Определение № 917 от 20.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2088/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на А. М. Р. ЕГН [ЕГН] и Е. М. Б. ЕГН [ЕГН] срещу решение №532 от 06.05.2024 г. по в.гр.д. № 3161/2023 г. на САС, ТО- 2 с-в, с което е обезсилено решение № 211 080/13.08.23 г., постановено по гр.д. 12 589/19 г. по описа на СГС в частта, с която съдът е отхвърлил предявените от А. М. Р. и Е. М. Б. искове с правно основание чл. 432 ГПК за осъждане на ЗК „Лев Инс“ АД да заплати в полза на всеки от тях сумата от 200 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди поради смъртта на баща им А. Р., и по 200 000 лв. за всеки от тях – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Й. Х. Д., предизвикана от катастрофа, виновно причинена от водач на лек автомобил със застраховка ГО в ЗК „Лев Инс“ АД, ведно със законните лихви върху отделните главници от 21.03.17 г. и е прекратил, поради липса на правен интерес производството по тези искове, както и в частта, с която е потвърдил първоинстанционното решение В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете за лихва-обезщетение за забавено плащане от момента на катастрофата (25.11.16 г.) до момента на изтичане на срока за доброволно уреждане на спора (21.03.17 г.) по отношение на деликвента – Т. П., в размери на по 200 лева, като частични искове от суми в размер на по 13 000 лв. Излагат се основания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество на спора в насока уважаване на исковете. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основания за допускане до касация, съгласно чл. 280 ал.2 предл.последно ГПК- очевидна неправилност на изводите на съда за недопустимост на исковите претенции на двамата ищци, с оглед приетата от съда липса на правен интерес от така предявените искове, при наличие на извънсъдебно споразумение относно дължимостта на претендираните с исковете обезщетения. Ответникът по касационната жалба ЗК „Лев Инс“ АД -София, в писмен отговор от страна на процесуалния си представител, изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване и неоснователност на КЖ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното въззивно решение, решаващият съдебен състав е изложил следните съображения в мотивите на акта: Спорът се е развил по предявените от А. М. Р. и Е. М. Б. искове с правно основание чл. 432 ГПК за осъждане на ЗК „Лев Инс“ АД да заплати в полза на всеки от тях сумата от 200 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди поради смъртта на баща им А. Р., и по 200 000 лв. за всеки от тях – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Й. Х. Д., предизвикана от катастрофа, виновно причинена от водач със застраховка ГО на застрахован в ЗК „Лев Инс“ АД автомобил, ведно със законните лихви върху отделните главници от 21.03.17 г. и по искове от същите ищци за лихва-обезщетение за забавено плащане от момента на катастрофата (25.11.16 г.) до момента на изтичане на срока за доброволно уреждане на спора (21.03.17 г.) по отношение на делинквента – Т. П., предявени като частични в размери на по 200 лева. С молба от 26.11.20 г. ответникът Лев Инс АД е навел в процеса следните факти :между страните има сключени 4 бр. споразумения – по две с всяка от страните, които се отнасят до претенциите, произтичащи от смъртта на всеки от загиналите (М. Р. и Й. Д.). Споразуменията са били описани в самото възражение (впоследствие приложени като доказателства) по следния начин: на 06.06.18 г.е сключена спогодба с Е. Б. относно обезщетяване вредите от неимуществено естество по повод смъртта на М. Р., а на 20.01.20 г. е подписана спогодба с Е. Б. относно обезщетяване вредите от неимуществено естество, произтичащи от смъртта на Й. Д. (л.262), на 12.03.2018 г. е сключена спогодба с А. Р. за обезщетяване на вредите от смъртта на М. Р. (с.266) и на 12.12.19 г. е подписана спогодба с А. Р. за обезщетяване вредите от смъртта на Й. Д.. Представени са били като доказателства самите споразумения и банкови документи за осъществяване на плащанията, уговорени в споразуменията. Във всички споразумения се съдържа съгласие на страните, че се уреждат окончателно отношенията по повод настъпилото застрахователно събитие. Споразуменията между застрахователя и всеки от ищците относно обезщетяване на вредите поради смъртта на баща им А. Й. са сключени преди завеждане на исковата молба. Последните, според въззивния съдебен състав, водели до липса на правен спор, респ. липса на правен интерес от водене на процес за обезщетяване на същите пострадали лица на същото правно основание. Споразуменията относно обезщетяване на вредите, произтичащи от смъртта на Й. Д., са сключени след отговора на исковата молба и на основание разпоредбата на чл. 147 ГПК, и според съда, следва също да бъдат зачетени като доказателства за отпаднал правен интерес от търсената защита. Решението, в частта, с която се отхвърлят претенциите срещу деликвента за заплащане на лихви е счетено за правилно, доколкото отговорността на застрахователя е функционална и обезпечава отговорността на виновния за катастрофата водач. Претенцията за присъждане на обезщетение за забавено плащане не може да се отнесе към чуждо главно задължение извън посочени в закона случаи, към които настоящите претенции не принадлежат. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателите сочат, че са налице основания за допускане до касация, съгласно и 280 ал.2 предл.последно ГПК- очевидна неправилност на изводите на съда за недопустимост на исковите претенции на двамата ищци, с оглед приетата от съда липса на правен интерес от така предявените искове, произтичаща от наличие на извънсъдебно споразумение относно дължимостта на претендираните с исковете обезщетения. Наличието ва споразумение, според съда, изключвало правен интерес от искова защита. В случая настоящият състав на ВКС счита, че следва да се допусне касационно обжалване в посочената хипотеза на чл.280 ал.2,предл. последно ГПК – очевидна незаконосъобразност на изводите на съда за недопустимост на исковите претенции поради липса на правен интерес от така предявените искове, с оглед установеното наличие на извънсъдебно споразумение между страните относно претендираните с исковете обезщетения. По изложените съображения, съдът счита, че е налице основание по чл.280 ал.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед изложеното, съдът