Определение № 377 от 01.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2608/2019 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „МК Фера Вита” ЕООД, [населено място], срещу №194 от 26.07.2019г. по в.т.д.№120/2019г. на Великотърновски апелативен съд, ГО. С него е потвърдено решение №172/02.11.2018г. по т. д.№231/2017г. на Русенски окръжен съд, с което „МК Фера Вита” ЕООД, [населено място], е осъдено да заплати на ЗКПУ „Волово”, [населено място], обл. Р., сумата 50 280 лв., представляваща неплатена продажна цена по данъчна фактура №490/13.09.2016г. на обща стойност 75 780 лв., с ДДС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 01.08.2017 г. до окончателното изплащане; сумата 4 401 лв. лихва за забава върху неплатената главница, считано от датата на падежа 13.09.2016г. до датата на предявяване на иска 01.08.2017г., както и сумата 4 489,32 лв. разноски по делото. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Касаторът счита за необоснован извода на съда, че след като между страните е бил сключен устен договор за продажба, то не е бил договорен друг, по - дълъг срок за плащане от предвидения в чл.327 ал.1 от ТЗ. Поддържа, че съдът не е отчел естеството на стоката и обстоятелството, че същата не може да бъде обработена и консервирана. Също така прави оплакване, че съдът не е взел под внимание твърденията на свидетеля Софрончев, който е удостоверил, че продавачът ЗКПУ „Волово” е получил неколкократно и натоварил в базата на касатора експелер, без да плаща цена в дните, в които е извършено натоварването. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и ал.2 пр.3 от ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси, обуславящи изхода на спора: 1. Длъжен ли е въззивният съд, съгласно чл.271, чл.272, вр. с чл.236 ал.2 от ГПК, да обсъди в мотивите на акта си всички доводи и възражения на страните /изложени във въззивната жалба/ при спазване на правилата на формалната и правна логика, като се има предвид вида и начина на обработка на суровината, закупена от касатора - семе от бял трън, и невъзможността същата да бъде консервирана и съхранявана след преработката й за продължителен период от време? 2. Налице ли е търговска сделка по чл.303 а от ТЗ при доказана устна уговорка между страните за продажба на семена от лечебно растение, като се имат предвид видът и начинът на обработка на доставената суровина - семе от бял трън, и невъзможността да бъде консервирана и съхранявана за дълъг период от време, поради което и /срокът на/ изпълнението на задължението да се плати договорената цена е по - дълъг от предвидения в закона? По първия въпрос поддържа допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, което обосновава с противоречие с практиката на ВКС - решение №283/14.11.2014г. по гр.д.№1609/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение №101/03.06.2015г. по т.д.№1740/2014г. на ВКС, ТК, I т.о, решение №390/26.06.2015г. по гр.д.№7568/2013г. на ВКС, IV г.о. Поддържа, че вторият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовава се и на очевидна неправилност на обжалваното решение. Ответникът по касация ЗКПУ "Волово", [населено място], обл.Р., оспорва касационната жалба. Твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, както и че жалбата е неоснователна. Подробни съображения излага в подадения от него писмен отговор. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от сключен устен договор за продажба на семе от бял трън реколта 2016г., за която сделка е издадена фактура №490/13.09.2016г. на обща стойност 75 780 лв. Установил е, че ищцовата кооперация е доставила стоката на купувача, като в периода от 05.10.2016г. до 08.06.2017г. купувачът е платил по фактурата общо сумата 25 500 лв., а неплатеният остатък от цената възлиза на 50 280 лв. Посочил е, че частичното плащане на задължението за цената по сделката не прави плащането периодично, нито само по себе си и при липса на други доказателства, може да обоснове извод за съществуването на уговорка с продавача за разсрочено плащане на цената. Приел е за недоказано страните да са уговорили различен срок за заплащане на цената от този по чл.327 ал.1 от ТЗ - при предаване на стоката или на документите и по - специално твърдяното от ответника постигане на уговорка между страните, че плащането на цената на доставеното семе от бял трън се извършва след обработката му и след доставяне на остатъка от преработката (експелера) от купувача на продавача. Приел е за неприложима хипотезата на чл. 303а от ТЗ, доколкото не е установено естеството на стоката да е наложило плащането да се извърши в по-дълъг срок, а отделно от това и не е установено купувачът да се е съгласил плащането да се извърши след доставката на експелера. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. На поставения процесуалноправен въпрос /без неговото изцяло фактологично уточнение/ е даден отговор и в цитиранитe от касатора решения, както и в служебно известните на настоящия състав решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК - решение №331/19.05.2010г. по гр.д.№257/2009г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение №700/28.10.2010г. по гр.д.№91/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о, решение №27/02.02.2015г. по гр.д.№4265/2014г. на ВКС, IV г.о., решение №445/02.11.2011г. по гр.д.№1733/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение №443/25.10.2011г. по гр.д.№166/2011г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и други. В същите е възприето, че съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Тази преценка на съда произтича от изискването на чл.12 от ГПК и чл.235 от ГПК, като в тази насока е постоянната съдебна практика. Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС. Въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства, относими към възникването и изискуемостта на задължението за заплащане на цената на доставената от ищеца стока. Следва да се отбележи, че съдът е съобразил разпоредбата на чл.269 от ГПК, като е обсъждал направените във въззивната жалба оплаквания и становището на въззиваемия по тях и съответно е обсъдил всички доказателства относно спорните между страните обстоятелства. При това съдът е обсъдил писмените доказателства, заключението на съдебно - счетоводната експертиза, от което е установил, че издадената за извършената доставка фактура е надлежно осчетоводена и отразена и при двете страни. Обсъдил е и доказателствата, относими към твърденията на касатора - ответник по иска за постигната уговорка между страните, че плащането на цената на доставеното семе от бял трън се извършва след обработката му и след доставянето на остатъка от преработката /експелер/ от купувача на продавача. Стигнал е до извод, че писмените доказателства за извършване на еднократна доставка на експелер от ответника - купувач на ищцовото дружество се отнася до друга сделка между страните и не доказва постигането на такава уговорка относно процесната продажба, а свидетелските показания в тази връзка са общи и неконкретни. Следователно въпросите за задължението на съда да обсъди и прецени всички факти и доказателства по делото, да отговори на всички доводи и възражения на страните, както и да мотивира своя акт, не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, включително цитираната от касатора съдебна практика по чл.290 от ГПК. Конкретните изводи на съда, направени в резултат на извършената преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, касаят правилността на постановения съдебен акт. Материалноправният въпрос относно приложението на чл.303а от ТЗ изразява неправилното разбиране на касатора, че посочената разпоредба принципно обуславя срока за изплащане на цената от вида на доставяната срока. Разпоредбата на чл.303а от ТЗ установява забрана за страните по търговска сделка да договарят срок за изпълнение на парично задължение, по- дълъг от 60 дни, като допуска изключение от общото правило само в случай, че това се налага от естеството на стоката или услугата. Само при уговорен по съгласие на страните по-дълъг срок за плащане на цената, се налага преценка за наличието на предпоставките по чл.303а от ТЗ с оглед валидността на тази уговорка. В случая при направената от съда фактическа констатация за липса на постигнато между страните съгласие за изплащане на цената в срок, различен от предвидения в чл.327 ал.1 от ТЗ - при предаване на стоката, правилен се явява изводът му за неотносимост на разпоредбата на чл.303а от ТЗ към спора между страните. С оглед на това поставеният от касатора въпрос по приложението на чл.303а от ТЗ не се явява обуславящ за изхода на спора. Обосноваността на изводите на съда относно действително постигнатите уговорки по договора за продажба между страните предполага проверка на правилността на решението, което е извън предмета на производството по допускане на касационно обжалване. Неоснователни са и доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В настоящия случай не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК, тъй като касационният жалбоподател се позовава на аргументите за неправилност на атакувания акт, изложени в касационната жалба, без да излага доводи за наличието на особени съществени пороци, водещи до очевидна неправилност. Очевидната неправилност касаторът свърза с това, че съдът не е установил обективната истина в процеса, като е приел за недоказано уговарянето на по-дълъг срок за плащане на задълженията по данъчна фактура №490/13.09.2016г. Дори и да се възприеме становището на касатора, то би било налице необоснованост, която съставлява касационно основание по чл.281 т.3 от ГПК, а не очевидна неправилност. При този изход на спора на ответника по касация ЗКПУ "Волово", следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева. Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд