Определение № 362 от 27.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 2819/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. В. В. и В. В. В. и двамата от [населено място], срещу решение №1661 от 04.07.2019г., постановено по в.гр.д.№584/2019г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 с-в, в частта му, с която след частична отмяна на решение №6476 от 19.10.2018г. по гр.д.№10721/2017г. на СГС, І-6 с-в, са отхвърлени предявените от ищците искове за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на тяхната майка Е. И.-К., за разликата от 38 000лв. до 76 000лв. за всеки един от тях.

В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част, въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Твърди се, че съдът не е съобразил релевантните за спора факти с оглед критериите, установени в т.11 от ППВС №4/1968г., което е обусловило определяне на обезщетението в занижен размер от по 120 000лв. за всеки един от ищците. Сочи се, че справедливият размер на обезщетението по смисъла на чл.52 ЗЗД е по 150 000лв. Оспорва се приетия от съда размер на съпричиняване на вредоносния резултат от 10% от страна на наследодателката на ищците като се излагат доводи, че съпоставката на вида и тежестта на допуснатите нарушение от застрахования водач на автомобила и от пешеходката, обуславя извод за съпричиняване в размер на 5%, както е приел въззивния съд. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и потвърждаване на въззивното решение с присъждане на съдебно-деловодните разноски по делото.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение като са формулирани следните два правни въпроса:

1. „Относно приложението на принципа за справедливост във връзка с критериите при определяне на конкретен размер обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?”. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с постановките в т.11 от ППВС №4/1968г. и

2. „Относно приложението на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия?”. Според касаторите въпросът е решен в отклонение на указанията, дадени в т.7 от ППВС №17/1963г.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК не са представени писмени отговори на касационната жалба от ответното дружество „Дженерали застраховане” АД – [населено място], и от третото лице –помагач на ответника – К. Б. П..

Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на касаторите по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното пред касационната инстанция решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е отменил решение №6476/19.10.2018г. по гр.д.№10721/2017г. на СГС в частта му, с която са уважени исковете на ищците И. В. В. и В. В. В. за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка Е. И.-К. за разликата от 38 000лв. до 76 000лв. като вместо това въззивният състав е отхвърлил исковите претенции с правно основание чл.432 КЗ за посочените разлики. Въззивното решение е влязло сила в останалата му обжалвана от „Дженерали застраховане” АД част, с която е потвърдено решението на първата инстанция за уважаване на исковете до размер на 38 000лв. за всеки един от ищците, ведно със законната лихва, считано от 29.03.2017г.

Въззивният състав е приел за безспорно между страните, че са налице предпоставките по чл.432, ал.1, вр. чл.478 ал.1 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя за заплащане на ищците на обезщетение за неимуществените вреди от смъртта на тяхната майка Е. И.-К., починала на 28.03.2017г., в резултат на настъпилото на 20.03.2017г. в [населено място] ПТП, причинено виновно от застрахования по застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество водач на товарен автомобил „Фолсваген ЛТ35” с ДК [рег.номер на МПС] - К. Б. П.. Съдът е отчел факта, че ответното дружество доброволно е изплатило на ищците сумите от по 70 000лв. като компенсация на неимуществените им вреди, претърпени вследствие на процесното ПТП, която сума е приспаднал от определеното обезщетение.

Произнасяйки се по въпроса за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, апелативният състав е посочил като релевантни за спора следните установени от заключението на вещото лице В. по извършената СПЕ и от показанията на св.И. обстоятелства: 1.) починалата майка на ищците Е. И.-К. към момента на смъртта си е била на 76 години, ищецът И. В. - на 50 години, а ищцата В. В.- на 46 години, 2.) ищците са преживели тежко смъртта на майка им, която са обожавали и боготворели 3.) при ищеца са възникнали негативни емоционални преживявания, довели до оплаквания от напрежение, силна душевна болка от преживяването на загуба, чувства на вина и самообвинение, подтиснато настроение, нарушен сън и апетит, промяна в телесното тегло, без наличие на психотична или невротична симптоматика и 4.) при ищцата са възникнали негативни емоционални преживявания, както и продължително преживяване на оплаквания от напрежение, тревожност, подтиснато настроение, мъка и тъга като към момента са налице остатъчни психологически преживявания - преживяване на липса и чувство за ненавременна загуба с очакване, според експерта, описаните преживявания постепенно да претърпят обратен ход.

Имайки предвид горните обстоятелства, въззивният състав е приел, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди на ищците е в размер на 120 000лв. за всеки един от тях. Съдът е посочил, че взима предвид настъпилата внезапна смърт на здрава и установено жизнена жена, фактът че ищците са живели заедно със своята майка, изпитваните от ищците чувство на непредотвратима загуба, скръб и чувство на вина. В решението е отразено също,че при определяне на справедливия размер на обезщетенията, съдът се е съобразил със стандарта на живот в страната, конкретните икономически условия, намиращи израз в ежегодно определяните нива на покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите” и конкретното място, където живеят потърпевшите лица.

Въззивният състав изрично е отразил, че базира своето решение по спорния въпрос за обема на съпричиняването, изцяло на приетата за установена от първата инстанция фактическа обстановка, при която е станала злополуката, тъй като по отношение на фактите липсва въззивно оплакване. Обсъждайки въззивната жалба на застрахователя досежно размера на съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД, въззивният състав е посочил, че от заключението на вещото лице по извършената САТЕ се установява, че към момента на ПТП пострадалата се е движила с гръб към ударилото я МПС, което се е движило на заден ход. Движението на пострадалата се е осъществявало в участък между средата на улицата и лявия бордюр по посока на движение на участниците в ПТП, но не и плътно до бордюра. Съдът е акцентирал, че от доказателствата по делото не се установява улицата да е била пешеходна алея, по която движението на МПС да е било забранено. Според въззивния състав с оглед обстоятелството, че наследодателката на ищците се е движила като пешеходец по улица, на основание пар.6,т.1 от ДР на ЗДвП същата е следвало да се съобрази с чл.108, ал.2 ЗДвП като прояви дължимото внимание, минавайки зад автомобил, който предприема движение на заден ход. Съдът е приел, че противоправното поведение на пещеходката е в причинна връзка с настъпилото ПТП и е определил обема на съпричинявето в размер10%. Посочил е, че при определяне на обема на съпричиняване съдът отчита много по-голямата вина на водача на МПС, който е професионален шофьор, предприел необезопасена, рискова маневра във вътрешна квартална улица, но че се съобразява и с факта, че пострадалата е поставила сама себе си в рискова ситуация. За да обоснове относително ниския процент на съпричиняване, въззивният състав е посочил, че е взел предвид и обстоятелството, че улицата, на която е настъпило ПТП е вътрешноквартална и ненатоварена.

Настоящият състав намира, че не е налице поддържаното в изложението към касационната жалба основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Не може да обоснове наличие на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поставеният от касаторите материалноправен въпрос относно критериите за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди с оглед принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Въпросът не е решен от въззивния съд в отклонение от задължителната практика на ВКС, обективирана в т.11 от ППВС №4/1968г. В посоченото Постановление е прието, че справедливото обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от наследниците на пострадалото лице, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на болките и страданията, които формират съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД. Въззивният съд е посочил, че при определяне на полагащите се на касаторите обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 120 000лв. за всеки един от ищците се е съобразил с указаните в ППВС №4/1968г. общи критерии и е преценил специфичните за делото обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост, а именно - възрастта на починалата и на нейните деца, отношенията между тях, характера и интензивността на преживяваните от ищците болки и страдания от внезапната смърт на тяхната майка. Наред с посочените критерии съдът е отразил, че взима предвид също съществуващите лимити на отговорност на застрахователите към датата на ПТП и икономическите условия в страната. В тази връзка не може да се сподели виждането на касаторите, че съдът е решил въпроса в отклонение със задължителната практика на ВС, обективирана в посоченото Постановление.

Не е решен в противоречие с указанията, дадени в т.7 от ППВС №17/1963г. и не покрива допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касация въпросът относно приложението на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Въззивният състав е анализирал всички събрани по делото доказателства, относими към възражението на ответното дружество по чл.51, ал.2 ЗЗД, като е изложил аргументи в подкрепа на становището, че в случая е налице (макар и в значително по-малка степен в размер на 10%), съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в допуснато противоправно поведение от страна на поставилата се в риск пешеходка, чието поведение е в причинна връзка със злополуката. Отделно следва да се отбележи, че оплакването на касаторите за неточно определяне на обема на съпричиняване (в размер на 10% вместо 5%, както е приела първата инстанция), по своята същност представлява оплакване за неправилност на въззивното решение, която като касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,