през нея да премине и да бъде измерено количеството електроенергия, начислена в процесната фактура за процесния период от време.

САС е обсъдил подробно и събраните гласни доказателства, а именно показанията на свидетеля на ищеца П. С., работещ в отдел “Нетехнически загуби” като ръководител сектор, от които се установява, че на 30.11.2022 г. са извършени проверки по далекопровод “Перун” поради големи технологични загуби с описаните констатации, както и на свидетеля Н. М., който е присъствал на проверката като член на Федерацията на потребителите.

Въз основа на установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че след проверка на 30.11.2022 г. в обекта на ответника е установена нерегламентирана промяна в схемата на свързване към разпределителната мрежа, при което част от използваната електроенергия не е преминавала през средството за техническо измерване, съответно не е измервана и не е заплащана, за което е съставен изискуемият се от чл. 49, ал. 1 ПИКЕЕ констативен протокол. САС е приел, че доколкото не е установена друга проверка преди тази от 30.11.2022 г., то корекция следва да се извърши за период от три месеца преди нея, или за периода 30.08.2022 г. – 30.11. 2022г. Въззивният съд е приел, че преизчисляването следва да се извърши на базата на пропускателната способност на присъединителните съоръжения, като позовавайки се на легалната дефиниция на понятието „присъединителни съоръжения“ в т. 14 от Допълнителните разпоредби на НАРЕДБА № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, че в съоръженията за присъединяване се включват и съоръжения за преобразуване, каквото е трансформаторът, то следва да бъде счетено, че изброяването, направено в чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ на кабели и проводници, е неизчерпателно. САС е приел, че следва да възприеме варианта от заключението на вещото лице инж. Г., в който е отчетена редукция при съобразяване пропускателната способност на трансформатора с мощност 630 kVa, както и че чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ изисква изчислението да се направи на база 8-часово натоварване, поради което следва да се доначисли електроенергия в размер на 463 680 kWh, при утвърдени от КЕВР за посочения период цени, или на стойност 224 365.48 лева без ДДС. С оглед изложените съображения е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната му част.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения:

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос и съдът няма задължение да го изведе от изложението към касационната жалба, като може само да го конкретизира и доуточни. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК е налице когато в обжалваното решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или трайната практика на ВКС по същия правен въпрос. За да е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК, следва правният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, т.е. разглеждането му да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а хипотезата за развитие на правото е налице когато законите са непълни, неясни и противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Първият поставен от касатора въпрос относно съотношението между Правилата за измерване на количеството електрическа енергия / ПИКЕЕ/ и Наредбата №6/24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или разпределителните мрежи, като нормативни актове и дали изброяването в чл. 50, ал.2, изр.2 от ПИККЕ е изчерпателно, в едната си част не отговаря на общия селективен критерий по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като не е обсъждан от въззивния съд. САС не е разглеждал съотношението между двата подзаконови нормативни акта и дали единият е специален спрямо другия, поради което този въпрос не е обуславящ изводите му. Същевременно по същия е налице и практика на ВКС, обективирана в решение № 50081/12.10.2023г. по т.д.№1134/2022г. на ВКС, 1 т.о., решение № 85 от 27.06.2022г. по гр.д. № 2528/2021г. на 4 г.о. на ВКС, № 50186 от 24.10.2022г. по гр. д. № 4372/2021 г., IV г.о. и мн.др., съгласно която уредбата в чл.55 ПИКЕЕ е в рамките на законовата делегация и не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, включително не противоречи на общото правило, че за доставена на потребителя електроенергия се заплаща цена, регулирана от държавен орган, а по отношение преизчисленията, които операторът на съответната мрежа извършва, както и прякото им заплащане от ползвателя е налице разпоредбата на чл. 56, ал.2 от ПИКЕЕ, която посочва, че сумата се дължи на оператора от крайния потребител. Във втората част въпросът относно преценката на въззивния съд дали изброяването на присъединителните съоръжения е изчерпателно и конкретно следва ли да се взема предвид монтирания трансформатор, настоящият състав на ВКС намира, че се касае за фактически въпрос, т.е. относим към правилността на атакуваното въззивно решение, която не може да се проверява в стадия по допускане на касационно обжалване. Според задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не подлежат на проверка в стадия по селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.

Следващият поставен от касатора въпрос, дали с оглед установеното като начин на присъединяване на обекта, следва да се вземе предвид само пропускателната способност на присъединителния кабел или тази на незаконно монтирания трансформатор, също не отговаря на общия критерий по чл. 280, ал. 1 от ГПК и касае правилността на атакуваното въззивно решение. Въпросът е свързан с възприетите от съда констатации и изводи, т.е. фактическа обстановка и преценката на въззивния съд за събраните по делото доказателства, т.е. той е по правилността на решението, а изводите му не могат да бъдат проверявани за необоснованост в производството по селектиране на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК, а само след евентуално допускане на обжалваното решение до касация по конкретно поставен от касатора правен въпрос, по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 - т. 3 ГПК, а такива не се установяват. Аналогични съображения съдът възприема и относно третия въпрос, касаещ нивото напрежение и дали следва да се отчете трансформаторът, понижаващ подаваното напрежение, тъй като отново е свързан с конкретната преценка на фактите и кредитирането от въззивния съд на заключението на съдебно-техническата експертиза. Тези мотиви се отнасят и до поставения въпрос като трети по т.“В“ от допълнителното изложение, а именно: „Дали следва при определяне на размера на корекцията и изчисленията по чл. 50, ал.2 от ПИККЕ да се взимат предвид техническите характеристики на съоръженията за присъединяване в текста или и други съоръжения, участващи в процеса на преобразуване на ел. енергия и влизащи в дефиницията на т.14 от Наредба 6/24.02.2014г.?“, който също е свързан с конкретната преценка на въззивния съд и е по правилността на решението и в този смисъл не отговаря на изискванията за допускане до касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.

Четвъртият поставен въпрос относно това дали чл. 50, ал.2 от ПИККЕ изисква, освен да се установи пропусквателната способност на присъединителните съоръжения, да се разграничи и къде е границата на присъединяване и откъде започва мрежата на клиента, не отговаря на общия критерий по чл. 280, ал.1 от ГПК, тъй като въззивният съд не е обсъждал къде е границата на присъединяване и дали тя е релевантна съгласно чл. 50, ал.2 от ПИККЕ, т.е. не е свързан с решаващите му мотиви, а касае фактическите изводи, съответстващи на заключението на СТЕ, че с оглед конкретните особености при констатираното неправомерно въздействие върху мрежата, техническите параметри и характеристики на измервателната система на обекта не позволяват през нея да премине количеството електроенергия, начислено в процесната фактура за процесния период от време. Въпросът е по правилността на решението, а изводите на апелативния съд не могат да бъдат проверявани за необоснованост в производството по селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.

Поставеният като пети въпрос, с подвъпроси, касае възможността електроразпределителното дружество да претендира по - малко преизчислено количество ел. енергия и формулата за корекция по чл. 50, ал.2 от ГПК, като същите също са свързани с правилността на решението и в този смисъл не може да се приеме, че отговорят на изискванията да съставляват общо основание за достъп до касационно обжалване. Независимо от горното по тях не се установява и да са налице допълнителните селективни критерии, на които се позовава жалбоподателят. Налице е практика на ВКС, че според специалните разпоредби на ПИКЕЕ, регламентиращи отговорността на ползвателя на мрежата при наличието на основанията за преизчисляване на количества ел. енергия вследствие на констатации по чл. 50-55 ПИКЕЕ (несъответствия, грешки при измерване, неправомерно присъединяване, техническа неизправност, повреда, неточна работа, неправилно отчитане и др.), и конкретно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 и, ал. 2 от ПИКЕЕ, в случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на раздел ІХ от ПИКЕЕ, операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги, като ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума. Именно на тази специфична нормативна уредба въззивната инстанция при разрешаването на спора е отдала значимост. В случая има извършена неправомерна намеса чрез промяна в схемата на свързване, като съгласно действащите ПИКЕЕ отговорността е обективна, и операторът на разпределителната мрежа следва да фактурира корекционното количество ел. енергия, без предпоставка за това да е виновно поведение на конкретния потребител/клиент. Обективният факт на констатиране на неправомерното въздействие, в резултат на което е налице неотчитане, установен с констативния протокол, съставен след приемане на действащите ПИКЕЕ през 2019г., които са приложими и съдържат подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на клиента само поради констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на количеството електрическа енергия, е достатъчен, без да е необходимо виновно поведение на потребителя /в който смисъл е решение № 115 от 20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г. на Второ т.о. на ВКС и мн.др. Предвид горното тези поставени от касатора въпроси не се явяват разрешени от въззивния съд в противоречие с цитираната по-горе практика, а наличието й изключва соченото бланкетно и необосновано от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.

Поставените в допълнителното изложение два допълнителни въпроса са пряко свързани с предходните, а именно дали когато размерът на претендираната сума се определя нормативно, кредиторът може да извърши корекция и претендира сума, по-малка по размер от тази по формулата на ПИККЕ, и дали когато техническата експертиза сочи, че презюмираният размер не може да бъде потребен, кредиторът е законосъобразно да намали размера на дължимата престация до тази, която действително може да бъде потребена, но и те не отговарят на общото условие за допускане до касационно обжалване, тъй като са свързани с фактическите изводи на съда, кредитирането на доказателствата / в частност заключението на съдебно-техническата експертиза/ и са по правилността на решението. Следва да се отбележи и, че в случая апелативният съд е приел, че именно възможното количество ел.енергия, което може действително да бъде потребено, следва да бъде възприето като дължимо, а не че кредиторът не може да претендира по-малко или по-голямо такова. Следователно същите не са относими към решаващите мотиви на въззивния съд, поради което не е налице общо основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал.1 от ГПК, а не се установяват и допълнителните селективни критерии, на които се позовава касаторът.

Процесуалноправният въпрос, поставен от касатора, а именно дали въззивният съд е длъжен да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства, е обуславящ всяко съдебно производство, но не отговаря на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, на който се позовава касаторът. Константна и непротиворечива е практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК и мн. др. решения, включително и цитирани от жалбоподателя, в които се приема, че въззивната инстанция в пределите на въззивната жалба и отговора на ответната страна, е длъжна да изложи собствени фактически и правни изводи по спора, като обсъди събраните доказателства, релевираните възражения и доводи на страните. Както се посочва в решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о., и др., непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, като въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, излагайки фактически и правни изводи по съществото на спора, и да се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд не е действал в противоречие с горецитираната практика, а е изложил подробни мотиви, обсъждайки доказателствата по делото и относимите към спора доводи на страните, поради което този въпрос не може да обуслови допускането на въззивното решение до касационно обжалване. Апелативният съд е обсъдил твърденията на касатора по жалбата, а това, че изводите му не са съответни на поддържаната от жалбоподателя теза, е свързано с преценката на фактическата обстановка, която не може да бъде разглеждана в селективната фаза на касационното производство. Решаващите изводи на въззивния съд за изхода на спора не биха се повлияли от по-подробно обсъждане на събрания доказателствен материал, с оглед на което не се установява поддържаното допълнително селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

ВКС намира при служебната проверка, че не е налице вероятност обжалваното решение да е невалидно или недопустимо. Не се установява и очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, тъй като за наличие на горното е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Въззивното решение не може да се възприеме като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, тъй като от съдържанието на обжалвания съдебен акт не се установява същият да е постановен при превратно приложение на закона или грубо нарушение на правилата на формалната логика.

Предвид гореизложените съображения съдът намира, че атакуваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.

С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски. Ответникът по касация е заявил искане за присъждане на разноски, явяващи се заплатено адвокатско възнаграждение, като в представения договор за правна защита и съдействие от 18.03.2024г. е посочено, че договореното възнаграждение в размер на 9880,46 лв. е заплатено авансово и в брой при подписване на договора. Насрещната страна в изрична молба с вх.№15898/20.09.2024г. е заявила възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав намира, че възражението е основателно, тъй като за настоящата съдебна инстанция процесуалните действия на ответника се изразяват в подаване на писмен отговор по касационната жалба, което не се отъждествява с фактическа и правна сложност. С оглед горното искането за намаляване на търсеното адвокатско възнаграждение в размер на 9980,46 лв. следва да се приеме за основателно. С оглед постановеното Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. В решението на СЕС е посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004г. минималните размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, включително и когато се касае за заварени договори, както и не обвързват съда при извършване на преценката му по чл. 78, ал. 5 ГПК поради тяхната нищожност. Наличието на празнота в закона относно конкретния размер на възнаграждението, следва да се преодолее като се тълкува нормата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв., с изключение на частта, с която се препраща към наредба на Висшия адвокатски съвет за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения. В разпоредбата на чл. 36, ал.2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗАдв. се посочва, че възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и по размер следва да е справедливо и обосновано. С оглед гореизложеното при определяне на възнаграждението на процесуалния представител на ищеца, следва да се вземат предвид конкретни критерии като високата образователна квалификация на лице, придобило юридическа правоспособност, и вписано в съответния регистър на адвокатска колегия, поетата отговорност от адвоката, но да се отчете и фактическата и правна сложност на делото. Предвид горното и с оглед спорния материален интерес при осъществената защита и като се вземат предвид и посочените по-горе критерии, които са изпълнени в настоящия процес, настоящият съдебен състав счита, че следва да се приеме, че е справедливо и обосновано възнаграждението да е в размер на 4 400 лв., която сума съответства на справедливото по размер, следващо се с оглед положения труд. Предвид горното и с оглед възражението на насрещната страна по чл.78, ал.5 от ГПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на сумата от 4 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция.

Воден от горното Върховният касационен съд, Второ Т.О.