Определение № 1651 от 18.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 343/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ /НЕК/“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище в [населено място] срещу решение №138/10.10.2023 г. по в.т.д. № 66/2023 г. на АС-Велико Търново, с което е потвърдено решение № 57 /16.12.2022 г. по т.д. №77/2021 г. по описа на ОС-Габрово, с което са били отхвърлени предявените искове от „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ /НЕК/“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище в [населено място], срещу ответника „ТОПЛОФИКАЦИЯ ГАБРОВО“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище в [населено място], с правно основание чл. 59 от ЗЗД, за сумата 400 087,88 лева, с ДДС, с която е намалено имуществото, заплащайки за произведената за месеците октомври, ноември и декември 2015 г. ел. енергия от 1 602 МВтч по преференциална цена, без ответника да има сертификат за произхода й, по фактури: № 56/ 31.10.2015 г. и ДИ № 57/ 31.10.2015 г. за сумата 8 689,61 лева, с ДДС; № 61/ 30.11.2015 г. за сумата 136 738,84 лева и № 74/ 31.12.2015 г. за сумата 254 659,43 лева, като погасени по давност; Излагат се основания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество на спора в насока уважаване на иска. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение не e съобразено с началния момент, от който започва да тече потасителната давност за процесното вземане като неправилно е приел, че това е датата, на която НЕК е погасило задължението си към крайния снабдител, който от своя страна я е бил закупил преди това от ответника „Топлофикация Габрово“ ЕАД като според касатора давността започва да тече от датата на постановяване на Решението на КЕВР за обезсилване на сертификата за произход на произведената енергия от „Топлофикация Габрово“ЕАД-03.02.2017 г. В тази връзка се навежда и оплакване за неправилна правна квалификация на иска по чл.59 ЗЗД, вместо по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основания за допускане до касация, съгласно чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Ответникът по касация „Топлофикация – Габрово“ЕАД в писмен отговор от процесуалния си представител оспорва касационната жалба, като излага доводи както за липсата на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, така и за правилността му. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното въззивно решение, решаващият спора съдебен състав е изложил следните съображения в мотивите на същото: Спорът се основава на изложените в ИМ на НЕК АД обстоятелства, че ищецът е титуляр на лицензия за обществена доставка № Л-147- 13/ 17.12.2004 г., а ответникът – титуляр на лицензия за производство на електрическа и топлинна енергия № Л-008-03/ 17.10.2000 г., издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ и публично достъпни на сайта на КЕВР. За периода 25.10.2015 г. – 31.12.2015 г. ответникът е продал произведената при условията на чл. 162 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ електроенергия на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, който е титуляр на лицензия за краен снабдител № Л-139-11/ 13.08.2004 г., който при условията на чл. 94 от ЗЕ е продал на ищеца „НЕК“ АД закупената ел. енергия по цената, на която я е закупил. Съгласно чл. 162 от ЗЕ крайният снабдител и обществения доставчик трябва да изкупуват по преференциални цени ел. енергия от високо-ефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, регистрирано със сертификат за произход. За процесния период ответникът е произвел и продал на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД по преференциални цени количества ел. енергия в размер на 2 196,2 Мвч на обща стойност 538 947,48 лева, с ДДС, за които производителят е декларирал, че са от високоефективно комбинирано производство. С Решение № С-2/ 04.02.2016 г. КЕВР е издала на производителя сертификат за произход № ЗСК-12-03-15 за произведената по комбиниран начин ел. енергия. За исковия период „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД е изкупило от ответника, при условията на чл. 162 от ЗЕ, по три бр. фактури, количества енергия, както следва: за месец октомври 2015 г. – 11 705,58 лева, с ДДС; за месец ноември 2015 г. – 184 197,24 лева, с ДДС; за месец декември 2015 г. – 343 044,66 лева, с ДДС, след което е препродало на ищеца, в съответствие с чл. 94 от ЗЕ, изкупените количества ел. енергия, както следва: за месец октомври 2015 г., по Ф № 2421/ 31.10.2015 г. - 11 705,58 лева, с ДДС; за месец ноември 2015 г., по Ф № 2441/ 30.11.2015 г. – 184 197,24 лева, с ДДС; за месец декември 2015 г., по Ф № 2454/ 31.12.2015 г. – 343 044,66 лева, с ДДС. „НЕК“ АД е погасил дължимите към „ЕНЕРГОПРО ПРОДАЖБИ“ АД чрез извършени от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД изявления за прихващания, с които се погасяват взаимни задължения до размера на по-малкото, потвърдени от „НЕК“ АД с представени към исковата молба писма, към които са приложени изявленията за прихващане. На 03.02.2017 г. КЕВР е издала Решение № С-2, с което е отменила свое Решение № С-2/ 04.02.2016 г., в частта му по т. 18 и е обезсилила издадените сертификати на ответника за периода 26.10.2015 г. – 31.12.2015 г., тъй като в сертифицираните количества е била включена припадащата се част ел. енергия на невъведения в експлоатация с разрешение за ползване енергиен парогенератор ЕПГ № 8. Следователно, според ищеца, по преференциална цена е следвало да се изкупи, след което да се препродаде, единствено електроенергия в размер на 565,85 Мвч, като разликата над тази сума в размер на 1 602,99 Мвч е несертифицирана и не е следвало да се изкупува и препродава, при условията на чл. 94 от ЗЕ. Вследствие на това е настъпило обедняване в патримониума на ищеца и обогатяване в патримониума на ответника, с оглед на което се иска от съда да осъди ответника, да възстанови на ищеца неоснователно получените суми общо в размер на 400 087,88 лева, с ДДС, ведно с лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба. С отговора на исковата молба ответникът е оспорил допустимостта и основателността на предявените искове, като е направил възражение за прихващане за вземане в размер на 380 523,68 лева, с ДДС, както и възражение за изтекла погасителна давност. Въззивният съд е приел за доказано по делото, че че ответникът „ТОПЛОФИКАЦИЯ ГАБРОВО“ ЕАД е произвел посочените в исковата молба количества ел. енергия за месеците октомври, ноември и декември 2015 г. и ги е продал по преференциални цени на крайния снабдител „ЕНЕРГОПРО ПРОДАЖБИ“ АД, за което са съставени: Ф № 56/ 31.10.2015 г. и ДИ № 57/ 31.10.2015 г.; Ф № 61/ 30.11.2015 г.; Ф № 74/ 31.12.2015 г., като тези писмени доказателства са приложени в оригинал към исковата молба. Заплащането на преференциална цена от страна на крайния снабдител е във връзка с издаден сертификат за произход на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ГАБРОВО“ ЕАД, за периода 26.10.2015 г. – 31.12.2015 г., с Решение № С-2/ 04.02.2016 г. на КЕВР, отменено с последващо Решение № С-2/ 03.02.2017 г. на КЕВР, с което последващо Решение е обезсилен издадения сертификат. Съгласно Ф № 2421/ 31.10.2015 г./със срок за плащане – 14.11.2015 г./; Ф № 2441/ 30.11.2015 г. /със срок за плащане – 14.12.2015 г./; Ф № 2454/ 31.12.2015 г. /със срок за плащане – 14.01.2016 г./ крайният снабдител „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД е продал на обществения доставчик „НЕК“ АД закупените количества ел.енергия от производителя на същата преференциална цена. Следователно, според решаващия състав, за процесния период „НЕК“ АД е заплатило преференциална цена за закупената от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ГАБРОВО“ ЕАД, електрическа енергия, която не е регистрирана с месечен сертификат за произход и производителят няма законово основание да получи преференциална цена за произведената ел. енергия, нито пък „НЕК“ АД има задължение да закупи по тази по-висока цена ел. енергия от крайния снабдител, поради което е приел, че е налице обогатяване на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ГАБРОВО“ ЕАД и обедняване на „НЕК“ АД, между които състояния има връзка и това обуславя правото на „НЕК“ АД да търси обезщетение по реда на чл. 59 от ЗЗД. От представените с исковата молба писмени изявления за прихващане от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД до „НЕК“ АД, както следва: по отношение на Ф № 2421/ 31.10.2015 г./със срок за плащане – 14.11.2015 г./ - изявление за прихващане с дата 16.11.2025 г.; по отношение на Ф № 2441/ 30.11.2015 г. /със срок за плащане – 14.12.2015 г./ - изявление за прихващане с дата 15.12.2015 г.; по отношение на Ф № 2454/ 31.12.2015 г. /със срок за плащане – 14.01.2016 г./ - изявление за прихващане с дата 18.01.2016 г., получени от „НЕК“ АД е, че е било извършено прихващане, до размера на по-малкото, на вземанията на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД за продадените на „НЕК“ АД количества ел. енергия по преференциални цени, закупени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ГАБРОВО“ ЕАД за процесния период, с вземания на „НЕК“ АД. Прихващането, според съда, има обратно действие, съгласно чл. 104, ал. 2 от ЗЗД, като насрещните вземания се смятат за погасени от момента на изискуемостта на активното вземане, съгласно чл. 103, ал. 1 от ЗЗД. В случая активните вземания, с които е извършено прихващане, са на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ и изискуемостта им е настъпила с настъпване срока за плащане, посочен във фактурите, а имено: на 14.11.2015 г., 14.12.2015 г. и на 14.01.2016 г. За неоснователен е счетен доводът на ищеца „НЕК“АД във въззивната жалба, че изискуемостта на вземането започва да тече от 03.02.2017 г., когато е постановено решението на КЕВР, с което е обезсилен издадения сертификат на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ГАБРОВО“ ЕАД за процесния период, тъй като това твърдение се намирало в противоречие с посочените по-горе законови разпоредби, както и с постановките в т. 1 от ТР № 2/ 18.03.2022 г. на ОСГК на ВКС. Цитираните в подкрепа на довода ППВС № 1/ 28.05.1979 г. – т. 7 и ТР № 7/ 2018 г. по т.д. № 7/ 2017 г. на ОСГТК на ВКС са неотносими, доколкото е било отклонено предложението на председателя на Висшия адвокатски съвет за приемане на процесното ТР. С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност, на основание чл. 111, б.“в“ от ЗЗД, развивайки съображения, че се касае за периодични плащания. Съгласно ТР № 3/ 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС понятието периодични плащания се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари и други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от врема, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Претенцията по чл. 59 от ЗЗД не покрива тези условия – тя не произтича от един правопораждащ факт, падежът й не настъпва през предварително определени интервали от време, а от момента на разместване на благата, с оглед на което твърдението за приложение на тригодишния давностен срок спрямо вземанията на „НЕК“ АД не може да бъде споделено. В случая обаче приложение намира общото правило на чл. 110 от ЗЗД, според което с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а вземанията на „НЕК“ АД са станали изискуеми от посочения срок за плащане във фактурите, както следва: на 14.11.2015 г., съответно на 14.12.2015 г. и на 14.01.2016 г. Исковата молба е подадена в съда на 30.11.2021 г., поради което въззивният съд е приел, че вземанията са погасени по давност и предявените искове по чл.59 ЗЗД са неоснователни. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора: „1/ За задължението на въззивния съд да обсъди всички възражения и доводи във връзка със спора и да изложи съображения по тях в мотивите на съдебния акт; 2/ За правилното квалифициране на спора и постановяване на решение ,съобразно правилната правна квалификация дадена от съда/ чл.59 ЗЗД или чл.55 ал.1,предл.3 ЗЗД; 3/ За началния момент, от който започва да тече погасителната давност за процесното вземане дали от датата, на която НЕК е погасило задължението си към крайния снабдител-т.е. от момента на твърдяното от ищеца обедняване или от датата на постановяване на Решението на КЕВР за обезсилване на сертификата за произход на произведената енергия от „Топлофикация Габрово“ЕАД-03.02.2017 г Касаторът се позовава на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на всички въпроси. Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес. В мотивите към т.1 от ТР по реда на нормативното тълкуване са разграничени основанията за достъп до касация от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за неправилност на въззивното решение, поради което поддържаните основания по чл.280, ал.1 ГПК не биха могли да се основават на доводи за неправилност на решението. Съобразявайки задължителните указания по тълкуване на ГПК относно касационното обжалване в ТР № 1/2009 г., следва да се приеме, че формулираните от касатора и възпроизведени по-горе материалноправни въпроси под №№ 2 и 3, на които последният се позовава като основание за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 и т.3 ГПК, се отнасят към законосъобразността на обжалвания акт, тъй като правната квалификация е въпрос по материалната законосъобразност, което пък предпоставя отговора на последващия въпрос за началния момент, от който тече погасителната давност. Без да се навлиза в рамките на произнасянето по съществото по конкретния правен спор, следва само да се отбележи, с оглед изчерпателност и правна яснота, че така постановеното въззивно решение е съобразено със задължителните постановки на Пленума на ВС в т.7 на ППВС 1/79, че при наличие на изпълнена хипотеза от ФС на нормата в чл.59 ал.1 ЗЗД давността започва да тече от деня на получаване на престацията от обогатилия се за сметка на обеднелия, от които постановки се е ръководил и въззивният съд при произнасянето по спора. От друга страна правната квалификация на исковата претенция е дадена изцяло въз основа на твърденията за правопораждащите спорното право факти, така както са изложени в самата ИМ от страна на ищеца/ ако съдът би излязъл от тези твърдени факти и обема на търсената защита, решението би било недопустимо, а ако е дал неправилна квалификация -незаконосъобразно/.Липсва и основание за допускане на касационно обжалване по първия процесуален въпрос: съдът е изложил мотиви и е обсъдил доводите на страните относнотова от коя дата започва да тече давностния срок. Произнасянето по законосъобразността на въззивното решение по фактите и относно процесуалните действия по конкретния спор, принципно не попада в обхвата на селективното производство по чл.288 ГПК, съгласно цитираното по-горе ТР. Такова произнасяне от ВКС се свежда до преценката на обжалвания акт, съгласно критериите по чл.281 ГПК, което обаче се предпоставя от положителното произнасяне на ВКС по реда на чл.288 ГПК, за което няма основания в настоящия случай, поради липса на коректно формулирани обуславящи изхода спора правни въпроси, което не може да се замести от оплакванията за незаконосъобразност. С оглед неустановяване на общата предпоставка за достъп до касация, ВКС не дължи произнасяне и по допълнителния селективен критерий по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. С оглед липсата на представен списък по чл.80 ГПК и доказателства за направени разноски в настоящото производство такива не следва да се присъждат в полза на ответника по касация. Водим от изложеното, съдът