Определение № 139 от 07.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2152/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Р. Н. Т. и Л. К. Т., приподписана от адвокат Т. Б., против определение № 1059 от 17.04.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 290 по описа за 2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 10.07.2020 г. по гр. д. № 13946/2010 г. на на Софийски градски съд за връщане на подадената от Л. К. Т. и Р. Н. Т. въззивна жалба вх. № 87549 от 4.07.2019 г. За да се произнесе налице ли е основание за допускане на касационно обжалване касационният съдебен състав съобрази следното: С разпореждане от 10.07.2020 г. по гр. д. № 13946/2010 г. първоинстанционният съд е върнал подадената от ответниците Р. Т. и Л. Т. въззивна жалба против решението по делото, като е приел, че същите са редовно уведомени за указанията за внасяне на държавна такса, връчени на 5.08.2019 г. чрез адвокат К. Т., като същите не са изпълнени в удължения с разпореждане от 16.08.2019 г. срок, изтекъл на 22.08.2019 г. Разпореждането е обжалвано с частна въззивна жалба, подадена чрез адвокат К. Т. с довод, че не е връчвано съобщение за определението, с което срокът е удължен нито на пълномощника, нито на жалбоподалите. С молба от 14.10.2021 г. Л. Т. и Р. Т. са потвърдили извършените от адвокат К. С. Т. действия за обжалване, както и подаване на искания за удължаване на срока. С атакуваното определение Софийски апелативен съд е приел, че съобразно чл. 63, ал. 2 ГПК продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния, поради което и разпорежданията на съда за удължаването на срока не се връчват на страните, а съответно като не е връчил разпореждането от 16.08.2019 г. първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби и правилно е констатирал, че нередовностите на въззивната жалба не са отстранени, което е основание за връщането й по правилото на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Р. Н. Т. и Л. К. Т. се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2, предл. трето ГПК, евентуално чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Считат, че очевидно неправилни са изводите на въззивния съд по въпросите „Налице ли е редовно уведомление и текат ли срокове, когато съобщенията са връчвани на лице без представителна власт“ и „Потвърждаването на действия, извършени без представителна власт, налага ли извода, че съответната страна е била уведомена за указанията, в изпълнение на които са извършени действията без представителна власт“. Основанието е обосновано с доводите, че Р. Т. и Л. Т. с писмена молба са потвърдили извършените от адвокат К. Т. „действия за обжалване, както и подаване на искания за удължаване на срокове“, но не и действията й за приемане на призовки и съобщения по делото, а следователно същите не са редовно уведомявани нито да внесат държавна такса. След като правилно са приели, че адвокат Т. не ги представлява след приключване на делото в първата инстанция, съдебните състави трябва да изпълнят процедурата по редовно уведомяване за задължението за внасяне на държавна такса. Съгласно чл. 39, ал. 1 ГПК съобщението може да бъде връчено само на пълномощник по делото, докато в случая сам съдът е приел, че адвокат Т. вече не е била пълномощник. При условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК Р. Н. Т. и Л. К. Т. поставят въпроса „Когато съобщението за внасяне на държавна такса не е редовно връчено и искането за удължаване на срока по чл. 63 ГПК е направено от лице без представителна власт, може ли да се приеме, че даденият допълнителен срок от десет дни тече от изтичането на първоначалния“ Сочените основания за допускане на касационно обжалване не са налице, доколкото жалбоподателите са потвърдили извършените от адвокат К. Т. действия без представителна власт. Правно невъзможно е да се потвърдят действията по подаване на въззивна жалба и на молба за удължаване на срок, без същевременно да се потвърдят и действията по получаване на съобщенията, от който момент е започнал да тече съответния срок. Следователно потвърждаването на действията, с които адвокат Т. е поискала удължаване на срока за отстраняване нередовностите на въззивната жалба имплицитно включва и изявление, че страната е уведомена за нередовностите и срокът е започнал да тече. Произнасянето на въззивния съд не е очевидно неправилно, а поставеният при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК въпрос не съответства на данните по делото, доколкото не отчита наличие на потвърждаване на действията по подаване молба по чл. 63 ГПК. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение