Определение № 2568 от 27.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1569/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Постъпили са частни касационни жалби, вх.№ 1131/16.01.2024 г., подадена от Р. Г. М. и вх.№ 4248 от 16.02.2024 г., подадена от Е. А. А., двете против определение № 3154/20.12.2023 г. по гр.д.№ 1818/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 486 от 12.05.2023 г., постановено по гр.д. № 75/2023 г., по описа на Окръжен съд – Благоевград, в частта му, с която е оставена без разглеждане като просрочена въззивна жалба вх. № 13964/06.12.2022 г., подадена от Е. А. А. и Р. Г. М. против решение № 503059/15.10.2021г., постановено по гр.д. № 71/2020 г. по описа на РС-Разлог и е прекратено производството по в.гр.д. № 75/2023 г. по описа на ОС-Благоевград. В първата частна касационната жалба, подадена от Р. М. се прави оплакване за незаконосъобразност на определението поради нарушение на процесуалните правила, защото решението е ненадлежно съобщено на адвокат, от който са оттеглени пълномощията, поради което е неправилен извода, че въззивната жалба е подадена след изтичане на срока за обжалване на решението на РС. Навежда се довод за нарушение на чл. 315, ал.2 ГПК. Във втората частна касационната жалба, подадена от Е. А. се прави оплакване за необоснованост недопустимост и неправилност на определението поради незаконосъобраност и необоснованост поради това, че е бил нарушен на чл. 142, ал.2 ГПК, че е нередовно връчено решението на адвокат, от когото са оттеглени пълномощията и не започнал да тече срока за обжалване, Навежда се довод за нарушение на чл. 315, ал.2 ГПК. В изложенията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК към двете частни касационни жалби са посочени и трите основания по чл. 280, ал.1 ГПК, като са формулирали шест въпроса. Ответницата К. Г. Х. оспорва двете частни касационни жалби и допускането до касационно обжалване, тъй като не са обосновани основанията по чл. 280, ал.1 т.2 и т.3 ГПК и защото част от въпросите са неотносими към обжалвания съдебен акт. По същество счита частната жалба за неоснователна, защото определението кореспондира на данните по делото и е в съответствие с процесуалния закон. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частните жалби изхождат от процесуално легитимирана страна и са постъпили в срок, но са подадени против определение, което не подлежи на касационно обжалване, поради което съдът ги преценява като недопустими поради следното: По въззивна жалба вх. № 13964/06.12.2022 г., подадена от Е. А. А. и Р. Г. М. против решение №503059/15.10.2021 г. по гр.д. № 71/2020 г. по описа на РС- Разлог е образувано въззивно гр.д. № 75/2023 г. по описа на ОС Благоевград. С определение № 486 от 12.05.2023 г. въззивният съд е отменил определението за даване ход по същество и въззивното производство по в.гр.д. № 75/2023 г. е прекратено, като е прието, че възивната жалба е просрочена. Това определение е потвърдено с обжалваното определение № 3154 от 20.12.2023 г. по гр.д.№ 1818/2023 г. на Софийски апелативен съд. Съгласно приетото с ТР № 2/2-18 г. на ОСГТК на ВКС, определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. Тълкувателният акт е задължителен за прилагане, съгласно чл. 130, ал.2 ЗСВ. Предвид изложеното и независимо, че САС е посочил, че определението подлежи на обжалване пред ВКС, то е необжалваемо и подадените против него частни касационни жалби, като недопустими, следва да се оставят без разглеждане. На основание чл. 78, ал.4 ГПК, на ответницата по двете частни касационни жалби следва да се присъдят претендираните от нея деловодни разноски за настоящото производство в доказания с договора за правна помощ размер 500 лв., за които е отразено, че са заплатени. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение