Определение № 303 от 17.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 124/2009 г.

ВКСIV гражданско отделение17.05.2010 г.докладчик Красимира Харизанова

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 605/19.06.2008 г. на Софийски градски съд, по гр.д. № 2477/2008 г. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Е. Л. от гр. С., подадена от пълномощника му адв. Б от САК срещу определение № 605/19.06.2008 г. на Софийски градски съд, по гр.д. № 2477/2008 г., с което потвърдено разпореждане от 14.05.2008 г. на СРС, 36-ти състав, по гр.д. 10668/2008 г. за връщане на исковата молба поради неотстраняване в срок на допуснати нередовности. Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, излага доводи за произнасяне в обжалваното определение по процесуален въпрос от съществено значение, касаещ вида на сроковете, посочени в закона, задълженията на страните във връзка с дадените от съда срокове и санкцията за тяхното неспазване. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид: Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК на касационно обжалване подлежат определенията на въззивните съдилища, с което се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Приложените към изложението за допускане на касационно обжалване решения № 556/17.12.1998 г. по гр.д. 382/1998 г. и № 54/13.04.1999 г. по гр.д. 209/1999 г. на ВКС не противоречат на обжалваното определение на СГС. Освен това жалбоподателят не е формулирал правният въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, решен в противоречие с приложените решения на ВКС, а единствено е посочил общи теоритични въпроси, касаещи „вида на сроковете, посочени в закона, задълженията на страните във връзка с дадените срокове и санкцията за тяхното неспазване”. Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Цитирани разпоредби

4