Определение № 178 от 14.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 2394/2022 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на „Пи Маркет“ ЕООД срещу решение № 857 от 01.07.2022г. по в.гр.д. № 839/2022г. на Окръжен съд – Варна. С въззивното решение е потвърдено решение № 260091 от 14.02.2022г. по гр.д. № 243/2021г. на Районен съд – Варна, поправено с решение № 260348 от 08.07.2022г. и решение № 260372 от 09.02.2022г., за осъждане на касатора да заплати на „Интейк“ ЕООД, на основание чл. 75, ал. 2 от ЗЗД, сумата от 5 511. 64 лева, получена като изпълнение от „Енерго Про Продажби“ АД на задължение за връщане на платена без основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия за периода от 24.03.2009г. до 08.09.2009г. за обект с абонатен № 11142121 и клиентски № [ЕГН], с титуляр на партидата ЕТ“И. И.“, за което е била издадена фактура № [ЕГН]/14.09.2009г., при носител на вземането за връщане на сумата от 5 511. 64 лева дружеството „Интейк“ ЕООД. Касаторът „Пи Маркет“ ЕООД излага доводи за недопустимост на въззивното решение, както и неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Представено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Насрещната страна „Интейк“ ЕООД отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, че касационната жалба е неоснователна, но и недопустима и подлежи на връщане. Делото е търговско и размерът на иска е под 20 000 лева, на основание чл. 286, ал. 1, т. 3, вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК. Макар и самото вземане да произтича от извъндоговорен характер (чл. 75, ал. 2 от ЗЗД), то не може да се отрече търговския характер на делото, доколкото е налице спор единствено между търговци кой от тях се легитимира като титуляр на конкретно вземане, което последователно е прехвърлено с цесия на няколко лица, едно от които е получило изпълнение. Третото лице подпомагаща страна на касатора – „КНМ Груп“ ЕООД, счита касационната жалба допустима и основателна. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е недопустима. Тя е подадена от надлежна страна, но срещу съдебен акт, който е изключен от касационен контрол. Въззивното решение е постановено по търговско дело с цена на иска до 20 000 лева и по силата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, в редакцията на разпоредбата към датата на постановяване на решението, то е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. Характерът на делото като търговско е с оглед на неговия предмет – право, отнасящо се до търговски сделки по чл. 286, ал. 1 от ТЗ (сделки, сключени между търговци и свързани с упражняваното от тях занятие). Това е, тъй като твърденията на „Интейк“ ЕООД по предявения от дружеството иск са за сключен между търговци („Енерго Про Продажби“ АД и ЕТ“И. И.“) договор за продажба на електрическа енергия, вид договор на пазара на електрическа енергия със специална регламентация по Закона за енергетиката и действалите към датата на сключването му Правила за търговия с електрическа енергия; за възникнало, във връзка с договора, вземане на едноличния търговец по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на сума, платена като коригирана стойност на потребена, но неотчетена електрическа енергия по фактура; за придобиване от „КНМ Груп“ ЕООД по договор за цесия, двустранна търговска сделка, на правата на едноличния търговец срещу „Енерго Про Продажби“ АД и прехвърлянето им на „Интейк“ ЕООД, също по договор за цесия като двустранна търговска сделка; както и за последвало добросъвестно изпълнение на „Енерго Про Продажби“ АД на касатора, който въз основа на недвусмислени обстоятелства се е явил овластен да получи изпълнението, но при съществуващ иск по чл. 75, ал. 2 от ЗЗД на „Интейк“ ЕООД, истински кредитор, срещу касатора. Относим е предметът на делото - субективното право, заявено или отричано с иска, което е право, отнасящо се до търговска сделка, и неговата парична оценка (чл. 68 от ГПК). Определянето като търговски на делата, имащи за предмет спорове, отнасящи се до търговска сделка, е и съгласно мотивите на Тълкувателно решение 3/2019 от 23.02.2022г. по тълк. дело № 3/2019г. на ОСГТК на ВКС. Ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК касае всички оценяеми искове, доколкото в ГПК или друг нормативен акт изрично не е разпоредено друго. Прагът на обжалваемост не зависи от евентуален порок на обжалваното въззивно решение. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съответно касационните доводи по чл. 281 от ГПК за нищожност, недопустимост и неправилност на въззивното решение се преценяват само по отношение на касационни жалби, които са допустими – редовни, подадени срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, в срок, от страна с правен интерес от обжалването. За редовността и допустимостта на касационната жалба касационната инстанция следи служебно, без да е обвързана от преценката на въззивния съд по чл. 285 и чл. 286 от ГПК, нито се изисква възражение срещу редовността и допустимостта на жалбата, направено от другата страна. В случая по допустимостта на касационната жалба насрещната страна изрично възразява. При изложеното касационната жалба на „Пи Маркет“ ЕООД като недопустима подлежи на връщане по реда на чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК. Образуваното касационно производство следва да бъде прекратено. В сходен смисъл е и разрешението в определение № 569 от 31.10.2022г. по ч.т.д. № 2393/2022г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и потвърденото с него определение № 219 от 13.09.2022г. по т.д. № 1827/2022г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. С отговора на касационната жалба „Интейк“ ЕООД е поискало присъждане на сторените в касационното производство разноски, но не установява такива и съдът не се произнася по чл. 78, ал. 4, вр. чл. 81 от ГПК с присъждане на разноски. Воден от горното съдът

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Божилова по т.д.№ 2394/2022г.: Не считам, че се касае за търговско дело или за търговски спор, по смисъла на чл. 365 ГПК, като по - тясно понятие, който да обуславя съобразяването на касационна обжалваемост, съгласно чл. 280 ал. 3 т. 1 пр. второ ГПК. Спорът е кому принадлежи вземане, прехвърлено на всяка от спорещите страни – „Интейк“ ЕООД и „Пи Маркет„ ЕООД, чрез договор за цесия, от цедента „КНМ Груп„ ЕООД, което дружество също е придобило вземането чрез цесия, от страна по търговска сделка с контрахент „ Енерго Про Продажби„ АД – длъжник по цесиите. Самото вземане, безспорно произтичащо от търговска сделка – платено без основание, с оглед коригирана стойност на потребление на електрическа енергия, по сключен договор за доставката й - не е предмет на спора, нито договорът за цесия е по природата си търговска сделка. Качеството „търговец„ на всеки от цесионерите - страни в производството и на третото лице – помагач „КНМ Груп„ ЕООД - също не е достатъчно да обуслови търговски характер на спора, освен в хипотезата на чл. 286 ал. 1 ТЗ - ако от обстоятелствата по делото е изводимо, че договорите за цесия са сключени във връзка с упражняваното от търговците занятие. Презумпцията по чл. 286 ал. 3 ТЗ не се прилага единствено на основание качеството „търговец„, а при наличие на обстоятелства, недостатъчни да обосноват категоричен извод, но пораждащи съмнение за връзка на сделката с упражняваното от търговеца занятие. В този смисъл е и формираната до момента практика на касационна инстанция, по приложението на чл. 286 ал. 3 ТЗ. Липсват данни по делото, че договорите за цесия са свързани с упражнявана от страните по тях търговска дейност по занятие. От договора за цесия между „КНМ Груп„ЕООД и „Интейк„ЕООД и последващата спогодба помежду им е видно, че цесията е възмездна, сключена с оглед финансови затруднения на цедента по задължения спрямо негови кредитори, съответно поети от цесионера / възмездно встъпване в дълг /. Встъпването в дълг също не е по природата си търговска сделка, нито съществува презумпция, че вътрешните отношения по такъв договор между търговци се отнасят до упражнявана от тях по занятие търговска дейност. Достатъчно ясно, че не се касае за търговски спор или търговско дело, като предпоставено от търговската сделка между праводателя на цедента – ЕТ „ И. И. „ и длъжника „Енерго Про Продажби „ АД – все чужди на производството правни субекти, каквото, именно, е обосноваването на мнозинството от състава, е обстоятелството, че произнасянето по иска, вкл. по противопоставената от ответниците защита, по никакъв начин не засяга възникването, съществуването и изискуемостта на цедираното парично задължение, вече погасено от длъжника и без да се оспорва добросъвестността му, съгласно чл. 75 ал. 2 ЗЗД / с което окончателно се прекъсва връзката на спора с обосноваващата решаващия извод търговска сделка /. Нито се коментират по какъвто и да било начин правни последици от сделката между „Енерго Про Продажби„ АД / длъжника / и ЕТ „И. И.“ – цедент спрямо „КНМ Груп„АД, или от цесията между ЕТ „И. И. „ и „КНМ Груп „ АД. Следователно, спорът следва да се разгледа като такъв по „ гражданско дело„, с оглед цената на иска, надхвърляща законодателно предвидения праг за касационна обжалваемост по граждански дела – чл. 280 ал. 3 т. 1 пр.първо ГПК. Съдия Божилова: